Уилям Бътлър Йейтс
Езерният остров Инисфри`

Аз ще се махна, ще тръгна сега, ще ида до Инисфрѝ,

колибата още чака ме там, стените от глина и плет,

и имам девет лехи със фасул, и кошер със мед от пчели,

и шум от пчели по поляната вред.

 

И ще намеря желания мир, тон стича се всеки миг,

идва с немлъкващите щурци и с утринната мъгла.

Там в блясъци е цялата нощ, обедът е червен светлик

и здрачът — пълен с птичи крила.

 

Аз ще се махна, ще тръгна сега, защото тук всеки ден

чувам езерната вода — плисък и тишина,

докато крача из града, по плочника студен —

плисък на моето сърце в самата сърцевина.