Лев Толстой
Зайците

Горските зайци нощем се хранят с кората на дърветата, полските зайци — със зимница и трева, харманските — с житни зърна по харманите. През нощта зайците проправят по снега дълбока, видима следа. Да ловят зайци обичат — и хората, и кучетата, и вълците, и лисиците, и враните, и орлите. Ако заекът ходеше просто и направо, то призори веднага ще го намерят и хванат по следата; но заекът е страхлив и страхливостта го спасява.

Заекът ходи нощно време по полетата и горите без страх и оставя прави следи; но щом настъпи утрото, враговете му се събуждат: заекът започва да чува ту лай на кучета, ту скрибуцане на шейни, ту гласове на селяни, ту пращене на вълк из гората и започва от страх да се мята от една страна на друга. Втурне се напред, изплаши се от нещо — и побегне назад по своята следа. Пак чуе нещо — и с целия си размах отскача настрана и хуква далеко от предишната следа. Пак тропне нещо — заекът пак се обръща назад и пак подскача настрана. Когато стане светло, той ляга.

Призори ловците започват да оглеждат следата на заека, объркват се по двойните следи и далечните скокове и се учудват на заешката хитрост. А заекът дори не е мислил да хитрува. Той само се страхува от всичко.