Лев Толстой
Момиченцето и разбойниците

Едно момиченце вардело в полето кравата. Дошли разбойници и отвлекли момиченцето. Разбойниците завели момиченцето в гората, в къщата си и му заповядали да готви, разтребва и шие. Момиченцето живеело при разбойниците, работело им и не знаело как да избяга. Когато разбойниците излизали, те заключвали момиченцето. Веднъж всичките разбойници излезнали и оставили момиченцето само̀. То донесло слама, направило от сламата кукла, облякло я в своите дрехи и я сложило на прозореца. А себе си намазало с мед, отъркаляло се в перушина и заприличало на страшна птица. Изскочило през прозореца и побягнало. Щом излязло на пътя, видяло, че насреща му идат разбойниците. Разбойниците не го познали и запитали:

— Плашило, какво прави нашето момиченце?

А момиченцето рекло:

— То мие, готви и шие, на прозореца разбойниците чака. — И още по-бързо се затекло.

Разбойниците стигнали в къщи и гледат — някой седи на прозореца. Те се поклонили и рекли: „Здравей, наше момиченце, отвори ни“, но виждат, че момиченцето не се покланя, а мълчи. Почнали да се карат на куклата, а тя все не мърдала и мълчала. Тогава те разбили вратата и искали да убият момиченцето — но тук видели, че това не е момиченце, а сламена кукла. Разбойниците я хвърлили и казали: „Измами ни момиченцето!“

А момиченцето отишло на реката, измило се и се прибрало в къщи.