Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ханибал Лектър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silence of the Lambs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 96гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova(2007)

Издание:

ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).

Мълчанието на агнетата
The Silence of the Lambs
АвторТомас Харис
Първо издание1988 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман
ПредходнаЧервения дракон
СледващаХанибал Лектър

Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.

Сюжет

Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...

Край на разкриващата сюжета част.

Награди и номинации

Филмова адаптация

След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал ЛектърЧервения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]

Издания на български език

Източници

  1. Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
  2. Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
  3. 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
  4. IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.

СЕДМА ГЛАВА

— Приятелят ти Мигс е мъртъв — осведоми я Крофорд. — Всичко ли ми разказа, Старлинг?

Умореното му лице беше безизразно като на кукумявка и също толкова лишено от съчувствие.

— Как е умрял?

Тя усети, че и прималява, и опита да се пребори с това чувство.

— Глътнал си езика. Някъде призори. Чилтън е убеден, че го е сторил по внушение на Лектър. Нощният надзирател чул как Лектър тихичко му говорел нещо, но не доловил думите. Мигс поплакал, сетне млъкнал. Всичко ли ми разказа?

— Да, сър, почти дословно.

— Чилтън ми се оплака от теб… — Крофорд помълча и остана доволен, че тя не попита по какъв повод е било оплакването. — Отговорих му, че не намирам нищо укорително в поведението ти. Той се опасява да не би Комисията за човешките права да започне някое разследване.

— А ще има ли разследване?

— Ако близките на Мигс подадат иск, неизбежно. Комисията разследва около осем хиляди такива оплаквания на година. Какво им струва да включат и Мигс в списъка. — Крофорд я изгледа изпитателно. — Добре ли си?

— Не знам какво да мисля…

— Не е необходимо да изпитваш някакви чувства по този повод. Лектър го е сторил, за да се позабавлява. Знае, че нищо не могат да му направят. Чилтън ще му отнеме за известно време книгите и тоалетната седалка, ще го лиши от десерт, и толкоз. — Крофорд преплети пръсти на корема си и се загледа в палците си, сякаш ги сравняваше. — Лектър пита ли те за мен?

— Интересуваше се дали сте зает. Отговорих положително.

— Само това ли? Нали не ми спестяваш някоя негова лична забележка по мой адрес само защото ще ми стане неприятно?

— Не. Нарече ви стоик, но това го има в доклада.

— Така е. Друго?

— Нищо не съм пропуснала. Надявам се, не мислите, че съм се спазарила с него да проговори, ако споделя някоя клюка?

— Не.

— Нищо не знам за личния ви живот, но дори да знаех, нямаше да го обсъждам с Лектър. Ако ви е трудно да ми повярвате, нека си изясним този въпрос още сега.

— Вярвам ти. По-нататък.

— Все пак явно допускате, че нещо съм…

— Давай нататък, Старлинг.

— Намекът на Лектър за колата на Распай ме отведе в задънена улица. Преди четири месеца е била пресована в Арканзас и продадена за старо желязо. Ако отида пак да поговоря с него, може би ще изкопча допълнителни сведения.

— Следата изчерпана ли е?

— Да.

— А защо мислиш, че Распай е имал само една кола?

— Понеже няма друга, регистрирана на негово име, и не е бил женен, предположих…

— Аха! — Пръстът на Крофорд посочи някакъв невидим аргумент в пространството помежду им. — Предположила си! А не знаеш ли, че Распай е бил колекционер на стари коли?

— Не. Дали все още се съхраняват в наследствения фонд?

— Не знам. Смяташ ли, че можеш да се справиш сама?

— Да.

— Откъде ще започнеш?

— От адвоката, който се занимава с наследството.

— Той е китаец от Балтимор, доколкото си спомням.

— Евърет Йоу. Има го в балтиморския телефонен указател.

— А сети ли се да поискаш разрешително за обиск на колата?

Понякога тонът на Крофорд напомняше на Кларис за гъсеницата-многознайка от „Алиса в страната на чудесата“. Тя се опита да не прозвучи по същия начин:

— Распай е покойник и в нищо не е заподозрян, така че, ако адвокатът разреши да претърся колата, това ще е в рамките на закона и получените доказателства ще могат да бъдат представени в съда — изрецитира на един дъх.

— Правилно. А аз ще известя нашето бюро в Балтимор, че ще бъдеш там. В събота, Старлинг, в свободния ти ден. Опипай почвата.

Когато момичето излезе, Крофорд с усилие на волята се въздържа да не погледне след него, а извади от кошчето за отпадъци смачкан лист плътна виолетова хартия за писма. Оправи я с ръка. Под едно тъжно четиристишие от Джон Дън със старателен почерк беше изписано:

Съжалявам много за Бела, Джак.

Ханибал Лектър.