Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Мильтон и Булька, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2014)

Издание:

Лев Толстой

Разкази и приказки

 

За начална и средна училищна възраст

 

Редактор: Георги Константинов

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Никола Котов

Коректор: Лиляна Бойкикева

Художник на корица: Александър Поплилов

Илюстрации от руски художници

 

Дадена за печат на 25.VI.1955 год.

Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.

 

Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955

Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

За фазаните аз си намерих едно ловно куче. Това куче се наричаше Милтон; то беше високо, мършаво, със сиви петна, с дълги устни и уши и много силно и умно. С Булка не се хапеха. Нито едно куче никога не се озъбваше на Булка. Щом като Булка само си покажеше зъбите, кучетата подвиваха опашки и отминаваха. Веднъж отидох с Милтон за фазани. Изведнъж Булка дотърча подире ми в гората. Исках да го прогоня, но не можех. А да ида в къщи, за да го отведа, беше далеко. Мислех си, че той не ще ми пречи и продължих пътя си; но щом Милтон подуши в тревата фазан и почна да търси, Булка се хвърли напред и захвана да се мушка от вси страни. Той се мъчеше преди Милтона да дигне фазана. Нещо подушваше в тревата, скачаше, въртеше се; но нюхът му беше лош и не можеше да открие следата сам, а гледаше Милтона и тичаше там, където отиваше Милтон. Щом Милтон тръгнеше по следата, Булка се втурваше напреде му. Аз виках Булка, биех го, но нищо не можех да направя с него. Щом като Милтон започнеше да търси, той се хвърляше напред и му пречеше. Смятах вече да се върна в къщи, защото мислех, че ловът ми е развален, но Милтон по-добре от мене измисли как да излъже Булка. Ето какво направи той: щом като Булка се затичаше напреде му, той оставяше следата, извръщаше се на другата страна и се преструваше, че търси. Булка се втурваше там, където показваше Милтон, а Милтон се обръщаше и ме поглеждаше, махваше с опашка и тръгваше пак по истинската следа. Булка пак се затичваше при Милтон, изтичваше напред, но Милтон отново нарочно правеше десетина крачки настрана, излъгваше Булка и пак ме повеждаше направо. Така през време на целия лов той мами Булка и не го остави да развали лова.

Край