Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Шурбанов, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011)
- Корекция
- NomaD(2011-2013)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2019 г.)
Издание:
Съвременни английски поети
ДИ „Народна култура“, София, 1969
Съставител: Владимир Филипов
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Димитър Трендафилов
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректор: Йорданка Киркова
Дадена за печат на 22.II.1969 г.
Печатни коли 8¼
Издателски коли 6,76.
Формат 59×84/16
Издат. №56 (2499)
Поръчка на печатницата №1256
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
„Народна култура“ — София
История
- —Добавяне
- —Корекция
Законът, казват градинарите, е слънцето,
законът е зрънцето,
на което служим пролетес и есенес,
утре, вчера, днес.
Законът е мъдростта на старите,
вашите дядовци, подпрели дуварите,
ви хокат, а вие езика си вадите:
законът са сетивата на младите.
Законът, казва попът и по попски мига
пред народа грешен, сбран за литургията,
законът са словата в мойта попска книга,
законът е амвонът и камбанарията.
Законът, казва съдията, свел очи, това е
(приказката му е ясна, разчленена),
законът е, както вече говорих надлъж,
законът е, както всеки трябва да знае,
законът е, да ви го кажа още веднъж,
законът си е законът.
А според учените с хрисим нрав,
законът не е нито крив, ни прав,
законът е поредица от престъпления,
наказвани с местни и временни мнения,
законът са дрехите, които народа
тук или там въвежда в мода,
законът е добр’утро и лека нощ.
Законът, казват едни, е съдбата лукава.
Законът, викат други, е нашта държава.
Законът, трети гъгнат,
вече го няма.
Законът си тръгна.
Гласът на тълпата гневна вседневно
гърми над земята гръмко и гневно:
Законът сме ние.
Законът съм аз, кротко лудият вие.
Ако ние, мила, знаем, че не знаем
за него повече от всяка жива
и всеки жив (за туй какво сме длъжни
да правим с тебе и какво не бива)
освен едно — че всички във живота
с охота или с неохота
се съгласяват, че законът Е
и че това го знаят всички те,
ако затуй, разбрал, че немислим е
законът в равенство със друго име,
не мога като всички други хора
„законът е“ спокойно да повторя,
все пак не трябва и да задушим
желанието си да разрешим
загадката и своето съмнение
да заменим с по-неутрално положение.
А впрочем ний на тази суета
ще сложим с тебе още днес черта,
ако заместим просто тъждеството
със някакво сравнение, каквото
със гордост ще открием вътре в нас.
Подобно любовта, бих казал аз.
Подобно любовта, защо е той, не знаем.
Подобно любовта ни кара да ридаем.
Подобно любовта не можем го прегази.
Подобно любовта не можем го опази.