Едит Ситуел
Чаровен здрач

О Мрак чаровен, моя Етиопийо, дете

на прелестта на сянката, не ме оставяй

тук, дето в здрача приказно чудесен

на тъмни лъхове в разлистения пух не се дочува вече тиха песен.

 

Тъмно е руното ти, всеки лъх в леса

от плачещи листа е също тъмен.

Дърветата на Изтока са потни от роса,

набъбналите от лъчи листа са цели в капки

и тези капчици се стичат неусетно на тъмни лъхове по меката коса.

 

О Здрач чаровен… И Сиринга, и Дриопа,

и ласкавата нимфа, на дърво превърната,

са мъртви… Здрачът, тази Етиопия, придава

по-ярък блясък на разкошната им слава.

Кръв кехлибарена в порфирните им вени се надига,

тя тъмната душа на розата достига

и гладките стъбла на плачещи дървета

и в красотата твоя се надига.

 

Затуй ела, великолепие на сянката,

прекрасен облак мой, тъй чер от зноя

като ония тъмнолисти лъхове — ела при мене, облако безценен.

Върху сърцето ми се облегни. Сърцето ти замята

духа ми с прелестта на сянка, непозната

на ни едно дърво.