Зигфрид Сасуун
Детето на прозореца

Пораснеш ли, спомни си за това:

оная пролет с дъжд и синева;

стоеше на прозореца голям;

престорил се на шут, размахвах аз

камшика си, минавайки оттам.

Не ще забравя туй до сетния си час.

 

Дете невръстно, в мартенския ден

стоеше горе — в своя детски свят.

Аз бях от твойта радост озарен,

но всичко туй е толкова назад.

Светът от залпове е оглушен.

За твоята невинност мисля в този ад.

Защо след смутните години чак

ще оцениш най-чистите си дни?

Очите на света са в сълзи пак,

тълпят се като облаци злини.

Детето си щом видиш в пролетта —

тогава като мен ще пееш и в скръбта.