Уилям Бътлър Йейтс
Второто пришествие

Извил се в пръстени все по-широки,

соколът не дочува соколаря.

Нещата рухват, не държи средата,

безвластието пуснато е само,

и приливът от тъмна кръв е пуснат,

и церемонията на невинността се дави.

На най-добрите липсва убеждение,

най-лошите със гъста страст са пълни.

 

Да, скоро откровение се чака,

да, Второто пришествие се чака!

Едва ли остарял е този израз,

когато ме смущава странен образ,

огромен образ на „Духа вселенски“,

там някъде във пясъчната пустош,

със лъвско тяло и глава човешка,

сив поглед, безпощаден като слънце,

той движи бавни хълбоци, до него

се мятат сенки на тревожни птици.

Отново пада мракът, но аз зная,

че каменният сън на двайсет века

в кошмар оттласна люлката люляна.

Какъв ли грозен звяр сега е плъзнал

към Витлеем за свойто Рождество?