Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
NomaD(2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. —Добавяне

Ленин, влюбен в музиката, някой път не смееше да я слуша,

учеше ни да избягваме гласовете на всички сирени

и да следваме само пътя си. Безброй дребни отстъпки —

на тях ние често даваме имена разхубавени,

като например „култура“ — ни мамят към странични брегове,

когато трябва да стоим сред задуха на вярната пътека,

не за да блудстваме сами със безсмъртните си души,

а просто за да направим една честна услуга на човека.

 

Велики сили, посветени на най-мръсните цели,

жънат сега в Глазгоу богата победа —

задържан и отречен живот, безгранично страдание,

болест, престъпление, смърт — и изправена гледа

със скрити оръжия зад многолюдните булеварди,

готова при всяко мръдване да коли безпощадна

от гангстерската си засада полицейската класа,

следи стъпките на Глазгоу и страстно иска да го нападне!

 

А противящите се сили на Свободата са също скрити,

но фашизмът е покрил с тайни агенти земята —

в двореца, магазина, банката, училището на всеки страхливец,

и малцина сега служат в контра-службата на Свободата,

нито биха могли мнозина да служат, че почти всички хора

не чуват какво тя казва, запушени им са ушите

с восъка на предразсъдъка и заплатената пустота,

така че тя не намира към умовете им вратите!…

 

И което е най-коварно и затъпяващо от всичко:

враждебните на човека сили полека впръскаха мисълта,

че знанието е надбягало вече отделния мозък

и само дребните подробности са достъпни за света

на един човек; тъй обърнаха огромните завоевания

на човечеството против самия човешки дух,

докато чувството за всеобщо безсилие осъди

всеки един да стои в дупката си сляп и глух…

 

Това е лъжата на лъжите — най-тежкото предателство към Човека, —

не си хабете времето, за всеки местенце има!

Човешкият инстинкт, волята да се използва той бяха унищожени

и днес на един милион ще срещнете двама-трима

които да се сещат, че мисълта е действителност, мисълта едничка,

и трябва да погълне цялото вещество, че тяхна цел е

да господстват над всички факти, като познаят всичко…

 

Ние не играем, за да спазваме правилата на игрите!

Нашата цел е човешката цялост, духът, който се роди,

подобен на дете и раждащ се отново всеки ден,

без да отхвърля урока на миналото, а да го наследи!

Но така способен изцяло да поглъща и да се отдава, така безбрежен,

така включващ всичко, неограден, чувствителен и нежен,

с растеж несдържан и неизвратен!… О, Ленин!

Ти, Живот и Изобилие, ти, огън на Свободата,

огнеподобен в своята чистота и своя копнеж, потърсил небето —

и нека това прилагателно не се разбира само като метеорен ефект,

не само като рой летящи искри, а като горяща сърцевина на сърцето,

вътре в тебе, твоя огромна и блестяща здравина,

направила от тебе човека, който е жива душа на Човечеството!…

 

Дух на Ленин, засвети над тоя град сега!

Освети тоя град сега!

Край