Сесил Дей Луис
Конфликт

Като оня човек аз пеех,

който пее на разлюшкана палуба,

да поддържа куража на хората, когато се дига вълната

тяхната светлина да залее.

 

Като петлето-ветропоказател унесено,

запокитвайки своя отговор в лицето на вятъра,

и нехае дали си хаби гласа, или това е

на пролетта рождената весела песен.

 

Като летеца през океана

вкопчан във висините, до последната капчица воля напира,

додето има още за какво да лети,

додето пред него лежи земя неовладяна.

 

Със спокойствие ме изпълваше песента,

там над облаците, вън от ринга:

защото се стапя от песен тъгата

и добива самоувереност гордостта.

 

И живеейки тук всеки ден

между две нарастващи сили — живея

като човек, който не може само с работа да се разведрява

и с неутралност да бъде спасен.

 

Такъв човек не остава жив на земята:

скоро прострелват невинната птица

и в кървавоалената зора угасват звездите най-лични,

когато са вкопчани в сражение два свята.

 

Напредъкът червен призовава

общата кръв и гордост набира,

и изковава в единно острие песента,

и в редиците на тъгата се устремява.