Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Пожар, 1875 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Ангел Каралийчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2014)
Издание:
Лев Толстой
Разкази и приказки
За начална и средна училищна възраст
Редактор: Георги Константинов
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Никола Котов
Коректор: Лиляна Бойкикева
Художник на корица: Александър Поплилов
Илюстрации от руски художници
Дадена за печат на 25.VI.1955 год.
Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.
Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955
Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
По жътва мъжете и жените отидоха на работа. В село останаха само старците и малките. В една къща остана една бабичка с три внучета. Бабичката напали печката и легна да си почине. По нея кацаха мухи и я хапеха. Тя покри главата си с кърпа и заспа. Едната от внучките, Маша (тя беше на три години), отвори печката, нагреба въглища е едно чирепче от гърне и отиде на пруста. А на пруста имаше снопи. Жените бяха приготвили тези снопи за въжа. Маша донесе въглените, сложи ги под снопите и почна да духа. Когато сламата почна да се разгаря, тя се зарадва, отиде в къщи, доведе за ръка братчето си Кирюшка (то беше на година и половина и току-що се беше научило да ходи) и рече: „Погледни, Килюшка, каква печка лаздухах“. Снопите вече горяха и пращяха. Щом димът обхвана пруста, Маша се изплаши и побягна назад, в къщи. Кирюшка падна на прага, разби си носа и заплака. Маша го намъкна в къщи и двамата се скриха под скамейката. Бабичката нищо не чуваше и спеше. По-голямото момче, Ваня (то беше на осем години), се намираше на улицата. Когато видя, че от пруста излиза дим, то се втурна към вратата, промъкна се през дима в къщата и почна да буди баба си; но бабичката беше замаяна от съня и забравила за децата, тя изскочи и се затече по дворовете за хора. В туй време Маша седеше под скамейката и мълчеше; само малкото момче ревеше, защото си беше зле разбило носа. Ваня чу неговия рев, погледна под скамейката и викна на Маша: „Бягай, ще изгориш!“ Маша побягна към пруста, но от дима и огъня не можеше да се мине. Върна се назад. Тогава Ваня, отвори прозореца и й каза да се измъкне. Когато тя се измъкна, Ваня грабна братчето си и го повлече. Но момчето беше тежко й се противеше на брата си. То плачеше и блъскаше Ваня. Ваня два пъти падна, додето го довлече до прозореца; вратата на къщата вече се беше запалила. Ваня навря главата на момчето през прозореца и искаше да го пробута; но момчето (то беше много изплашено) се хвана с ръчичките и не ги пускаше. Тогава Ваня извика на Маша: „Тегли го за главата!“ — и сам го тикаше отзад. Така го извлякоха през прозореца на улицата и сами изскочиха.