Йордан Стубел
На кръщене

То било през летни пости…

Тръгнал Ежко отзарана,

че поканен бил на гости

на кръщене у Мецана.

И вървял, вървял — на края

срещнал весел Зая-бая.

— Добро утро, бог доброто;

де си скитал из горите?

— Ходих, Ежко, към хорото

да спогледам дъщерите. —

— Бързай, Зайо, приготви се.

Не получи ли покана?

Утре рано с Кума-лиса

кръстници сме у Мецана.

През гори, реки вървели

ето — бръмбара видели.

— Добро утро, бог доброто,

де си шетал, я кажи ни?

— Ходих малко до хорото

да се видя със роднини.

— Бързай, бяхме къде бяхме,

ами време не остана,

тръгвай с нази, закъсняхме,

два дни чака ни Мецана.

Ето тръгват най-подире

през зелените полета.

Зайо весело засвири,

Ежко уморен закрета.

— Братко Бръмбарчо послушен,

чака ни прием радушен —

гости знатни и обични,

все отбрани и прилични.

И софра от край до края,

прясно зеле зарад Зая,

та да помни и да има,

да си хрупка цяла зима.

Тъй додето със забава

Таралежко им разправя,

ето че пред тях застана

подмладената Мецана.

— Де сте тръгнали, комшии

в тези дълги, летни пости,

или рекли сте и вие

да ми дойдете на гости?

Стари достове познати

обичай е да ги близна.

Заповядайте, елате —

мъничко месце да гризна!

Меца почна да присяга

хукна Заека да бяга.

Ежко сви се цял на топка

и така не влезе в клопка.

А пък Бръмбарчо в земята

задълба се със главата.

И запъшка пак горкана,

пъшка старата Мецана,

че изпусна в тежки пости

най-добри и харни гости…