Джек Линдзи
Отговорът на хората

Слънцето — борец от дните

на съпротивата — пред полицая пръсна

куп златни позиви и скрито

разлепи други по стени и щори.

Събират се пред позивите хора.

 

И те живота пред смъртта избират,

това е изборът на хората обикновени.

Онези, гдето служат на смъртта, не спират,

високомерно тъпчат позивите по земята

и отминават този манифест на светлината.

 

Мирът е на живота днес живеца.

Мирът — това е изобилието земно.

Мирът е вдъхновението на твореца,

разресвани от вятъра пшеници,

в дървета утринни запели птици.

 

Мирът е на стоманата стопена съскането,

турбината, пулсираща във планината,

набъбнала от мляко гръд до пръсване,

във късна нощ на влюбени ръцете,

залети с песни и лъчи дървета.

 

Във речите за мир се чува ехо

от шумното ни всекидневие:

от парка, от дома, от цеха.

Мирът живот е! — глас могъщ се чува.

Животът трябва да се завоюва!