Лев Толстой
Как селянинът разделил гъските

Свършило се житото на един беден селянин. И намислил той да си поиска жито от господаря. За да не отиде при господаря с празни ръце, селянинът хванал гъската си, изпекъл я и я понесъл. Господарят приел гъската и рекъл на селянина:

— Благодаря ти, селяко, за гъската; само че не зная как ще разделим твоята гъска. Аз имам жена, двама синове и две дъщери. Как да разделим гъската, без да обидим никого?

Селянинът казва:

— Аз ще я разделя.

Взел едно ножче, отрязал главата и рекъл на господаря:

— Ти си глава на целия дом, на тебе главата.

Сетне отрязал задната част и я подал на господарката:

— Ти — казва, — седиш в къщи, къщата наглеждаш, на тебе задната част.

Сетне отрязал краката и ги подал на синовете:

— На вас — казва — крачетата, да тепате по бащините пътечки.

А на дъщерите дал крилете:

— Вие — казва, — скоро ще отлетите от къщи, ето ви по едно крилце. А останалото ще си взема аз! — И си взел цялата гъска.

Господарят се позасмял и дал на селянина жито и пари.

Чул един богат селянин, че господарят наградил бедния селянин с жито и пари за гъската, опекъл пет гъски и ги понесъл на господаря.

Господарят рекъл:

— Благодаря ти за гъските. Но аз имам жена, двама синове и две дъщери — всичко шестима; как да си разделим по равно твоите гъски?

Почнал богатият селянин да мисли, но нищо не измислил.

Пратил господарят за бедния селянин и му заповядал да раздели гъските. Бедният селянин взел едната гъска, дал я на господаря и господарката и рекъл:

— Ето че сте трима с гъската.

Една дал на синовете:

— И вие — казва — сте трима.

Една дал на дъщерите:

— И вие сте три.

А за себе си взел две гъски:

— Ето — казва — и ние сме трима с гъските, на всички по равно.

Господарят се позасмял и дал на бедния селянин още пари и жито, а богатия прогонил.