Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 96гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
| Мълчанието на агнетата | |
| The Silence of the Lambs | |
| Автор | Томас Харис |
|---|---|
| Първо издание | 1988 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Предходна | Червения дракон |
| Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Монетата на Кларис звънна в телефонния апарат в неугледното помещение на санитарите. Тя набра номера на микробуса.
— Крофорд на телефона.
— Говоря от автомат в болницата — каза Старлинг. — Доктор Лектър ме попита дали насекомото в Западна Вирджиния не е пеперуда. Не пожела да каже нещо повече. Според него Бъфало Бил е отвлякъл Катрин, цитирам: „за да си направи от нея жилетка с цици“. Иска да размени сведения срещу облаги. Очаква от сенатора „по-интересно предложение“.
— Той ли прекрати разговора?
— Да.
— Кога според теб ще проговори отново?
— През следващите няколко дни, но предпочитам да кова желязото, докато е горещо, ако сенатор Мартин е готова незабавно да направи предложение.
— Незабавно е най-точната дума. Установихме самоличността на момичето от Западна Вирджиния, Старлинг. Преди половин час отделът за „изчезнали“ в Детройт разпозна отпечатъците от пръстите. Името и е Кимбърли Джейн Ембърг, двайсет и две годишна, изчезнала от Детройт на седми февруари. Обикаляме квартала в момента и търсим очевидци. Съдебният лекар в Шарлотсвил твърди, че е умряла не по-късно от единайсети февруари, още по-вероятно предишния ден — на десети.
— Значи само три дни я е държал жива.
— Интервалите му непрестанно се скъсяват. Едва ли някой е изненадан от това. — Гласът на Крофорд беше равен, — Катрин Мартин е в ръцете му вече двайсет и шест часа. Така че, ако Лектър ще казва нещо, най-добре да го стори още при следващия разговор. Аз се установих в балтиморския ни офис, а за теб съм запазил стая в хотел на две преки от психиатричната болница, ако решиш по-късно да подвиеш крак.
— Той е доста скептичен, господин Крофорд. Никак не е убеден, че ще му предложите нещо свястно. Размени казаното срещу сведения за личния ми живот. Според мен няма взаимовръзка между въпросите му и нашето разследване… Искате ли да чуете въпросите?
— Не.
— Затова ли не ме накарахте да нося подслушвателно устройство? За да се чувствувам по-освободена, по-склонна да му разказвам за себе си и да му играя по свирката.
— А защо не предположиш, че съм ти имал пълно доверие? Защо не допуснеш, че си най-добрата ми възможност и съм искал да те отърва от всякакви досадници, които ще се натискат да слушат записа? Бих ли те карал да носиш устройството тогава?
— Не, сър. Много ви бива да се оправяте с федералните агенти, господин Крофорд. Какво можем да предложим на Лектър?
— Имам едно-две неща. След пет минути съм при теб, освен ако не искаш първо да си починеш.
— Предпочитам да действуваме веднага. Кажете им да извикат Алонсо. А на Алонсо кажете, че ще го чакам в коридора пред осми сектор.
— След пет минути — повтори Крофорд. Старлинг започна да се разхожда напред-назад по опърпания линолеум на неугледното помещение, разположено дълбоко под земята. Тя бе единственото светло нещо вътре.
Рядко ни се предоставя възможност да се готвим за предстоящо тежко изпитание насред ливади или покрити с чакъл пътеки. Най-често трябва да го вършим в стаи без прозорци, болнични коридори, помещения като това — с канапе от напукана изкуствена кожа, пепелници с надпис „Чинцано“ и стени от гол бетон. В стаи като тази, с малко време на разположение, ние репетираме нашите жестове, учим думите си наизуст, за да не сбъркаме, когато сме уплашени пред лицето на Съдбата. Старлинг бе достатъчно зряла, за да знае това. Тя не позволи на помещението да и въздейства.
Разхождаше се напред-назад. Ръкомахаше във въздуха.
— Дръж се, момиче — произнесе на глас. Обръщаше се към Катрин Мартин и себе си. — Ще се преборим с тази стая. Ще се справим с всяко шибано място. Ще се преборим и с този, който те държи. Само ми помогни. Помогни ми.
Припомни си за миг покойните си родители. Запита се дали биха се срамували от нея сега — просто си зададе този въпрос, без да бъде належащ, без да влага в него нещо конкретно, както често си го задаваме. Отговорът беше — не, нямаше да се срамуват. Изми си лицето и излезе в коридора.
Там беше санитарят Алонсо и държеше запечатан плик от Крофорд. В него имаше карта и указания. Тя ги изчете бързо на светлината в коридора и натисна копчето, за да я пусне Барни да влезе.