Томас Харис
Мълчанието на агнетата (40)

ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА

— Госпожице Старлинг, доктор Пилчър ви чака при Насекомите. Ще ви изпратя дотам — каза пазачът.

За да се стигне до отдел „Насекоми“ през входа на Конститюшън Авеню, трябва да се вземе асансьорът до етажа над големия препариран слон и да се прекоси цялото огромно пространство, посветено на Човека.

Първи я посрещнаха пирамидите от човешки черепи, демонстриращи експлозията в прираста на населението след Христа.

Старлинг и пазачът се движеха из полумрачния пейзаж, населен с фигури, илюстриращи произхода на човека и неговите разновидности. Не бяха забравени и ритуалите — татуировки, стегнати стъпала, изпилени зъби, перуанска хирургия, мумии.

— Виждали ли сте Вилхелм фон Еленбоген? — попита пазачът, като освети с фенерче един стъклен шкаф.

— Не си спомням — отвърна Старлинг, без да забави ход.

— Трябва да дойдете някой път по светло и да му хвърлите един поглед. Погребан във Филаделфия през осемнайсети век. Подпочвените води го превърнали в сапун.

Отдел „Насекоми“ представляваше просторна зала, в момента полутъмна, изпълнена с писукания и пристъргвания. Беше претъпкана с клетки и сандъци с живи насекоми. Децата много си падаха по тази зоологическа градина и през целия ден, докато музеят е отворен, се трупаха вътре. Нощем, оставени насаме, насекомите развиваха бурна дейност. Някои от сандъците бяха осветени с червени лампи, а надписите „Противопожарен изход“ горяха в полумрака като запалени огньове.

— Доктор Пилчър! — провикна се пазачът от прага на залата.

— Тук съм! — отзова се Пилчър и размаха като факел запаленото си фенерче.

— Нали ще изведете после дамата?

— Да, разбира се. Благодаря.

Старлинг извади своето фенерче от чантата си, но се оказа, че е било включено и батериите бяха свършили. Гневната вълна, която я заля, и напомни колко е изморена и че трябва да се владее.

— Здравейте, госпожице Старлинг.

— Здравейте, доктор Пилчър.

— Наричайте ме професор Пилчър.

— Професор ли сте?

— Не но не съм и доктор. Но затова пък ми е приятно да ви видя. Искате ли да ви покажа едни насекоми?

— Да. Къде е доктор Роудън?

— Той се преумори последните две нощи и отиде да си легне. Видяхте ли насекомото, преди да започнем да го обработваме?

— Не.

— Приличаше на каша.

— Но все пак сте разбрали какво е.

— Да. Току-що. — Той я заведе при една телена клетка. — Първо ще ви покажа пеперуда като онази, която ни донесохте в понеделник. Не е съвсем същата, но и двете са от семейството на кукумявките. — Снопът светлина от фенерчето му пошари из клетката, докато се спря на голяма лъскава синя пеперуда с прибрани криле, кацнала на тънка клонка. Пилчър духна нежно към нея и насреща им моментално се опълчи яростното лице на кукумявка — пеперудата разпери криле и очите, изобразени на тях, биха изкарали акъла на всеки плъх. — Тази е много разпространена. Но екземплярът в гърлото на Клаус е доста рядък. Елате.

Една от клетките в дъното на стаята беше в отделна ниша със завеса отпред. По този начин бе недосегаема за децата. Отгоре и имаше метната кърпа, а до нея мъркаше малък овлажнител за въздух.

— Държим я зад стъкло като предпазна мярка за хорските пръсти, защото хапе. Освен това обича влагата и стъклото пречи на изпаряването. — Пилчър внимателно повдигна клетката за дръжките и я издърпа по-напред. Свали капака и запали малката лампа над нея. — Това е Мъртвешка глава — обяви той.

Пеперудата бе едновременно прекрасна и страховита. Големите и кафяво-черни криле бяха разперени като пелерина, а на широкия мъхнат гръб ярко се открояваше характерният рисунък, всяващ ужас в сърцето на човека всеки път, когато я зърне ненадейно в градината си. Изпъкналият череп, едновременно мъртвешка глава и лице, втренчи в тях тъмните си кухи очи. Дъгата на скулите бе изписана изящно до очите.

— Arherontia stix — обяви Пилчър. — Кръстена е на двете реки в Ада. Ако не се лъжа, вашият човек изхвърля труповете в реките.

— Да — отвърна Старлинг. — Рядко ли се среща?

— По нашите места — да. В природата изобщо ги няма в тази част на земното кълбо.

— Къде се въдят?

Тя долепи лице до мрежестия покрив на клетката. Дъхът и разроши едва-едва гъстия като козина мъх по гърба на пеперудата. Кларис рязко се отдръпна, когато насекомото изписука и яростно запляска с криле, усети раздвижването на въздуха, предизвикано от тях.

— В Малайзия. Има и европейска разновидност, но тази в гърлото на Клаус е от Малайзия.

— Значи е била изкуствено отгледана.

Пилчър кимна.

— Да. Била е изпратена от Малайзия във вид на яйце или какавида. Досега няма случай да са снесли яйце в плен. Сношават се, но не снасят. Най-трудната част е да се открие гъсеницата в джунглата. Оттам нататък отглеждането им е лесно.

— Споменахте, че хапят.

— Хоботчето им е остро и яко и ако не внимавате, ще го забият в пръста ви. Много необикновено оръжие. Алкохолът не му влияе в препарирано състояние. Именно това ни помогна толкова бързо да установим вида. — Пилчър внезапно се смути, сякаш се е хвалил безочливо. — И са много нахални — додаде бързо. — Умират за мед и нападат кошерите. Веднъж, когато събирахме екземпляри в Борнео, долетяха, привлечени от светлината на общежитието и ако знаете колко беше зловещо да ги чуваш как…

— Тази откъде е?

— Направихме размяна с малайзийското правителство. Не помня вече какво им дадохме. Та много беше зловещо, защото ние бяхме в тъмното и чакахме с кофа цианид…

— Какви митнически документи сте попълнили, за да я получите? Пазите ли копия? Трябва ли да има износно удостоверение за малайзийската митница? Кой може да ми каже?

— Виждам, че бързате. Написал съм на листче всичко, което ни е известно, и къде се дават обяви, ако се интересувате от пеперуди. Елате, ще ви изпратя.

Мълчаливо прекосиха огромния етаж. В светлината на асансьора тя изведнъж видя, че Пилчър не е по-малко изморен от самата нея.

— Работили сте до късно над този проблем — каза Кларис. — Много съм ви благодарна. Не исках да съм рязка, но…

— Дано го хванете. Надявам се скоро да се освободите. Включил съм в списъка и някои от химикалите, които са му нужни, за да отглежда тези пеперуди… Госпожице Старлинг, много бих искал да ви опозная по-добре.

— Може би ще ви се обадя, щом се поосвободя.

— На всяка цена ми се обадете, много ще се радвам.

Асансьорът се затвори и Старлинг и Пилчър изчезнаха с него.

Етажът, посветен на Човека, беше безжизнено тих. Противопожарните изходи тлееха алено в залата с насекомите, отразени в техните десетки хиляди очи. Овлажнителят на въздуха съскаше и мъркаше. Под капака на тъмната клетка Мъртвешката глава слезе от клонката и тръгна по пода, повлякла подире си криле като същински плащ. Откри парченце пчелна пита в чинийката си, сграбчи го с яките си предни крачка, размота острия си хобот и го заби във восъчната обвивка на една от клетките с мед. И засмука кротко, докато мракът край нея се изпълваше с писукане, бръмчене, прищракване и малки убийства.