Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
NomaD(2011-2013)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2019 г.)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Законът, казват градинарите, е слънцето,

законът е зрънцето,

на което служим пролетес и есенес,

утре, вчера, днес.

 

Законът е мъдростта на старите,

вашите дядовци, подпрели дуварите,

ви хокат, а вие езика си вадите:

законът са сетивата на младите.

 

Законът, казва попът и по попски мига

пред народа грешен, сбран за литургията,

законът са словата в мойта попска книга,

законът е амвонът и камбанарията.

 

Законът, казва съдията, свел очи, това е

(приказката му е ясна, разчленена),

законът е, както вече говорих надлъж,

законът е, както всеки трябва да знае,

законът е, да ви го кажа още веднъж,

законът си е законът.

 

А според учените с хрисим нрав,

законът не е нито крив, ни прав,

законът е поредица от престъпления,

наказвани с местни и временни мнения,

законът са дрехите, които народа

тук или там въвежда в мода,

законът е добр’утро и лека нощ.

 

Законът, казват едни, е съдбата лукава.

Законът, викат други, е нашта държава.

Законът, трети гъгнат,

вече го няма.

Законът си тръгна.

 

Гласът на тълпата гневна вседневно

гърми над земята гръмко и гневно:

Законът сме ние.

Законът съм аз, кротко лудият вие.

 

Ако ние, мила, знаем, че не знаем

за него повече от всяка жива

и всеки жив (за туй какво сме длъжни

да правим с тебе и какво не бива)

освен едно — че всички във живота

с охота или с неохота

се съгласяват, че законът Е

и че това го знаят всички те,

ако затуй, разбрал, че немислим е

законът в равенство със друго име,

не мога като всички други хора

„законът е“ спокойно да повторя,

все пак не трябва и да задушим

желанието си да разрешим

загадката и своето съмнение

да заменим с по-неутрално положение.

А впрочем ний на тази суета

ще сложим с тебе още днес черта,

ако заместим просто тъждеството

със някакво сравнение, каквото

със гордост ще открием вътре в нас.

Подобно любовта, бих казал аз.

 

Подобно любовта, защо е той, не знаем.

Подобно любовта ни кара да ридаем.

Подобно любовта не можем го прегази.

Подобно любовта не можем го опази.

Край