Лев Толстой
Соколът и петелът

Един сокол свикнал със стопанина си и кацал на ръката му, когато го викал: а петелът бягал от стопанина си и врещял, когато се приближавал до него. Соколът рекъл на петела:

— Вие, петлите, сте неблагодарни; личи си, че сте от робска порода. Само когато сте гладни, отивате при стопанина. Къде сме ние, дивите птици: много по-силни сме и да летим можем по-бързо от всички, но не бягаме от хората, а сами кацаме на ръцете им, когато ни викат. Ние помним, че те ни хранят.

Тогава петелът рекъл:

— Вие не бягате от хората, защото никога не сте видели печен сокол, а ние постоянно виждаме печени петли.