Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Липунюшка, 1875 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Ангел Каралийчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2014)
Издание:
Лев Толстой
Разкази и приказки
За начална и средна училищна възраст
Редактор: Георги Константинов
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Никола Котов
Коректор: Лиляна Бойкикева
Художник на корица: Александър Поплилов
Илюстрации от руски художници
Дадена за печат на 25.VI.1955 год.
Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.
Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955
Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Имало едно време един дядо и една баба. Те си нямали деца. Дядото отишъл на нивата да оре, а бабата останала в къщи да пече тиганици. Бабата изпекла тиганиците и рекла:
— Ако имахме син, той щеше да занесе тиганиците на баща си, а сега по кого да ги пратя?
Изведнъж от памука излязло едно мъничко синче и казало:
— Здравей, майчице!
А бабата му рекла:
— Откъде се взе, синчето ми, и как те казват?
— Ти, майчице, изпреде памук и го нареди на купчинка; а пък аз там се излюпих. А името ми е Липунюшка[1]. Дай, майчице, аз ще занеса тиганиците на татя.
Бабата казала:
— Ще ги занесеш ли, Липунюшка?
— Ще ги занеса, майчице.
Бабата завързала тиганиците в една кърпа и ги дала на синчето си. Липунюшка взел вързопчето и се затекъл към нивата.
В нивата се изпречила на пътя му купчинка и той викнал:
— Тате, тате, пренеси ме през купчинката! Аз ти донесох тиганици.
Старецът чул от нивата, че някой го вика, тръгнал да посрещне сина си, пренесъл го през купчинката и рекъл:
— Откъде си, синчето ми?
А момчето казало:
— Аз, тате, се излюпих в памука — и подало на баща си тиганиците.
Седнал старецът да похапне, а момчето рекло:
— Дай, тате, аз ще ора.
А старецът казал:
— Няма да ти стигнат силите за оране.
А Липунюшка хванал ралото и почнал да оре. Сам си оре и сам си песни пее.
Минал край тази нива един господар и видял, че старецът седи и похапва, а конят сам оре. Господарят излязъл от каретата и рекъл на стареца:
— Как така, старче, конят ти оре сам?
А старецът казал:
— Там оре момчето ми и то пее песни.
Господарят се приближил, чул песните и видял Липунюшка.
Тогава господарят рекъл:
— Старче! Продай ми момчето.
А старецът казал:
— Не, не мога да го продам, той ми е само един.
А Липунюшка казал на стареца:
— Продай ме, тате, аз ще избягам от него.
И селянинът продал момчето за сто рубли. Господарят дал парите, взел момчето, загънал го в кърпичка и го сложил в джоба си. Стигнал в къщи и рекъл на жена си:
— Донесох ти нещо хубаво.
А жената казала:
— Покажи, какво е?
Господарят извадил кърпичката си от джоба, разгънал я, а в кърпичката нямало нищо. Липунюшка вече отдавна бил побягнал при баща си.