Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Листило клонче
Стихотворения. Поемки. Весели истории - Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2014)
Издание:
Йордан Стубел
Листило клонче
Второ издание
Редактор: Тихомир Тихов
Художник: Надежда Йончева
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Янка Василева
Формат 16/70/100; тираж 23 113 екз.; подвързия 2113 екз.; брошура 21 000 екз.; печатни коли 14,50; издателски коли 18,79; уик 10,38 л.г. VII/64 б; изд. №6015; поръчка №171/1983 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 8.VI.1983 година; излязла от печат на 30.XI.1983 година; цена: подвързия 1,80 лв.; брошура 1,59 лв.
Код 25/95371 25337/6005-3-83
Издателство „Български писател“, София, 1983
набор и печат ДП „Балкан“, София
подвързия — ДП „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
Бабичка
Кой си, кой си — я кажи!
Зъбите си покажи!
Лошо няма да ти сторя
и вратата ще отворя.
Зная, вън е зимен ден,
ала топло е при мен.
Имам пита от пшеница,
сиренце и пастърмица.
Кумчо-вълчо
Аз съм клан и недоклан,
и съм дран и недодран,
да се стопля — отвори ми,
че измръзнах в тия зими.
И за бабина душица
дай ми малко пастърмица.
Бабичка
Кой си, кой си — я кажи!
Зъбите си покажи!
Де си скитал в този студ
без кожух и необут?
Кумчо-вълчо
Аз съм клан и недоклан,
и съм дран и недодран.
Кумчо-вълчо се наричам,
стари бабички обичам.
На реката бях за риба,
търся топличка колиба.
Вчера в село ме познаха
и кожуха ми одраха.
Да се стопля отвори ми,
че измръзнах в тия зими!
Бабичка
Кой си, кой си — я кажи!
Зъбите си покажи!
Да ги видя, да ги знам,
па тогава ще ти дам
пастърмица с топла пита
да си хапнеш до насита.
Влизай, Вълчо, у дома,
на̀ ти сиренце и пита.
Стига вече гладен скита!
Ще живеем в таз колиба
с пастърмица и със риба!
Ала, Вълчо, занапред
утром, вечер — дето ходиш,
знай, че в къщи има ред,
гости няма да ми водиш!…
Кумчо-вълчо
Аз съм клан и недоклан
и съм дран и недодран.
Зиме скитам по снега,
нямам зъби, ни рога,
нито светя, нито грея,
но да шетам, виж, умея.
Да ора, да жъна зная,
и градини да копая.
(Баба чу, па се засмя.)