Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
NomaD(2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. —Добавяне

Влезте в дома на сънищата, сестри и братя,

на прага оставили вашите дългове и живот.

Това е домът на героите — и тъмнината

е коженото палто, което можете да си позволите.

 

Риби в аквариум с електрическо отопление

душат без завист стъклените стени: зад тях

шпиони, чиновници, милосърдни сестри, убийци, принцове, победители, победени

се движат в една нереалност безмълвна.

 

Къпани в този общ извор, вие зяпате с вид безразличен

ония неща, които в часовете на бедност желаете,

като насън по екрана сребърен тичат

болнавите яростни сенки и бременните мечти на живота ви.

 

Ето: кметът открива сезона за ловене на миди;

сватба във висшето общество; новите есенни шапки са шик;

състезания на износени таратайки; обул е рибарски ботуши —

за да покаже, че всичко е в ред един — политик.

 

О, вижте само бойните самолети! Истерично крещят,

когато се гмурват като гмурци и пикират,

то защо се тревожите вие от тях,

във вашия сън утробно-дълбок какво тези сенки сребристи ще дирят?

 

Вижте огромните оръдия, които се извишават, опипват, издигат,

за да посеят в меката утроба на вашия свят смърт.

Огнена пъпка, пушечен цвят, изстреляно металическо семе —

нима не са екзотични? Все по-близо до вашия дом ще растат;

 

все по-близо и някоя вечер, излизайки като замаяни

от дома на сънищата в задушния въздух навън

при детските дрипи развени и бученето на падащи камъни —

вие ще разберете, че твърде дълъг е бил вашият сън.

1938

Край