Томас Харис
Мълчанието на агнетата (42)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Крофорд беше сам през нощта в кабинета, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си. Стоя така от 12,30 до 12,33 и обмисляше едно свое хрумване. Сетне изпрати телекс до Департамента за превозните средства на Калифорния с искане за сведения относно караваната, която, според думите на доктор Лектър, Распай бил купил, за да му служи за дом по време на любовната авантюра с Клаус. Крофорд помоли Департамента да проверят какви глоби са издавани за пътни нарушения на друг водач освен Бенджамин Распай.

Сетне седна на дивана с бележник в ръка и написа обява, която щеше да даде в основните вестници:

Страстна дама рубенсов тип, 21-годишна, фото-модел, търси мъж, който цени не само качеството, но и Количеството. Като фото модел на козметика и крем за ръце сте ме виждали в много реклами по списанията, а сега аз искам да ви видя. Изпратете снимка в първото писмо.

Крофорд се замисли за секунда, задраска „рубенсов тип“ и вместо това написа „с пищни форми“.

Главата му клюмна и той задряма. Зеленият екран на компютърния терминал рисуваше миниатюрни квадратчета по стъклата на очилата му. Екранът се оживи, изписаните редове се задвижиха нагоре, отразени и в очилата. Насън Крофорд тръскаше глава, сякаш образът го гъделичкаше.

Съобщението на екрана гласеше:

 

Полицията в Мемфис откри два предмета при претърсването на килията на Лектър.

1. Импровизиран ключ за белезници, изработен от тръбичка на химикалка с нарези, направени чрез триене. Балтимор е помолен да провери в психиатричната болница за следи от производителя.

2. Лист нотна хартия, оставена от беглеца да плава в тоалетната чиния. Оригиналът пътува към документната лаборатория във Вашингтон, копие до Лангли на вниманието на Бенсън в отдела по криптография. Следва написаното на нотната хартия.

 

Графиката, надничаща от дъното на екрана, изглеждаше така:

C33 H36 I L Т 06 N4

Кроткото двойно избипване на терминала не събуди Крофорд, но това стори телефонът три минути по-късно. Беше Джери Бъроус от Националния център за криминална информация.

— Виждаш ли екрана си, Джак?

— Чакай малко. Да, виждам го.

— Лабораторията е готова с резултата. Говоря за формулата с буквите от името на Чилтън, която Лектър е пуснал в кенефа. Тя е биохимична — C33H36N4O6 и е на пигмент в човешката жлъч, наречен билирубин. От лабораторията ме осведомиха, че това е основният оцветител на лайното.

— По дяволите.

— Ти излезе прав за Лектър, Джак. Той просто ги е разигравал. Жалко за сенатор Мартин. От лабораторията ми казаха, че косата на доктор Чилтън имала точно цвят на билирубин. Затворнически хумор. Ти гледа ли Чилтън по новините в шест?

— Не.

— Марилин Сътър го гледала. Чилтън тръбял гръмогласно, че започва „издирването на Били Рубин“. След това отишъл да вечеря с една телевизионна журналистка. Бил е в ресторанта, когато Лектър избягал. Голям гъз.

— Лектър казал на Старлинг, че Чилтън няма диплома за медицинско образование.

— Да, четох в доклада. Ако питаш мен, Чилтън се е опитал да сваля Старлинг, а тя го е сритала в яйцата. Той може да е тъп, но не е кьорав. Как е малката?

— Ще се оправи. Много е уморена.

— Смяташ ли, че Лектър е разигравал и нея през цялото време?

— Не е изключено. Но ще продължим по този път поради липса на друг. Не знам докъде са стигнали клиниките. Все си мисля, че трябваше да изискам досиетата по съдебен ред. Страшно ми е неприятно, че съм принуден да завися от тях. Към десет сутринта, ако продължават да си траят, ще се обърна към съда.

— Слушай, Джак… нали си пуснал по следите на Лектър хора, които знаят как изглежда?

— Естествено.

— Сигурно умира някъде от смях.

— Дано не е за дълго — отвърна Крофорд.