Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ханибал Лектър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silence of the Lambs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 96гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova(2007)

Издание:

ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).

Мълчанието на агнетата
The Silence of the Lambs
АвторТомас Харис
Първо издание1988 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман
ПредходнаЧервения дракон
СледващаХанибал Лектър

Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.

Сюжет

Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...

Край на разкриващата сюжета част.

Награди и номинации

Филмова адаптация

След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал ЛектърЧервения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]

Издания на български език

Източници

  1. Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
  2. Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
  3. 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
  4. IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.

ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА

— Госпожице Старлинг, доктор Пилчър ви чака при Насекомите. Ще ви изпратя дотам — каза пазачът.

За да се стигне до отдел „Насекоми“ през входа на Конститюшън Авеню, трябва да се вземе асансьорът до етажа над големия препариран слон и да се прекоси цялото огромно пространство, посветено на Човека.

Първи я посрещнаха пирамидите от човешки черепи, демонстриращи експлозията в прираста на населението след Христа.

Старлинг и пазачът се движеха из полумрачния пейзаж, населен с фигури, илюстриращи произхода на човека и неговите разновидности. Не бяха забравени и ритуалите — татуировки, стегнати стъпала, изпилени зъби, перуанска хирургия, мумии.

— Виждали ли сте Вилхелм фон Еленбоген? — попита пазачът, като освети с фенерче един стъклен шкаф.

— Не си спомням — отвърна Старлинг, без да забави ход.

— Трябва да дойдете някой път по светло и да му хвърлите един поглед. Погребан във Филаделфия през осемнайсети век. Подпочвените води го превърнали в сапун.

Отдел „Насекоми“ представляваше просторна зала, в момента полутъмна, изпълнена с писукания и пристъргвания. Беше претъпкана с клетки и сандъци с живи насекоми. Децата много си падаха по тази зоологическа градина и през целия ден, докато музеят е отворен, се трупаха вътре. Нощем, оставени насаме, насекомите развиваха бурна дейност. Някои от сандъците бяха осветени с червени лампи, а надписите „Противопожарен изход“ горяха в полумрака като запалени огньове.

— Доктор Пилчър! — провикна се пазачът от прага на залата.

— Тук съм! — отзова се Пилчър и размаха като факел запаленото си фенерче.

— Нали ще изведете после дамата?

— Да, разбира се. Благодаря.

Старлинг извади своето фенерче от чантата си, но се оказа, че е било включено и батериите бяха свършили. Гневната вълна, която я заля, и напомни колко е изморена и че трябва да се владее.

— Здравейте, госпожице Старлинг.

— Здравейте, доктор Пилчър.

— Наричайте ме професор Пилчър.

— Професор ли сте?

— Не но не съм и доктор. Но затова пък ми е приятно да ви видя. Искате ли да ви покажа едни насекоми?

— Да. Къде е доктор Роудън?

— Той се преумори последните две нощи и отиде да си легне. Видяхте ли насекомото, преди да започнем да го обработваме?

— Не.

— Приличаше на каша.

— Но все пак сте разбрали какво е.

— Да. Току-що. — Той я заведе при една телена клетка. — Първо ще ви покажа пеперуда като онази, която ни донесохте в понеделник. Не е съвсем същата, но и двете са от семейството на кукумявките. — Снопът светлина от фенерчето му пошари из клетката, докато се спря на голяма лъскава синя пеперуда с прибрани криле, кацнала на тънка клонка. Пилчър духна нежно към нея и насреща им моментално се опълчи яростното лице на кукумявка — пеперудата разпери криле и очите, изобразени на тях, биха изкарали акъла на всеки плъх. — Тази е много разпространена. Но екземплярът в гърлото на Клаус е доста рядък. Елате.

Една от клетките в дъното на стаята беше в отделна ниша със завеса отпред. По този начин бе недосегаема за децата. Отгоре и имаше метната кърпа, а до нея мъркаше малък овлажнител за въздух.

— Държим я зад стъкло като предпазна мярка за хорските пръсти, защото хапе. Освен това обича влагата и стъклото пречи на изпаряването. — Пилчър внимателно повдигна клетката за дръжките и я издърпа по-напред. Свали капака и запали малката лампа над нея. — Това е Мъртвешка глава — обяви той.

Пеперудата бе едновременно прекрасна и страховита. Големите и кафяво-черни криле бяха разперени като пелерина, а на широкия мъхнат гръб ярко се открояваше характерният рисунък, всяващ ужас в сърцето на човека всеки път, когато я зърне ненадейно в градината си. Изпъкналият череп, едновременно мъртвешка глава и лице, втренчи в тях тъмните си кухи очи. Дъгата на скулите бе изписана изящно до очите.

— Arherontia stix — обяви Пилчър. — Кръстена е на двете реки в Ада. Ако не се лъжа, вашият човек изхвърля труповете в реките.

— Да — отвърна Старлинг. — Рядко ли се среща?

— По нашите места — да. В природата изобщо ги няма в тази част на земното кълбо.

— Къде се въдят?

Тя долепи лице до мрежестия покрив на клетката. Дъхът и разроши едва-едва гъстия като козина мъх по гърба на пеперудата. Кларис рязко се отдръпна, когато насекомото изписука и яростно запляска с криле, усети раздвижването на въздуха, предизвикано от тях.

— В Малайзия. Има и европейска разновидност, но тази в гърлото на Клаус е от Малайзия.

— Значи е била изкуствено отгледана.

Пилчър кимна.

— Да. Била е изпратена от Малайзия във вид на яйце или какавида. Досега няма случай да са снесли яйце в плен. Сношават се, но не снасят. Най-трудната част е да се открие гъсеницата в джунглата. Оттам нататък отглеждането им е лесно.

— Споменахте, че хапят.

— Хоботчето им е остро и яко и ако не внимавате, ще го забият в пръста ви. Много необикновено оръжие. Алкохолът не му влияе в препарирано състояние. Именно това ни помогна толкова бързо да установим вида. — Пилчър внезапно се смути, сякаш се е хвалил безочливо. — И са много нахални — додаде бързо. — Умират за мед и нападат кошерите. Веднъж, когато събирахме екземпляри в Борнео, долетяха, привлечени от светлината на общежитието и ако знаете колко беше зловещо да ги чуваш как…

— Тази откъде е?

— Направихме размяна с малайзийското правителство. Не помня вече какво им дадохме. Та много беше зловещо, защото ние бяхме в тъмното и чакахме с кофа цианид…

— Какви митнически документи сте попълнили, за да я получите? Пазите ли копия? Трябва ли да има износно удостоверение за малайзийската митница? Кой може да ми каже?

— Виждам, че бързате. Написал съм на листче всичко, което ни е известно, и къде се дават обяви, ако се интересувате от пеперуди. Елате, ще ви изпратя.

Мълчаливо прекосиха огромния етаж. В светлината на асансьора тя изведнъж видя, че Пилчър не е по-малко изморен от самата нея.

— Работили сте до късно над този проблем — каза Кларис. — Много съм ви благодарна. Не исках да съм рязка, но…

— Дано го хванете. Надявам се скоро да се освободите. Включил съм в списъка и някои от химикалите, които са му нужни, за да отглежда тези пеперуди… Госпожице Старлинг, много бих искал да ви опозная по-добре.

— Може би ще ви се обадя, щом се поосвободя.

— На всяка цена ми се обадете, много ще се радвам.

Асансьорът се затвори и Старлинг и Пилчър изчезнаха с него.

Етажът, посветен на Човека, беше безжизнено тих. Противопожарните изходи тлееха алено в залата с насекомите, отразени в техните десетки хиляди очи. Овлажнителят на въздуха съскаше и мъркаше. Под капака на тъмната клетка Мъртвешката глава слезе от клонката и тръгна по пода, повлякла подире си криле като същински плащ. Откри парченце пчелна пита в чинийката си, сграбчи го с яките си предни крачка, размота острия си хобот и го заби във восъчната обвивка на една от клетките с мед. И засмука кротко, докато мракът край нея се изпълваше с писукане, бръмчене, прищракване и малки убийства.