Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 96гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
| Мълчанието на агнетата | |
| The Silence of the Lambs | |
| Автор | Томас Харис |
|---|---|
| Първо издание | 1988 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Предходна | Червения дракон |
| Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Доктор Ханибал Лектър беше на рецепцията в елегантния хотел „Маркус“ в Сейнт Луи, облечен в закопчан догоре шлифер и с кафява шапка. Носът и страните му бяха покрити с хирургически лейкопласт.
Разписа се в регистрационната книга като Лойд Уайман. Подписа беше упражнявал в колата на Уайман.
— Как ще платите, господин Уайман?
— С „Американ Експрес“.
И доктор Лектър подаде на регистратора кредитната карта на Лойд Уайман.
Откъм салона долиташе приглушено изпълнение на пиано. На бара седяха хора с лепенки по носовете. Мъж и жена на средна възраст прекосиха фоайето, като си тананикаха мелодия на Коул Портър. Едното око на жената беше покрито с марля.
Регистраторът си свърши работата с кредитната карта.
— Вероятно знаете, господин Уайман, че имате право да паркирате в гаража на болницата.
— Да, благодаря.
Доктор Лектър вече бе паркирал там колата на Уайман, със самия Уайман в багажника.
Хопът, който отнесе куфарите на Уайман в малкия апартамент, получи една от петдоларовите банкноти на Уайман.
Доктор Лектър си поръча пиене и сандвич и взе за отмора един душ.
Апартаментът му се видя огромен след дългото заточение. Приятно бе да се разхожда из него, просто да крачи напред-назад и да гледа през прозорците.
На отсрещната страна на улицата се виждаше Градската болница на Сейнт Луи, където се помещаваше една от водещите в света клиники по лицева хирургия.
Лицето на доктор Лектър бе твърде добре познато, за да може да се възползува от услугите на някой от козметичните хирурзи отсреща, но от друга страна, това бе може би единственото място в света, където можеше да се разхожда с превързано лице, без да събуди ничий интерес.
Беше отсядал тук преди години, когато правеше някои проучвания във великолепната библиотека „Робърт Брокман“.
Колко е хубаво да имаш прозорец, много прозорци. Той стоеше в мрака, загледан във фаровете на автомобилите по моста „Макартър“. Отпиваше бавно от питието. Беше приятно уморен от пет часовото шофиране от Мемфис.
Единственият по-притеснен момент тази вечер бе в подземния гараж на международното летище в Мемфис, когато вътре в линейката трябваше да се почисти с памук, спирт и дестилирана вода. Не беше никак удобно. Но щом облече бялата униформа на санитаря, беше само въпрос на време да открие самотен пътник в безлюдния гараж, където много от пътниците оставяха колите за продължителен период от време. Мъжът услужливо се беше навел над багажника на колата си и така и не видя приближилия се изотзад доктор Лектър.
„Допуска ли полицията да съм толкова глупав, че да взема самолет от летището“ — питаше се доктор Лектър в мрака. Единственият му проблем по време на пътуването бе да открие копчетата за фаровете и чистачките на чуждестранната кола.
Утре ще си купи някои необходими неща — изрусител за коса, самобръсначка, кварцова лампа за изкуствен тен. Имаше и някои медикаменти, които се получаваха само срещу рецепта. Те щяха да му помогнат да промени незабавно външността си. А когато му се прииска, ще продължи по пътя си.
Нямаше закъде да бърза.