Томас Харис
Мълчанието на агнетата (20)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Банята беше просторна, цялата в бели плочки и изящна италианска арматура, която изпъкваше на фона на специално оголените стари тухли. Светлината проникваше през капандури в тавана. Елегантната тоалетка с огромно огледало и множество чекмеджета бе оградена със стайни растения и отрупана с козметика. Огледалата бяха замъглени от пара. Откъм душа се дочуваше тананикане в гама, твърде висока за странния неземен глас. Песента бе „Ще ти платя за твоя боклук“ на Фатс Уолър от мюзикъла „Не се държа зле“. От време на време тананикането прерастваше в песен:

Струпай своите вестници стаари,

високо над всичките сграади,

да да да да да да да да да да…

Всеки път, като чуеше думите, едно кученце започваше да стърже с нокти по вратата на банята.

Под душа беше Джейм Гъм, трийсет и четири годишен, висок метър и осемдесет и два сантиметра, тежащ 97 килограма, с кестенява коса, сини очи, без отличителни белези. Името си произнасяше като Джеймс, само че без „с“ накрая. Много държеше на това пропуснато „с“.

След първото изплакване Гъм се намаза с френски балсам — втриваше го с ръце в гърдите и бедрата и със специална гъба в онези места, които не обичаше да докосва. Краката му бяха пообрасли с косми, но реши, че засега няма, да ги чисти.

Гъм се бърса до порозовяване и се намаза с омекотител за кожа. Голямото огледало, в което можеше да се види в цял ръст, бе закрито със завеса, провесена от релса. Като се докосваше само с гъбата, той прибра пениса и тестисите си назад и навътре между краката. Чак тогава разтвори завесата и застана пред огледалото, като изнесе прелъстително единия си крак напред — въпреки острата болка, която прониза половите му органи. Отново пропя:

Направи нещо за мен, скъпи,

направи го бързо…

Използваше най-високите тонове на дълбокия си по природа глас и искрено му се струваше, че вече звучи далеч по-добре. Хормоните, които вземаше — първо премарин, после диетилстилбестрол, не бяха изтънили гласа му, но поразредиха космите по напъпилите му гърди. Електролизата се беше справила с брадата му, но въпреки това не приличаше на жена, а на мъж, готов да използува в бой нокти, юмруци и ритници. Трудно би могло да се прецени при едно краткотрайно познанство дали държанието му е искрен, но нескопосан опит да се прави на хомосексуален, или е наситена с омраза подигравка. А единствените познанства на Джейм Гъм бяха много краткотрайни.

— Какво ще сториш ти за мееен? — пропя отново и кучето пак започна да дращи по вратата.

Гъм си облече хавлията и пусна кучето в банята. Вдигна на ръце пуделчето с цвят на пенливо шампанско и го целуна по тлъстото гръбче.

— Гладничка ли си ми, Съкровище? Аз също. Прехвърли го в другата ръка, за да може да отвори вратата. То се заизвива — искаше да го пуснат на пода.

— Чакай, миличка. — Със свободната си ръка вдигна от пода до леглото една карабина „Мини-14“ и я сложи върху възглавницата. — Ей, сега. Сега, сега, сега. Ще вечеряме след една минутка.

Пусна кученцето на пода, докато си намери нощницата. То нетърпеливо изприпка след него надолу по стълбите в кухнята.

Джейм Гъм извади от микровълновата фурна три подноса с готови вечери — два комплекта „Гладен мъж“ за себе си и един „Диетична кухня“ за пуделчето.

Пуделът лакомо излапа всичко освен зеленчуците. В двата подноса на Джейм Гъм останаха само оглозганите кости.

Изведе кучето през задната врата и като прихвана зиморничаво полите на хавлията, го загледа как клечи, осветено от тясната ивица светлина, проникваща през вратата.

— Не си се изааакала. Добре, добре — няма да гледам. — Но все пак надничаше игриво през пръсти. — Браво, малката ми, ти си същинска дама! Хайде, ела да си лягаме.

Господин Гъм много обичаше да си ляга. Правеше го по няколко пъти на нощ. Обичаше и да става, да поседи в някоя от многобройните стаи на къщата си, без да светва лампата, или да поработи през нощта, докато хрумналата идея още пари съзнанието му.

Понечи да загаси лампата в кухнята, но се поколеба, сви замислено устни и се загледа в остатъците от вечерята. Вдигна трите подноса и избърса масата.

Щракна ключа на горната площадка на стълбището и светна в мазето. Тръгна надолу с трите подноса в ръка. Кученцето започна да скимти в кухнята и открехна с нос вратата.

— Добре, глупаво паленце. — Вдигна го с една ръка и го понесе надолу. То се заизвива, душеше подносите в другата му ръка. — Не, не може. Достатъчно си яла.

Остави го на пода и то го следваше по петите из лъкатушещото мазе на няколко нива.

Точно под кухнята в една от стаите имаше отдавна, пресъхнал кладенец. Неговата надземна част, зидана от камъни и осъвременена с циментова замазка, се издигаше на половин метър над покрития с пясък под. Поставеният още при прокопаването дървен капак, достатъчно тежък, за да не може да бъде повдигнат от дете, все още си беше на мястото. В него имаше изрязан отвор за спускане на кофа. Капакът бе вдигнат и Джейм Гъм изпразни в кладенеца трите подноса.

Кокалите и зеленчуковите огризки изчезнаха в непрогледността. Кученцето се изправи на задни крака и започна да се „моли“.

— Няма, моето момиче, всичко отиде. А ти и без това си затлъстяла.

И се заизкачва нагоре по стълбите, като дразнеше шепнешком кученцето:

— Дебелана! Дебелана!

С нищо не показа дали е чул писъка, отекнал от черната дупка — все още силен, все още вик на запазило разума си човешко същество:

— МОЛЯ ВЙИИ!