Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Три медведя, 1875 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Ангел Каралийчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2014)
Издание:
Лев Толстой
Разкази и приказки
За начална и средна училищна възраст
Редактор: Георги Константинов
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Никола Котов
Коректор: Лиляна Бойкикева
Художник на корица: Александър Поплилов
Илюстрации от руски художници
Дадена за печат на 25.VI.1955 год.
Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.
Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955
Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Едно момиченце отиде от къщи в гората. В гората то се заблуди и почна да търси път за дома си, но не намери, а стигна в гората при една къщурка.
Вратата беше отворена. То погледна през вратата, видя, че в къщурката няма никой и влезе.
В тази къщурка живееха три мечки. Едната мечка беше баща, наричаха я Михаил Иванич. Тя беше голяма и рунтава. Другата беше женска. Тя беше по-малка и я наричаха Настася Петровна. Третото беше малко меченце и го наричаха Мишутка. Мечките ги нямаше в къщи, бяха отишли да се разходят в гората.
В къщурката имаше две стаи: едната трапезария, другата спалня. Момиченцето влезе в трапезарията и видя на масата три паници с чорба. Първата паница, много голяма, беше на Михаил Иванич. Втората паница, по-малка, беше на Настася Петровна. Третата, синичка паничка, беше на Мишутка. До всяка паница лежеше лъжица: голяма, средна и мъничка.
Момиченцето взе най-голямата лъжица и сръбна от най-голямата паница; сетне взе средната лъжица и сръбна от средната паница; сетне взе мъничката лъжичка, сръбна от синичката паничка и Мишуткината чорбичка му се стори най-хубава от всички.
Момиченцето поиска да седне и видя до масата три стола: единият голям — на Михаил Иванич, другият по-малък — на Настася Петровна и третият — мъничък със синичка възглавничка — на Мишутка. То се покатери на големия стол и падна; после седна на средния стол, но върху него беше неудобно; после седна на мъничкото столче и се засмя — толкова беше хубаво. То взе синичката паничка на коленете си и почна да яде. Изяде всичката чорба и захвана да се люлее на стола.
Столчето се строши и то падна на пода. Стана, дигна столчето и отиде в другата стая. Там имаше три кревата: единият голям — на Михаил Иванич, другият среден — на Настася Петровна, третият мъничък — на Мишенка. Момиченцето легна на големия — беше му премного широко; легна на средния — беше премного високо; легна на мъничкото — креватчето беше тъкмо по мярката му — и заспа.
А мечките се върнаха в къщи гладни и поискаха да обядват.
Голямата мечка взе своята паница, надникна и зарева със страшен глас:
— КОЙ МИ Е СЪРБАЛ ОТ ПАНИЦАТА?
Настася Петровна погледна своята паница и заръмжа по-тихо:
— КОЙ МИ Е СЪРБАЛ ОТ ПАНИЦАТА?
А Мишутка видя празната си паничка и записка с тънък глас:
— Кой ми е сърбал от паницата и е изсърбал всичко?
Михайло Иванич погледна своя стол и закрещя със страшен глас:
— КОЙ Е СЯДАЛ НА МОЯ СТОЛ И ГО Е МРЪДНАЛ ОТ МЯСТОТО МУ?
Настася Петровна погледна своя стол и заръмжа по-тихо:
— КОЙ Е СЯДАЛ НА МОЯ СТОЛ И ГО Е МРЪДНАЛ ОТ МЯСТОТО МУ?
Мишутка погледна своето строшено столче и писна:
— Кой е сядал на моя стол и го е строшил?
Мечките отидоха в другата стая.
— КОЙ Е ЛЯГАЛ В МОЕТО ЛЕГЛО И ГО Е ИЗПОМАЧКАЛ? — зарева Михайло Иванич със страшен глас.
— КОЙ Е ЛЯГАЛ В МОЕТО ЛЕГЛО И ГО Е ИЗПОМАЧКАЛ? — заръмжа Настася Петровна по-тихо.
А Мишутка подложи скамейчицата, изкачи се на своето креватче и писна с тънък глас:
— Кой е лягал в моето легло?…
И изведнъж видя момиченцето и почна да пищи така, сякаш го колят:
— Ето го! Дръж, дръж! Ето го! Ай-яяй! Дръж!
Поиска да го ухапе. Момиченцето отвори очи, видя мечето и се хвърли към прозореца. Прозорецът беше отворен, то скочи през прозореца и побягна. А мечките не можаха да го настигнат.