Сесил Дей Луис
Сега пълногласите нарциси…

Сега пълногласите нарциси,

нашите златни вестители,

земята зоват да възкръсне,

към смелост приканват дните ни.

 

Порозовяват бадемите сега,

поруменява пролетта за първи път

и ветровете спират във града

за тайните й да си пошептят.

 

Изпробва птицата гласа си

в просторите на утринта,

из стихналите улички разглася

известие голямо тя.

 

Разказва за царицата, която иде,

и в свитата й царствена от юг

и лятото пристига през стени зелени,

за да го коронясат тук.

 

И ускоряват крачка минувачите,

и скача рибата в пенливия поток,

и газомерът също се надига,

и в пъпките напира сок.

 

И нашто щастие, и нашта волност

в колибката си мъничка мълчи,

а радостта ни млада и почувствана

ни озарява със лъчи.

 

Не беше друго радостта ни, а копнеж,

безсилна и безпаметна страст,

млад беглец, от когото

мъж създаваме в тоя час.