Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 96гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
Мълчанието на агнетата | |
The Silence of the Lambs | |
Автор | Томас Харис |
---|---|
Първо издание | 1988 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Предходна | Червения дракон |
Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Кларис Старлинг влезе в балтиморската болница за душевноболни престъпници малко след десет часа вечерта. Беше сама. Надяваше се доктор Чилтън да го няма, но той я чакаше в кабинета си.
Чилтън беше с елегантно спортно карирано сако с английска кройка. Двете цепки на гърба и широките поли малко напомняха за женска рокля, поне така и се стори. О, Господи, примоли се тя, дано не се е издокарал заради мен!
Пред бюрото му нямаше нищо освен обичайния стол с права облегалка, завинтен за пода. Кларис застана до него, докато чакаше да се поздравяват учтиво. От наредените в специална поставка лули я лъхна на стар, престоял никотин.
Доктор Чилтън спря да разглежда колекцията си от локомотивчета и се обърна към нея:
— Желаете ли чаша кафе?
— Не, благодаря. Много се извинявам, че ви безпокоя толкова късно вечерта.
— Все още ли се надявате да научите нещо за отрязаната глава?
— Да. От канцеларията на областния прокурор тук в Балтимор ми казаха, че са се разбрали с вас, докторе.
— О, да. Ние работим в тясно сътрудничество с местните власти, госпожице Старлинг. Между другото статия ли пишете на тази тема или дисертация?
— Не, нищо не пиша.
— Изобщо публикували ли сте нещо в специализираните издания?
— Не, никога. Просто от кабинета на главния прокурор ме помолиха да услужа на балтиморския отдел „Убийства“. Все пак им тръснахме едно неразкрито убийство и е редно да им окажем някакво съдействие.
Отвращението, което изпитваше към Чилтън, я караше да лъже умело и без угризения на съвестта.
— По вас има ли апарати за подслушване и запис, госпожице Старлинг?
— Какво?
— Питам дали са ви монтирали микрофон, за да записва думите на доктор Лектър.
— Не.
Доктор Чилтън извади от бюрото си миниатюрен касетофон и пъхна вътре касета.
— Тогава сложете това в чантичката си. После ще сваля записа и ще ви изпратя един екземпляр. Ще можете да разширите записките си.
— Не, доктор Чилтън, не мога да го направя.
— Защо? Балтиморската полиция откога ме моли да анализирам всичко, което Лектър може да каже по повод на Клаус.
Гледай да се сработиш с Чилтън, ако можеш, беше я посъветвал Крофорд. Винаги можем да го притиснем с прокурорско нареждане, но Лектър незабавно ще надуши. За него Чилтън е прозрачен като целофан.
— Главният прокурор е на мнение, че преди това е редно да опитаме друг, неофициален подход. Ако запиша думите на доктор Лектър без негово знание и той научи за това, свършено е със съвместната ни работа. Сигурна съм, че ме разбирате.
— Откъде пък ще научи?
Ще прочете във вестника заедно с всичко останало, което изкопчиш, шибан идиот такъв! Но тя премълча.
— Ако науча нещо по въпроса и делото стигне до съд, вие пръв ще прочетете материала и съм убедена, че ще ви повикат за свидетел експерт. Но засега просто се опитваме да го разприказваме.
— Знаете ли защо той изобщо разговаря с вас, госпожице Старлинг?
— Не, доктор Чилтън.
Той огледа всички дипломи и удостоверения, окачени в рамки на стената зад бюрото, и бавно се извърна към Старлинг:
— Убедена ли сте, че знаете какво вършите?
— Разбира се.
Краката на Кларис трепереха от цялото това усилие. Не искаше да влиза в пререкания с Чилтън. Трябваше да запази сили за срещата си с Лектър.
— Това, което всъщност правите е следното: нахълтвате в моята болница, за да водите разговор, с мой пациент, и отказвате да споделите с мен получената информация.
— Действувам според указанията, които съм получила, доктор Чилтън. Ето ви дежурния номер на Главната прокуратура, така че или им се оплачете, или ме оставете да си върша работата.
— Аз не съм ви някакъв ключар, госпожице. Няма да търча напред-назад по нощите, за да отключвам и заключвам вратите на тоз или онзи. Имах билет за „Феерия върху лед“.
Той усети, че се изпусна — само един билет. В този миг Старлинг прозря какво представлява всъщност животът му. И той го усети.
Тя видя полупразния му хладилник, трохите върху подноса, където е претоплил в микровълновата фурна замразената вечеря. Видя недокоснатите с месеци купища дрехи, чакащи да ги отмести, и усети болката от целия му жълтозъбоусмихнат, лъхащ на сен-сен самотен живот, и с бързината на щракнат автоматичен нож си даде сметка, че не бива да го щади, не бива да казва нищо, не бива да извръща поглед. Впери очи в неговите и с едва забележимо накланяне на главата му даде да разбере, че всичко и е ясно. Знаеше, че той повече няма да е в състояние да продължи този разговор.
Чилтън я отпрати с един санитар на име Алонсо.