Разказ за Ивар Ингимундарсон

От нещата, които сега ще разкажа, може да се забележи какъв прекрасен човек е бил крал Аюстейн^[1] и колко предан и изобретателен се е показвал, като е търсел да разбере какво измъчва любимците му.

При крал Аюстейн живеел един човек, който се казвал Ивар и бил син на Ингимундур, исландец по произход и от знатен род, умен човек и добър скалд. Кралят го ценял много и се отнасял към него с обич, както се вижда от този разказ.

Братът на Ивар се казвал Торфинур. Той също отишъл в чужбина^[2] при крал Аюстейн и там бил уважаван от много хора заради брат си. Обаче му докривяло, че не го смятат за равен на брат му и че трябвало да се осланя на него, затова не му харесало при краля и се заприготвял да отпътува в Исландия.

Преди братята да се разделят, Ивар поръчал на Торфинур да занесе вест на Одню Йоансдотир да го чака и да не се омъжва. Казал, че тя му е най-скъпа от всички жени. После Торфинур отпътувал и пристигнал благополучно, обаче решил да поиска Одню за себе си и я получил.

Малко по-късно Ивар пристигнал от чужбина и научил за това; сметнал, че Торфинур е постъпил зле спрямо него, и всичко му опротивяло; върнал се при краля и у него бил пак на почит като преди.

Ивар бил много опечален и когато кралят забелязал това, извикал Ивар на разговор и го попитал защо е така тъжен:

— Преди, когато бяхте при нас, ни забавлявахте с думите си по най-различни начини. Питам за това, понеже знам, че не сме ти^[3] направили нищо лошо, а и ти си толкова умен, че не ще се усъмниш в нещо, което го няма. Кажи ми сега какво има.

Ивар отговорил:

— Това, което стана, господарю, не мога да го разкажа.

Кралят казал:

— Тогава аз ще отгатна. Да е имало някакви хора, които да не са ти допаднали?

— Не е това, господарю — рекъл Ивар.

Кралят попитал:

— Да не би да ти се струва, че получаваш от мен по-малка почит, отколкото би желал?

— Не е това, господарю — рекъл той.

— Да си видял някакви работи в нашата страна — попитал кралят, — които да ти са се сторили много неприятни?

Той казал, че не било това.

— Гадаенето вече ни затруднява — рекъл кралят. — Да ти се ще да владееш някакви имоти?

Той отрекъл.

— Да има някакви жени във вашата страна — попитал кралят, — по които да копнееш?

Той отговорил:

— Така е, господарю.

Кралят казал:

— Недей да се измъчваш за това. Щом се запролети, замини за Исландия. Ще ти дам пари и писмо с печат от мен до хората, от които зависи работата, и не очаквам да има такива, които да не отстъпят пред моите приятелски молби или заплахи и да не дадат жената.

Ивар отвърнал:

— Това не може да стане.

Кралят казал:

— Няма начин да не може. И на друг човек да са я дали, аз още повече ще настоявам и щом искам, ще ти я взема за жена.

Ивар отговорил:

— Нещата стоят по-сложно, господарю. Брат ми е женен за нея.

Тогава кралят казал:

— Да се откажем от тая работа — рекъл той. — Виждам тогава друго разрешение. След Коледа ще тръгна по гощавки; ела и ти с мен и ще видиш там много изтънчени жени и стига да не са от кралско потекло, ще ти взема някоя.

Ивар отвърнал:

— Тежка е моята работа, господарю, понеже всеки път, когато видя хубави жени, си спомням за онази жена и мъката ми само расте.

Кралят казал:

— Тогава ще ти дам власт и имоти, както вече ти предложих, за да се забавляваш с тях.

Той отвърнал:

— Нямам желание за това.

Кралят казал:

— Тогава ще ти дам пари — ходи да търгуваш, в които земи искаш!

Той отвърнал, че не му се ще.

Тогава кралят казал:

— Сега вече съм доста затруднен, понеже опитах всичко, каквото можех. Остава само едно нещо, но то има съвсем малка стойност в сравнение с онова, което ти предложих, и все пак не се знае кое може да помогне най-много. Идвай при мен всеки ден, когато масите са вдигнати, стига да не обсъждам неотложни дела, и ще си бъбрим с теб. Ще говорим за тази жена колкото искаш и каквото ти дойде наум. Аз ще отделям време за това, защото се случва понякога на хората да им олеква, когато разкажат за мъката си. Освен това никога няма да си тръгваш без подарък след среща с мен.

Ивар отвърнал:

— Ето това искам, господарю, и благодаря за разпита.

Така и направили: винаги когато кралят нямал трудни дела за обсъждане, разговарял с Ивар за онази жена. Това помогнало много и Ивар се отърсил от мъката си неочаквано бързо. После се развеселил и си възвърнал предишното радостно и веселяшко настроение. И останал при Аюстейн.

Бележки

[1] Аюстейн Магнусон — крал на Норвегия от 1103 до 1122 г. ↑

[2] На старонорвежки се употребявали изразите заминавам навън, т.е. в чужбина, в Исландия, както и идвам отвън след връщане от чужбина, обикновено от Исландия. Същите изрази, колкото и нелогично да изглежда, се употребявали и от исландците. Заминаване отвън за тях означавало тръгване от острова, пътешествие в чужбина, най-често в Норвегия. ↑

[3] Формите „ти“ и „вие“ често са се смесвали, както личи и от другите разкази. ↑