Робърт Хайнлайн
Пътят на славата (17)

Глава седемнадесета

Бяхме в голяма осмоъгълна стая с пищно украсени сребърни стени.

…и моя баба — завърши Руфо.

— Не „императрица“ — протестира Стар. — Тази дума е глупава.

— Думата е доста подходяща — не се предаваше Руфо.

— А колкото до другото — това е мое нещастие, не моя грешка. — Стар скочи на крака, вече не изглеждаше уморена и сложи ръка около кръста ми, докато с другата държеше яйцето на Феникс. — О, скъпи, толкова съм щастлива! Успяхме! Добре дошъл у дома, герое мой!

— Къде сме? — Бях отмалял… толкова много часови зони, толкова много идеи и всичко толкова бързо.

— У дома. В моя дом. Сега и твой дом… ако го приемеш. Нашия дом.

— Хм, разбирам… императрице моя. Тя тропна с крак:

— Не ме наричай така!

— Подходящото обръщение е, Ваша Мъдрост. Нали?

— Ваша Мъдрост? — каза Руфо.

— О, Руфо, млъкни. Иди и ни донеси дрехи.

Той поклати глава.

— Войната свърши и аз вече си изтърпях санкциите. Донеси си ги сама, бабо.

— Руфо, ти си невъзможен.

— Сърдиш ли ми се, бабо?

— Ще ти се разсърдя, ако не престанеш да ме наричаш „баба“. — Неочаквано тя ми подаде яйцето, прегърна Руфо и го целуна. — Не, баба не ти се сърди — каза тя нежно. — Ти винаги си бил непослушно дете и никога няма да забравя времето, когато слагаше в леглото ми стриди. Предполагам, че това си наследил… от баба си. — Тя отново го целуна и разроши бялата коса на тила му. — Баба те обича. Баба винаги ще те обича. След Оскар, мисля, че ти си съвършен… като се изключи, че си непоносим, неверен, разглезен, непослушен и непочтителен хлапак.

— Това е по-добре — каза той. — Заслужава да се помисли върху това. Същото чувствам и аз към теб. Какво искаш да облечеш.

— Ммм… донеси повечко дрехи. Толкова отдавна не съм имала приличен гардероб. — Тя се обърна към мен: — Какво би желал да облечеш, герое мой?

— Не зная. Нищо не зная. Каквото сметне за подходящо… Ваша Мъдрост.

— О, скъпи, моля те, не ме наричай така. Никога. — Беше готова да заплаче.

— Добре. Как да те наричам?

— Ти ми даде името Стар. Ако трябва да ме наричаш другояче, можеш да ме наричаш „принцеса“. Не съм принцеса… не съм и императрица… в смисъла, който ти влагаш в тази дума. Но харесвам да бъда „твоята принцеса“… както ти го казваш. Или пък „мила слугиня“ или някое от многото имена, с които ме наричаше. — Тя ме погледна тъжно. — Просто както по-рано. Вечно.

— Ще се опитам… моя принцесо.

— Герое мой.

— Но изглежда, че има много неща, които не зная. Тя премина от английски на невиянски.

— Милорд-съпруже, исках да ти кажа всичко. Копнеех да ти го кажа. Но изпитвах смъртен страх, че милорд, ако му бъде разказано всичко преждевременно, ще откаже да дойде с мен. Не до черната кула, а тук. В нашия дом.

— Може би си постъпила правилно, — отговорих аз на същия език. — Но сега съм тук, миледи-съпруго… принцесо моя. Така че можеш да го кажеш. Желая да го чуя.

Тя отново премина на английски.

— Ще говоря, ще говоря. Но ще ни трябва време. Скъпи, ще имаш ли търпение само още малко? Ти беше търпелив с мен… толкова търпелив, любов моя!

— О’кей — съгласих се аз. — Ще почакам. Но не познавам обичаите тук и ще ми трябват някои съвети. Спомни си за грешката, която направих със стария Джоко от незнание на местните обичаи.

— Да, скъпи, ще го имам предвид. Не се безпокой, обичаите тук са прости. Примитивните общества винаги имат по-сложни обичаи от цивилизованите… а това тук не е примитивно. — Руфо изтърси в краката й голям куп дрехи. Тя се обърна, без да сваля ръка от рамото ми и сложи пръст на устата си, почти разтревожена. — А сега да видим. Какво ли да облека?

* * *

„Комилекът“ е нещо доста относително. Аз ще го представя само в общи линии.

Центърът е главната планета на двайсет вселени. Но Стар не беше „императрица“, нито комплексът империя.

Аз ще продължавам да я наричам „Стар“, тъй като тя имаше стотици и ще наричам комплекса „империя“, защото няма друга дума по-близка по значение, и ще говоря за „императори“ и „императрици“… и за императрицата, моята жена.

Никой не знае колко вселени има. Според теорията те се безброй: всяка и всички възможности в неограничен брой от комбинации на „природни“ закони, всеки в сила за своята собствена вселена. Но това е само на теория и максимата Окам Рейзър^[1] е прекалено тъпа. Единственото, което се знае в двайсетте вселени е, че двайсет са откритите, че всяка от тях има свои закони и че повечето от тях имат планети или, понякога, „места“, на които живеят човешки същества. Няма да се опитвам да пояснявам, какви са тези същества.

Двайсетте вселени включват много истински империи. Нашата галактика в нашата вселена има своите звездни империи… и все пак тази галактика е толкова огромна, че нашата човешка раса може да срещне друга само чрез коридорите, които свързват вселените. Някои планети нямат коридори. Земята има много и това определя нейната важност, иначе тя е от категорията на запустял коптор.

Преди седем хиляди години се е родила идея за решаване на глобални проблеми. В началото идеята е била скромна. Как да се управлява една планета без да се унищожи? Хората на тази планета са разчитали на експерти-кибернетици, но иначе те едва ли са били по-развити от нас. Те също са горели хамбарите, за да се отърват от плъховете и са допускали пръстите им да бъдат откъсвани от зъбните колела на машините. Тези експерименти са довели до израстването на един изтъкнат владетел.

— Никой не знае защо този човек е имал такъв успех, но това наистина е било така и то е било достатъчно. Те му осигурили кибернетични средства, записали са на магнитни носители всички кризи в тяхната история, всички известни подробности, всичко което е било направено, както и постигнатите резултати. Всичко е било така организирано, че той да може да ползува цялостно тази информация.

И резултатът бил добър. След време той управлявал цялата планета. Всъщност той не я управлявал, той просто разрешавал по-трудните случаи.

Кибернетиците архивирали на магнитни носители всичко, което направил първият „император“, добро и лошо, за да служи на неговия приемник.

Яйцето на Феникс представлява кибернетичен запис на опита на двеста и три „императора“ и „императрици“, повечето от които са „управлявали“ всички известни вселени. Подобно на сгъваемата кутия, то е по-голямо отвътре, отколкото отвън. При употреба яйцето придобива размерите на Голямата пирамида^[2].

Легендата за Феникс е известна във всички вселени: птицата, която умира, но е безсмъртна, защото се ражда винаги млада от собствената си пепел. Яйцето също е такова чудо, защото е нещо много повече от записана на магнитни носители библиотека. То е копие на целия опит на всички владетели от Мъдрост IX до Мъдрост CCIV и мисис Оскар Гордън.

Постът не е наследствен. Предците на Стар започват с Мъдрост I и включват болшинството от другите МЪДРОСТ-и… но милиони други хора имат също толкова „кралска“ кръв. Внукът й Руфо не бил избран, макар че той има същите предци. А може и да е отказал. Никога не съм го питал, това би му припомнило за времето, когато един от неговите чичовци е сторил нещо невероятно неприлично. Пък и не е нещо, за което непременно трябва да се пита.

След като е избран новият владетел, започва неговото обучение, което включва всичко: от умението да вари шкембе чорба до висша математика… включително и всички видове бойни изкуства, защото през хилядолетията е станало ясно, че независимо колко добре е охраняван животът му, той при всички случаи ще бъде по сигурен, ако може сам да се бие като разлютена оса. Натъкнах се на този въпрос, когато попитах любимата си за нещо друго.

— Не много дълго — отговори тя почти сърдито. — Обикновено ставаме жертва на политическо убийство.

(Аху моята голяма уста…)

Обучението на кандидата включва пътуване до много светове… не до абсолютно всички планети населени с човешки същества; никой не живее толкова дълго. Но до много от тях. След като кандидатът извърши всичко това и ако е избран за наследник, започва работа за усъвършенстване: самото яйце. В него наследникът (наследницата) има отпечатани паметите и личните качества на миналите императори. Той (Тя) става част от тях. Стар-Плюс! Супернова. Нейна Мъдрост.

Стар призна, че се колебала десет години, преди да приеме предложението. Не искала да бъде всичките тези хора, искала да си бъде тя, да си живее както на нея й харесва. Но методите за избиране на кандидатите (не ги знам какви са, те са записани в яйцето) изглеждат почти непреодолими. Само трима души успели да се откажат.

Когато Стар станала императрица, тя едва била започнала втората половина от обучението. В нея били въплътени само седем от предшествениците й. Въплътяването не трае дълго, но личността има нужда от възстановяване между отделните въплътявания… защото получава всяко проклето нещо, което му се е случило с нейните предшественици, лошо или добро: спомена за извършена жестокост към любимото домашно животно още като дете, спомена за срама от зрелите години, загубването на девственост, непоносимото трагично време, когато наистина са направени сериозни грешки… всичките.

„Аз трябваше да изживея техните грешки — каза ми Стар. — Грешките са единствения сигурен начин да се учи“.

За щастие яйцето не трябва да се използва често. През по-голямата част от времето Стар може да действа сама, без да бъде безпокоена от съхранените памети повече, отколкото обикновения човек от някоя неприятна забележка, направена му през второ отделение. Повечето проблеми Стар може да разреши с лекота… без да прибягва до Черната стая и до включване към историческата памет.

Защото единственото нещо, което стоеше непроменено в този емпиричен начин на управление беше, че отговорите на болшинството въпроси винаги се свеждаха до: Не прави нищо.

Винаги крал Лог^[3] и никога крал Щорк^[4]. „Живей и остави другите да живеят“. „От добрия добро не търси“. „Времето е най-добрият лечител“. „Не буди спящото куче“. „Остави ги на мира и те ще се приберат, подвили опашка“.

Дори положителните декрети на империята обикновено бяха негативни по форма: „Не вдигайте шум на съседните планети.“ (Ако желаете, вдигайте шум на собствената си планета.) „Освободете охраната на коридорите“. „Не искайте съдебна намеса, вие също може да бъдете съдени.“

Но преди всичко не бива да се поставят иа всенародно допитване сериозни проблеми. О, няма правила по въпросите на местната демокрация, има само по въпросите на империята. Старият Руфо… извинявам, доктор Руфо, изтъкнат сравнителен културолог (с малка, еротична наклонност към посещение на бедните квартали с благотворителна цел)… та Руфо ми каза, че през своето развитие всяка човешка раса опитва всички политически форми и че демокрацията е била изпробвана в много примитивни общества… но че той не знае тя да се прилага в някоя цивилизована планета. Там, a Vox Populi, Vox Dei^[5] се превежда като: „Боже Господи, как се забъркахме в тази каша!“

Руфо твърдеше, че обича демокрацията. Винаги, когато беше потиснат, той вземаше за пример Джордж Вашингтон. Освен това смяташе, че странностите на френския парламент отстъпват само пред странностите на френските жени.

Попитах го какво е управлението в развитите общества?

Той сбърчи вежди.

— В повечето случаи никакво.

Такова беше и управлението на императрицата на двайсет вселени: в повечето случаи никакво.

Но понякога тя управляваше. Тя можеше да каже: „Тази бъркотия ще се оправи, ако махнете онзи размирник… Как се казваш? Ти, с козята брада… изведете го и го разстреляйте. Веднага!“ (Аз присъствах. Веднага го разстреляха. Беше ръководител на делегация, дошла да изложи пред нея някакъв спор между интергалактични търговски империи в VII-та ВСЕЛЕНА. Неговият първи заместник върза ръцете му, собствените му делегати го извлякоха навън и го убиха. Стар продължи да си пие кафето. Беше по-добро кафе от онова, което пием на моята планета, а аз бях толкова разстроен, че го разсипах.)

Всъщност императорът няма власт. Все пак, ако Стар решеше, че дадена планета трябва да се премести, хората запретваха ръкави и на нейното място се появяваше нова. Стар никога не беше правила това, но в миналото е правено. Не често… Императорът много дълго ще премисля (и ще търси в яйцето) иреди да постанови нещо окончателно дори когато неговото хипертрофирало конско обоняние му подсказва, че не съществува друго решение.

Императорът е единственият източник на имперския закон, единствен съдия, единствен изпълнителен орган… и обикновено няма никакъв начин да наложи своите разпоредби. Онова, което той или тя имат, е огромният престиж, резултат от една величава система, използвана седем хилядолетия. Този начин на управление е устойчив поради липсата на колективен дух, на единство, на стремеж към съвършенство, на утопии… Той се базира само на отговори, достатъчно добри за съществуване, с много самостоятелност и свобода за много начини и отношения.

Местните дела са си местни. Детеубийство?… това са си твои деца, твоя планета. Асоциации на родители и учители, цензора на филми, облекчаване на нещастия… империята е ужасно безразлична към такива неща.

Кризата на яйцето започнала много преди да съм се родил. Било извършено покушение над Негова МЪДРОСТ ССIII и яйцето било откраднато. Някакви злосторници искали власт… и яйцето със своите уникални ресурси съдържало ключа към тази толкова голяма власт, за която Чингиз Хан никога не е мечтал.

Защо някой ще иска власт? Не мога да го разбера. Но някои го разбират и искат.

И така Стар е встъпила на този пост полуобучена, изправена пред най-голямата криза, която някога е сполетявала империята, лишена от хранилището на хилядолетна мъдрост.

Но не и безпомощна. В нея бил въплътен опитът на седем свръхразумни мъже и тя притежавала всички кибернетично-компютърни системи, с изключение на онази уникална част, известна като Яйцето. Тя трябвало най-напред да разбере какво е станало с яйцето. Никак не е било безопасно да се атакува планетата на злосторниците; те можели да унищожат яйцето.

Съществували начини да се накара един човек да говори. Стар нямала нищо против. Не искам да кажа нещо толкова противно като вадене на думи с клещи. Било повече като да белиш лютив лук и те обелили няколко.

Карт-Хокеш е толкова смъртоносен, че имало само един изследовател, който го посетил и успял да се върне жив. (Ние бяхме в една „паркова част“, останалата беше много по-лоша.) Злосторниците не се опитали да останат там. Те просто скрили яйцето и сложили около него капани.

Попитах Руфо:

— Каква полза има от яйцето там?

— Никаква — съгласи се той. — Те много скоро разбраха, че от него няма полза никъде… без Нея. На тях им беше необходим или нейния екип от кибернетици… или Нейна Мъдрост. Те не можеха да отворят яйцето. Тя е единствената, която може да стори това без чужда помощ. Ето защо те й поставиха една уловка. Да хванат Нейна Мъдрост и ако се наложи да я убият…

След това да се домогнат до ключовия код чрез хората тук, в Центъра. Не се решиха на второто, докато Тя е жива.

Стар започнала проучване, за да определи най-добрата възможност да си върне яйцето. Да нападне Карт-Хокеш? Машините отговорили: „По дяволите, не!“ Аз бих казал същото. Как може да се извърши нападение под едно място, където човек не само че не може да яде или пие нищо местно, но не може дори да диша въздуха повече от няколко часа? Освен това една масирана атака ще унищожи по-голямата част от онова, което искаш да завземеш? А предмостията ти са само два ограничени коридора?

Компютрите продължили да дават глупави отговори, независимо как е формулиран въпросът и се стигнало до моя милост.

Един „герой“, т.е.… човек як в ръцете и слаб в главата, който много си цени кожата. Плюс други качества. Едно нападение с „такъв и такъв“ човек, ако е подпомогнато и от самата Стар, може да бъде успешно. Стар предложила една идея (идеите на техни МЪДРОСТ-и са като прозренията на гениите) и машините я Потвърдили.

— Бях предвиден аз — каза Руфо. — Отказах. Никога не можех да разбера къде са нейните интереси, по дяволите; тя ме обърка още като малък.

Следвали години на търсене на подходящ човек. Междувременно смели хора посетили Карт-Хокеш и накрая успели да съставят план на кулата. Самата Стар също се заела с проучване и се запознала с Невя.

(Дали Невя е част от „империята“? И е, и не е. Планетата на Невя притежава единствения коридор към Карт-Хокеш, различен от този на планетата на злосторниците. В това се състои нейната важност за империята… а империята въобще не е важна за Невя.)

Този „герой“ най-вероятно можел да бъде намерен на някоя варварска планета като Земята. Стар проверила, отхвърлила безброй много кандидати, избрани измежду силни хора докато надушила, че аз съм най-подходящ.

Запитах Руфо какъв шанс ни е дала машината.

— Защо питаш?

— Е, разбирам малко от кибернетика.

— Ти мислиш, че разбираш? Все пак… Имаше една прогноза: тринайсет процента успех, седемнайсет процента неуспех… седемдесет процента смърт за всички нас.

Подсвирнах от изненада.

— Много си музикален — каза той възмутено. — Знаеш толкова, колкото един кавалерийски кон. Нямаше от какво да се плашиш.

— Бях изплашен.

— Ти дори нямаше време да се изплашиш. Така беше планирано. Нашият единствен план беше изграден на безразсъдна бързина и пълна изненада. Но аз знаех. Синко, когато ти ни каза да чакаме, там в кулата, и изчезна, и не се върна… тогава толкова се изплаших, че започнах да съжалявам.

Всъщност нападението в кулата протече точно както го бях предвидил. Или доста близко до предвиденото, макар че може би тогава виждах само онова, което можеше да възприеме умът ми, а не точно това, което се беше случило. Имам предвид „магията“. Колко пъти диваците са заключавали, че нещо е „магия“, когато „цивилизованият“ човек е извършвал операции, които дивакът не е могъл да разбере? Колко често лепнатите от нас имена, като например „телевизия“, не се разбират от културните диваци (които въпреки това знаят как да превключват каналите), докато „магия“ е много по-откровена дума.

Все пак Стар никога не наблягаше на тази дума. Тя я приемаше само когато аз настоявах.

Но щях да бъда разочарован, ако всичко, което видях се окажеше продукция на Уестърн Илектрик, след като преди това е било разработено от Бел Лабс. Някъде трябва да има и малко магия, просто за тръпка.

О, приспиването за първото пътуване било да не би глупавият дивак да се изплаши. Както и „черните ковчези“… това пък било постхипнотично внушение на един експерт: моята жена.

Казах ли какво се е случило със злосторниците? Нищо. Техните коридори били разрушени. Сега са изолирани, докато не усвоят междузвездните пътувания. Доста добре, според либералните стандарти на империята. Техни мъдрости никога не гонят карез.