Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Петр I и мужик, 1875 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Ангел Каралийчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2014)
Издание:
Лев Толстой
Разкази и приказки
За начална и средна училищна възраст
Редактор: Георги Константинов
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Никола Котов
Коректор: Лиляна Бойкикева
Художник на корица: Александър Поплилов
Илюстрации от руски художници
Дадена за печат на 25.VI.1955 год.
Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.
Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955
Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Натъкнал се цар Петър на един селянин в гората. Селянинът сече дърва. Царят му казва:
— Помози бог, селяко!
А селянинът отговорил:
— Божата помощ ми е потребна.
Царят пита:
— А голямо ли ти е семейството?
— Моето семейство е от двама синове и две дъщери.
— Е, не ти е голямо семейството. Ами къде дяваш парите си?
— Аз парите ги слагам на три места: първо — плащам дълг, второ — давам назаем, трето — във водата ги хвърлям.
Царят помислил и не знаел какво означава това, дето старецът и дълг плащал, и назаем давал и във водата хвърлял.
А старецът казва:
— Дълг плащам — баща и майка храня; на заем давам — синовете храня; а във водата хвърлям — дъщери отглеждам.
Тогава царят казва:
— Умна ти е главата, старче. Изведи ме сега от полето в гората: аз не ще намеря пътя.
Селянинът казва:
— И сам ще намериш пътя: върви направо, сетне свърни надясно, а сетне наляво, сетне пак надясно.
А царят казва:
— Аз тази наука не я разбирам, ти ме заведи.
— Аз, господарю, няма какво да те водя: за нас, селяните, денят струва скъпо.
— Е, щом като струва скъпо, ще платя.
— Щом като ще платиш — да вървим.
Седнали в двуколката и тръгнали.
По пътя царят взел да разпитва селянина:
— Ти, селяче, бивал ли си надалеко?
— Бивал съм тук-таме.
— Ами виждал ли си царя?
— Царя не съм виждал, а би трябвало да го видя.
— Тогава, щом излезем на полето — ще видиш царя.
— А как ще го позная?
— Всички ще бъдат без шапки, само царят с шапка.
Стигнали те в полето. Видели хората царя — и всички свалили шапките си. Селянинът се блещи, а не вижда царя.
Тогава той запитал:
— Ами къде е царят?
Цар Петър Алексеевич му казва:
— Виждаш, че само ние двамата сме с шапки — някой от нас трябва да е царят.