Лев Толстой
Двамата търговци (Истинска случка)

Един беден търговец тръгнал на път и дал всичката си желязна стока на съхранение при един богат търговец. Когато се върнал, той отишъл при богатия търговец и си поискал назад желязото.

Богатият търговец бил продал вече всичката желязна стока и за да се отърве някак си, казал:

— С твоето желязо се случи нещастие.

— Какво?

— А бе, аз го сложих в житния хамбар. А там мишки колкото щеш. Те изгризали всичкото желязо. Сам видях, като го гризеха. Ако не вярваш — иди виж.

Бедният търговец не влязъл в спор. Той казал:

— Какво ще гледам. Аз и тъй вярвам. Зная, че мишките винаги гризат желязото. Сбогом.

И бедният търговец си отишъл.

На улицата той видял, че играе едно момче — синът на богатия търговец. Бедният търговец помилвал момчето, взел го на ръце и го отнесъл в къщата си.

На другия ден богатият търговец срещнал бедния, разказал му за своето нещастие, че синът му изчезнал и го запитал не го ли е виждал, не е ли чувал за него?

Тогава бедният търговец рекъл:

— Как да не съм го видял? Щом посегнах вчера да изляза от твоя дом, видях как един ястреб се втурна право към твоето момче, грабна го и го отнесе.

Богатият търговец се разсърдил и рекъл:

— Срамота е да ми се смееш. Къде се е чуло и видяло ястреб да може да отнесе момче.

— Не, аз не се смея. Какво чудно има, че ястребът е отнесъл момчето, щом като мишките изядоха 1500 кила желязо. Всичко става.

Тогава богатият търговец разбрал и рекъл:

— Мишките не са изяли твоето желязо, ами аз го продадох и ще ти го заплатя двойно.

— Е, щом като е тъй, и ястребът не е отнесъл твоя син; и аз ще ти го върна.