Дейвид Хърбърт Лорънс
Пианото

В притихналия полумрак една жена ми пее

и споменът за прежните години в мене пак живее,

като дете съм седнал под пианото, на кордите под гърмовете,

на майка ми, усмихната запяла, обгърнал съм нозете.

 

И нещо властно, в песента укрито,

ме завладява и ридай сърцето във гърдите

по старите неделни вечери във къщи, със зимната премяна

и химните в уютната ни столова под съпровода на пиано.

 

Сега е тъй безсмислено певицата да взема с крясък

ведно със черното пиано апасионатото. Блясъка

на моите детски дни ме заслепява. Мъжеството ми пропада

на прилива във спомена. И плача аз като дете по свойта младост.