Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 96гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
| Мълчанието на агнетата | |
| The Silence of the Lambs | |
| Автор | Томас Харис |
|---|---|
| Първо издание | 1988 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Предходна | Червения дракон |
| Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Малко преди три часа през нощта Крофорд, дремещ до жена си, се разбуди. В дишането на Бела долови неравномерност, а и тя се бе помръднала в леглото. Той се изправи и улови ръката и.
— Бела!
Тя пое дълбоко въздух и издиша. За първи път от много дни очите и бяха отворени. Крофорд приближи лице до нейното, но знаеше, че тя едва ли го вижда.
— Бела, обичам те, момичето ми — каза, в случай че го чува.
Страхът продуха гръдния му кош и се сви там на топка като прилеп в къща. Той обаче го овладя.
Искаше да и донесе нещо, какво да е, но не му се щеше тя да усети, че пуска ръката и. Долепи ухо до гърдите и. Дочу кротък удар, припърхване и в следващия миг сърцето и спря. Нямаше нищо, само странно ледено течение. Той не знаеше дали звукът е в гърдите и или само в неговите уши.
— Бог да те благослови и да те остави при себе си… и твоите близки — произнесе Крофорд думи, в които много искаше да вярва.
Взе я в обятията си, облегнат на дъската на леглото, и я притиска до сърцето си, докато и мозъкът и умря. Брадичката му отмести шала от оредялата и коса. Крофорд не плачеше. Отдавна се беше наплакал.
Преоблече я в любимия и халат и поседя до повдигнатото легло, притиснал ръката и до лицето си. Хубава ръка, белязана от цял живот работа в градината, а сега — от иглите на системите.
Когато се връщаше от градината, ръцете и миришеха на мащерка. („Мисли за това като за яйчен белтък по ръцете си“ — така я съветвали съученичките и в пансиона относно секса. Двамата с Крофорд се бяха шегували на тази тема в леглото преди много години, преди няколко години, миналата година. Не мисли за това, мисли за хубавите моменти, за чистите изживявания. Но това беше истински чисто изживяване. Тя беше с кръгла шапка и бели ръкавици и когато двамата се качваха първия път с асансьора нагоре, той свиреше с уста. А тя го гълчеше, че джобовете му са пълни с какво ли не, като на малко момченце. С усилие на волята отиде в съседната стая — оттам все още можеше да се обърне и да я зърне през отворената врата, спокойна и красива под топлата светлина на нощната лампа. Чакаше тялото и да се превърне в церемониален предмет, нямащ нищо общо с човека, когото бе притискал до себе си в леглото, нищо общо с другаря в живота, когото прегръщаше сега в мислите си. За да може да ги повика да я вземат.
Празните му ръце висяха отпуснато, с дланите към тялото, а той стоеше до прозореца, загледан в празния изток. Не чакаше изгрева, просто прозорецът гледаше на изток.