Томас Стърнс Елиът
Из „Великопостната сряда“ (откъс)

I

Понеже аз не се надявам да се върна пак

понеже аз не се надявам

понеже аз не се надявам да се върна

да искам дарбата на тоя или силата на оня

аз повече не се стремя да се стремя към всичко това

(защо трябва остарелият орел да разперва криле?)

защо трябва да жаля

изчезналата мощ на делничното царство?

 

Понеже аз не се надявам да узная пак

несигурната слава на утвърждаващия час

понеже аз не мисля

понеже зная че не ще узная

единствената истинска преходна мощ

понеже аз не бих могъл да пия

там дето дърветата цъфтят и текат реките понеже няма нищо пак

 

понеже аз зная че времето е време винаги

и мястото е винаги и само място

и което е действително е действително само в едно време

и само в едно място

аз се радвам че нещата са както са

и отхвърлям благословеното лице

и отхвърлям тоя глас

понеже аз не се надявам да се върна пак

ще се радвам че мога да направя нещо

за което да се радвам

 

аз се моля на бога да има милост към нас

аз се моля на бога да забравя

всички ония неща които толкова обсъждам със себе си

толкова обяснявам

понеже аз не се надявам да се върна пак

нека тия думи отговарят

за онова което е извършено за да не бъде пак извършено

нека бъде снизходителна присъдата над нас!

 

Понеже тия крила не са вече крила за летене

а само ветрила за биене на въздуха

въздуха който сега е съвсем малък и сух

по-малък и по-сух от волята

научи ни да вземаме присърце и да не вземаме присърце

научи ни да седим тихи

 

молете се за нас грешните сега и в часа на нашата смърт

молете се за нас сега и в часа на нашата смърт