Лев Толстой
Чаплата, рибите и ракът

Живяла една чапла край езерото и остаряла; нямала вече сили да лови риба. Почнала да премисля как да преживее с хитрина. И рекла на рибите:

— А вие, риби, не знаете, че над вас е надвиснала беда: чувах от хората, че искат да пресушат езерото и всички ви да изловят. Аз зная, че там зад планината има едно хубаво езерце. Бих ви помогнала, ама остарях; тежи ми летенето.

Рибите почнали да молят чаплата да им помогне.

Тогава чаплата рекла:

— Добре, ще се потрудя за вас, ще ви пренеса; само че не мога наведнъж, а поотделно.

Зарадвали се рибите; всички се замолили:

— Мене отнеси! Мене отнеси!

И чаплата се заловила да ги носи: вземала ги, изнасяла ги в полето и ги изяждала. И тъй изпояла много риби.

Живеел в езерото един стар рак. Когато чаплата почнала да изнася рибите, той се досетил каква е работата и рекъл:

— А сега, чапло, занеси и мене в новото жилище!

Чаплата взела рака и го понесла. Щом излетяла в полето, поискала да хвърли рака. Но ракът видял рибените костици по полето, стиснал с клещите си чаплата за шията и я удушил, а самият той допълзял назад при езерото и разказал на рибите.