Лев Толстой
Двете мишки

Отишла една важна мишка от града при една проста мишка. Простата мишка живеела в полето и дала на гостенката си, каквото имала: грах и пшеница. Важната мишка гризнала и казала:

— Затова си слаба, защото живееш бедно, ела при мене да видиш ние как живеем.

Отишла простата мишка на гости. Дочакали под пода нощта. Хората се нахранили и излезли. Важната мишка извела своята гостенка през пукнатината в стаята и двете се покачили на масата. Простата мишка никога не била виждала такава храна и не знаела от къде да начене. Тя рекла:

— Имаш право, нашият живот е лош. И аз ще се преместя да живея в града.

Щом казала това, масата се разклатила, през вратата влязъл един човек със свещица в ръка и почнал да лови мишките. Те едвам се скрили в пукнатината.

— Не — рекла полската мишка, — моят живот в полето е по-добър. Може да нямам сладка храна, но такъв страх не знам.