Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Булька, 1875 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Ангел Каралийчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2014)
Издание:
Лев Толстой
Разкази и приказки
За начална и средна училищна възраст
Редактор: Георги Константинов
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Никола Котов
Коректор: Лиляна Бойкикева
Художник на корица: Александър Поплилов
Илюстрации от руски художници
Дадена за печат на 25.VI.1955 год.
Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.
Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955
Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Аз имах един булдог. Казваше се Булка. Целият беше чер, само крайчетата на предните му лапи бяха бели.
Долната челюст на всички булдоци е по-дълга от горната и горните зъби остават зад долните; но Булкината долна челюст беше толкова издадена напред, че между долните и горните зъби можеше да се пъхне пръст. Лицето на Булка беше широко, очите — големи, черни и блестящи; а зъбите и белите му резци винаги стърчаха навън. Той приличаше на арап. Булка беше кротък и не хапеше, но беше много силен и упорит. Когато се случеше да се вкопчи в нещо, той стискаше зъби, увисваше като парцал и тогава никак не можеш да го откъснеш, както кърлежа.
Веднъж го пуснаха срещу една мечка. Той се впи в ухото на мечката и увисна като пиявица. Мечката го удряше с лапите си, притискаше го към себе си, мяташе го от една страна на друга, но не можеше да го откъсне и се строполи на главата си, за да премачка Булка; ала Булка се държеше за нея дотогава, додето го поляха със студена вода.
Аз го взех, когато беше малко кученце и сам го отхраних. Когато тръгнах да служа в Кавказ, не исках да го взема и се отдалечих от него скришом, като поръчах да го затворят. На първата станция аз вече се гласях да се прехвърля в друга кола, когато изведнъж видях, че по пътя се търкаля нещо черно и блестящо. То беше Булка със своя меден нашийник. Той летеше колкото му сили държат към станцията. Хвърли се към мене, близна ми ръката и се изтегна на сянка под талигата, изкарал език — цяла педя дълъг. Ту го поемаше назад, гълташе плюнките, ту пак го изкарваше на цяла длан. Бързаше, не сварваше да диша, хълбоците му просто подскачаха. Обръщаше се от едната страна на другата и потупваше с опашката си по земята.
Сетне узнах, че след моето заминаване той пробил рамката, изскочил през прозореца, право по моите следи се затекъл по пътя и така изминал тичешком около двадесет версти в най-голямата жега.