Томас Стърнс Елиът
Из хоровете към „Скалата“

I

Орелът кръжи високо в небето,

ловецът го гони с кучетата си.

О, вечно обръщане на съзвездията,

о, вечно възвръщане на определени сезони,

о, пролет и есен, смърт и раждане!

Безкрайното въртене на мисли и действия,

безкрайното изнамиране, безкрайният експеримент

носят знание за движението, но не за спокойствието,

знание за говора, но не за мълчанието,

знание за словата, но не за Словото.

Цялото ни знание доближава незнанието,

цялото ни незнание доближава смъртта,

но близостта до смъртта не е близост до бога.

Къде е животът, който загубихме в живеене?

Къде е мъдростта, която загубихме във знания?

Къде е знанието, което загубихме във сведения?

Небесните кръговрати за двайсет века

ни отдалечиха от бога и доближиха до Праха…