Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
NomaD(2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. —Добавяне

Глава с нахлупена каска на вещевата торба обори,

след толкова нощи безсънни минутка за отдих намерил,

сънят го блъсна в челото и го събори

и докато той спеше — на съня в безвремието щастливо, —

смъртта за сърнето го сграбчи. Потрепера

животът в него, който се откъсваше и си отиваше…

Отпуснаха се ръцете. Повдигнаха се още веднъж гърдите Нагоре.

Като мравешки керван кървава струйка запълзя живо

от онова място, гдето натрапеното олово бе рана отворило.

 

Все едно е дали е окрилян съня му дълбок

от крила или мисли, по високите звезди заковани,

подпрян с възглавниците на спокойствието, измайсторени от бог,

над тия облаци, дъждове и това небе натежало,

над тия от вятър направени ятагани;

или неговата глава — подгизнала и измършавяла —

се смесва все повече със пръстта натъжена,

и с посърналата трева се слива косата,

и с полетата заесенени…

Кой знае? Кой го е грижа? Кой носи надежда в душата?

Все едно е. Той спи. По-спокойно и по не му е студено,

отколкото е на нас, които трябва да се събудим и кажем:

        „Горчива ни е съдбата!“

Край