Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (5)

Хълцане марка „Мелмак“

Майката на Кейт, Дороти, отново бе пристигнала изненадващо и радостта от този факт се изписа по лицата на всички. Днес тя изглеждаше още по-смахната. Сякаш големи събития осветяваха пътя й с оптимистична светлина. Семейство Танер усещаше вибрации във въздуха. Всички мислеха едно и също: дано не е решила да прекара почивката си при тях.

Външно спокойна, тя си пиеше кафето на масата. Дори АЛФ бе там. Знаеха се от последното й пребиваване тук. Отношенията им бяха прости: АЛФ не обичаше Дороти и Дороти не обичаше АЛФ. Никакъв проблем за извънземния. И майката на Кейт съвсем спокойно понасяше това положение.

В момента АЛФ си имаше други грижи. Страхуваше се, че сладкишът няма да стигне.

— Винаги има риск, когато се замъкнеш някъде без предупреждение! — заяви той невъзмутимо на Дороти и се опита да грабне нейното парче от сладкиша с глазура.

Дороти бе по-пъргава. Тя плесна АЛФ през лапите и спаси вече разчупеното парче.

Кейт многозначително поклати глава.

— А, значи затова липсва едно парче — скара се тя на АЛФ, — ти вече си изял своето. Достатъчно, лакомнико!

Най-сетне Дороти съобщи причината за своето идване.

— Домъкнах се без предупреждение, защото имам да ви съобщя невероятно вълнуващи новини.

Тя направи важна артистична пауза, пое дълбоко дъх и изгледа всички с нетърпение.

— Радостната новина ще споделя само с тези, които най-много обичам!

Тя прегърна Кейт и Лин. Хвърляйки поглед изкосо към АЛФ, продължи:

— … и тези, които едва понасям!

— Хей, Уили, мисля, че тя има предвид нас — забеляза АЛФ невъзмутимо.

Тогава Дороти не издържа и изтърси новината си.

— Представете си: Уизър поиска ръката ми!

— Това е фантастично, мамо! — хвърли се Кейт в прегръдките на майка си, Брайън, Лин и Уили също скочиха, за да я поздравят.

Само АЛФ остана безразличен към новината. Напротив, той дори силно съжаляваше Уизър.

— Горкият, ако знае какво го чака! — измърмори той под нос.

Кейт обаче се радваше като малко дете за майка си. Тя плесна с ръце и повтори:

— Това е прекрасно! Толкова се радвам!

Но майка й не се оставяше така лесно да й отнемат главната роля.

— Ако има някой развълнуван, това съм аз! — каза тя ясно и точно.

АЛФ отново видя своя шанс.

— Толкова вълнение веднага се отразява на стомаха! — Това го знаеше от опит. В настъпилата бъркотия се опита да грабне парчето на Дороти от чинията й. И отново грейналата от щастие годеница го перна през лапите.

Кейт вече се бе замислила изцяло за подготовката на тържеството. Тя настояваше сватбата на всяка цена да стане в дома на семейство Танер.

— Ах, Кейт, аз тайничко се надявах, че ти ще ми предложиш тъкмо това — призна Дороти щастлива.

АЛФ обаче бе на съвсем друго мнение.

— Какво? Тук, в моята къща? Кой ме е питал? Аз съм против! — Беше сигурен, че е изразил това, което мислеше останалата част от семейството, Кейт обаче не обърна никакво внимание на протестите му.

— Ах, ах, ах, ще празнуваме тук. В нашата къща. Уили и аз се оженихме в къщата на майка ми. Съвсем естествено е сега нейната сватба да бъде у нас. Както е обичаят! Традициите трябва да се спазват!

Досещайки се вече, че Уизър ще бъде новият й дядо, Лин попита кога трябва да стане сватбата.

— В някой ден през следващия месец смятаме! — обясни Дороти.

— В кой ден? — искаше конкретна информация АЛФ. — Аз все пак не съм постоянно на разположение. Всеки си има график.

Отново не му се размина. Кейт безжалостно му напомни, че в деня на сватбата неговият график ще го отведе в гаража.

— Какво ме гледаш такъв, знаеш защо.

— Разбира се, нали и това е традиция! — изръмжа извънземният. — Но традициите са като чиниите — създават се, за да се чупят.

Оттук нататък разговорът се завъртя само около Дороти и Уизър. Впрочем семейство Танер отдавна се надяваха, че Уизър, този симпатичен човек, някой ден ще стане член на тяхното семейство. Особено като се сетеха как той навремето помогна на Дороти при пренасянето в новото жилище, а после, като съсед, постоянно й помагаше в нужда. Как само ухажваше Дороти! Безбройните цветя, поканите за обеди и вечери! А колко отвратително се държеше в началото Дороти с него. Всички се чувстваха засегнати от нейното поведение. Едва по-късно Дороти прозря какво всъщност означава за нея Уизър! Е, щом краят е добър, всичко е добре!

През следващите дни подготовката за празника вървеше с пълна пара. Уили веднага поръча по телефона в заемната служба един смокинг. Кейт и Лин часове наред лъскаха сребърните прибори.

— Намирам, че е страхотно баба да се ожени у нас. Тук е много по-приятно, отколкото в някоя анонимна хотелска конюшня — бе се разприказвала Лин.

— Може и ти скоро да решиш да се омъжиш. Домът е на твое разположение. Как е впрочем новият ти приятел? Сдобрихте ли се? — не се стърпя Кейт да направи паралел.

— С толкова сериозна тема, мамо, човек не може да си прави шеги — отбеляза Лин. — А освен всичко сега баба е на ред.

В стаята влезе АЛФ. Носеше голям прозрачен бидон за вода. Бидонът беше почти празен.

— Водата е прекрасна, Кейт. За утре в този дом ще трябва цял тон. О, то даже се римува: в този дом — дял тон. Да не би да съм някой неоткрит поет?

Кейт не бе никак възхитена. Водата беше за гостите на сватбата. Тя не можеше да си представи, че АЛФ е изпил девет литра вода!

— Може, може! — увери я той. — Помага срещу хълцането ми.

— Какво хълцане? — попита безучастно Уили.

В този миг АЛФ се разтърси. Едно невероятно гръмовито, дрънчащо, металическо хълцане го разлюля целия. От мощта на този трус главата му се разклати, сякаш ще се откъсне. Ламариненият пукот звучеше потресаващо.

Кейт се вторачи уплашено в АЛФ.

— Това е най-невероятното хълцане, което някога съм чувала! Често ли ти се случва?

АЛФ повторно бе завладян от страхотния спазъм. Отново този ужасен шум, който създаваше впечатление, че гаечен ключ падна в металическа вана. АЛФ трепереше и залиташе ту в една, ту в друга посока. Накрая се овладя.

— Какво сте ме зяпнали? Впрочем вие току-що присъствахте на една световна премиера. Вие сте първите хора, които го чуха — това опасно хълцане е марка Мелмак!

— Защо е толкова опасно, ако изключим този наистина страховит, дразнещо метален шум? — търсеше подробностите Уили с неговата склонност към уточняване.

АЛФ клатеше умислено главата си ту наляво, ту надясно.

— Този страховит, дразнещо метален шум — както ти казваш — става все по-силен и по-силен. От ден на ден, от седмица на седмица, от месец на месец, от година на година!

— И колко години са предвидени за него? — Кейт се надяваше на по-благоприятна прогноза.

— И на Мелмак не знаят с точност.

Кейт бе разочарована от отговора на АЛФ. Извънземният посочи за пример своя чичо Либлих. Той хълцал повече от петдесет години.

 

 

Пророчествата на АЛФ се оказаха по-лоши от очакваното. Ужасното хълцане ставаше все по-силно. През нощта никой не можа да мигне. Сутринта на закуска всички бяха като пребити. Брайън дори заспа над чинията си.

АЛФ от доста време бе в банята. Всички напрегнато се вслушваха в тази посока. От 25 секунди там бе настъпила тишина. Нима хълцането спря? Какво бе станало? Лин скочи и хукна към банята.

— Той диша в найлонова торбичка — извика тя. — Това, изглежда, помага. — Но миг след това се чу силен пукот. Хълцането на АЛФ беше спукало торбичката.

— Опитахме със захар и мед. Нищо не помогна — направи Кейт резюме на общите усилия да се помогне на извънземния. — Опитахме със сок от лимон. Съвсем погрешно!

— И с половин пуйка! — сънено се обади Брайън.

Щом обаче улови погледа на майка си, реши да допълни.

— АЛФ каза, че това е забележителен опит!

Тогава в кухнята, клатушкайки се, влезе потърпевшият. Изглеждаше съсипан до краен предел.

— Заради теб цяла нощ не мигнах! — оплака се Лин.

— А аз спах като новородено. Като новородено, което преди лягане са напоили с ко̀ла. — Уили още имаше чувство за хумор.

— Тогава чашка кафе ще ти се отрази добре — подаде Кейт пълна чаша на Уили.

Брайън реши да се намеси. И той искаше кафе, по възможност шварц. Кейт поклати глава. За кафе бил още много малък, отсече тя.

— От последната нощ се чувствам твърде стар — отвърна изтощен синът и главата му отново тупна на масата.

— Да, да! Вие мислите само за вашия сън, докато аз страдам! — оплака се АЛФ. Последва такова разтърсващо хълцане, че чашите на масата се разклатиха.

— АЛФ, много съжалявам за твоето страдание. И все пак се надявам, че хълцането ти ще се успокои до деня на сватбата.

Състраданието на Кейт не бе престорено. Действително й бе мъчно за малкия извънземен. Вместо отговор Танерови трябваше да чуят още един специалитет от Мелмак.

Сега Лин предложи на АЛФ да се опита чрез задържане на въздуха. Знае ли човек какво може да помогне.

АЛФ искаше да покаже, че има добро желание. Той пое дълбоко въздух и го задържа двайсетина секунди. През това време барабанеше напрегнато с лапи върху масата. За миг Танерови се поколебаха кое от двете бе по-неприятно — хълцането или това изнервяше почукване. Нямаше смисъл да решават, защото отговорът не закъсня — АЛФ още не си бе поел дъх, когато последваха три особено силни хълцания.

— Хей, Танер! — В този миг към входната врата се приближи Тревор.

— Взимай си хълцането и се омитай! — нареди Уили на подплашения АЛФ.

— Добре, добре. Веднага изчезвам. Ако твоят съсед се оплаче за кокалите от пуйката върху неговата ливада, направи се, че не знаеш. — С тези думи АЛФ изчезна в кухнята.

Тревор нахълта в дневната.

— Всичко наред ли е у вас? — Това беше обичайният въпрос на Тревор, на който той никога не очакваше отговор. И затова побърза да издрънка дружелюбно последните новини от семейство Ачмонек. — Представяте ли си, моята Ракел си е въобразила, че през нощта е чула ужасяващ шум. Аз нищо не съм чул, защото спах в другата стая.

— Ужасяващ шум ли? Какво имате предвид? — попита Лин с невинно изражение.

— Да, Ракел казва, че сякаш моята домашна змия се е задавила с плъх.

В този миг от кухнята се чу металното ехо от страхотно хълцане.

Тревор се стресна.

— Това трябва да е. Оттук идва. Значи милата Ракел е била права.

Уили включи светкавично.

— А, това ли имате предвид! Шумът идва от нашата машина за смилане на отпадъците. В момента нещо не е в ред.

Прозвуча логично!

— А, значи затова костите от пуйката са на моята ливада — попита остро Тревор.

Уили се извини многократно и обеща незабавно да се въдвори ред.

Изглежда, че потръгна. Недоверието на Тревор бе изчезнало. Той си взе парче сирене от сложената за закуска маса и продължи, дъвчейки:

— О, няма нищо, Танер, костеното брашно е добра тор, нали? Сега трябва да тръгвам, Ракел сигурно е приготвила закуската — рече той, лапна и едно парче салам, после изчезна през задната врата.

Откъм кухнята отново се чу хълцане и след това шумът от счупена стъклена чаша. Уили реши да оправи нещата, преди да се е случило по-голямо нещастие. Но в този момент от шубера се подаде главата на АЛФ. В ръката си държеше стъклена чаша.

— Ей, хора, вижте тук! Аз съм Ела Фицджералд! — Той постави чашата на плота. Но отново получи пристъп на хълцане и чашата се пръсна на парчета.

— Каквото е Ела в пеенето, това съм аз в хълцането. Може и да излезе нещо!

 

 

Вместо обаче да признаят необикновената дарба на АЛФ, през следващите дни Танерови разсъждаваха трескаво какво средство да намерят срещу този непоносим шум.

Един предобед АЛФ се бе оттеглил в гаража и от доста време се ровеше в един от своите кашони. На определени промеждутъци се чуваше тенекиеният пукот. Кейт и Уили влязоха тихо в гаража. Бяха се обезпокоили за АЛФ.

— Какво правиш тук? — приближиха се те любопитно.

— Търся моята медицинска енциклопедия от Мелмак. Може да има някоя рецепта против хълцане.

Изпълнени с надежда, Кейт и Уили помогнаха на болния извънземен в търсенето. Имаше само една съвсем дребничка подробност; самият АЛФ не можеше да си спомни как точно изглежда книгата.

— Може да е тази? — бе издърпал Уили шарена тетрадчица от многобройните кашони на АЛФ.

— О, да, това е. То е написано отгоре: „Твоят домашен приятел и съветник“. Ей сега ще видя!

— Не е ли много тънко за енциклопедия? — усъмни се основателно Уили в ползата от тази медицинска тетрадчица.

АЛФ го изгледа. Откъде един земен жител може да е запознат с анатомията на жителите на Мелмак?

— Не сме толкова сложни. Ние имаме десет органа. Осем от тях са стомаси! — обясни той.

— О, аз мислех, че и десетте са стомаси! — рече Уили.

АЛФ реши да не обръща внимание на некомпетентното дърдорене на Уили. Той прочете на глас от медицинското произведение:

— Болки в стомаха, спазми в стомаха, присаждане на стомах, светлина в стомаха, стомашен грип, ах, ето: хълцане!

Продължи под нос. Последваха няколко неразбираеми термина. След това извика въодушевено:

— Намерих го! Най-добре помага чаша сок от котка! Няма проблеми!

— Сок от котка? Какво е това, за бога?! — на Кейт и се повдигна.

— Същото като току-що изстискан сок от портокал. Само че за изстискването трябва не портокал, а се изстисква пресен сок от една…

— Млъкни! Не мога да слушам! — изкрещя Уили шокиран.

— Тогава си запуши ушите… котка!

Кейт изрази мнение, че положително има и друго средство.

— Има — потвърди АЛФ. — Но то е още по-противно. Искаш ли да го чуеш, Кейт?

Кейт кимна отрицателно и като допълнение се разнесе едно хълцане с нечувана дотогава сила.

 

 

Следващите дни бяха напрегнати, Кейт мислеше не само за приготовленията около сватбата. Не й излизаше от главата хълцането на АЛФ. Отчаяна, тя се питаше какво би могло да се предприеме.

Един следобед бе легнала на дивана, а до краката й бе Лъки. Той се бе свил удобно и мъркаше в израз на благоразположение.

АЛФ извести за появата си с познат шум.

— Здрасти, Кейт! — поздрави той, поклащайки се през дневната. — О, Лъки Сокчето! — получи и котаракът своето.

Кейт веднага се обърна на сто и осемдесет градуса и заплаши АЛФ, че ще получи в замяна същото, което би сторил на котката.

АЛФ пожела да изпробва — той целуна Лъки и след това демонстративно подаде муцуна. Кейт се разсмя.

В този миг от работа се върна Уили.

— Здравей, съкровище! — поздрави го Кейт и го целуна.

— Типично! Него го целуваш, а аз трябва да си лягам нецелунат. Този свят е несправедлив! — Извънземният седна нацупено на другия край на дивана.

Но нито Кейт, нито Уили му обърнаха внимание. Имаха си други грижи.

— Уточни ли къде ще бъде сватбата? — попита Кейт и се опита да отгатне отговора по лицето на Уили.

— Отчайващо е — отвърна Уили. — Всички църкви са заети. Единствената възможност е параклисът на нудистите в Малибу.

— Майка ми положително няма да се ожени в колония на нудисти — поколеба се Кейт.

АЛФ обаче не се стърпя.

— Ако го направи, аз няма да отида. Имам татуировка, която предпочитам да не ви описвам…

— АЛФ, колко пъти вече ти казахме, че ти няма да присъстваш на сватбата! — Уили се умори да повтаря това на извънземния.

— А кой ще пее тогава „Хванете си ръцете“? — подразни се АЛФ. — При това аз вече репетирах!

Кейт не успя да отговори, защото дневната отново се разтресе от гръмко хълцане.

— Уизър — със закъснение отвърна Кейт.

— Уизър — кой? Как може да се казва така? — изкиска се АЛФ.

— Има хора, които се казват чичо Либлих. Така че Уизър ще пее. Ще рече, ако изобщо има сватба. — Кейт бе настроена скептично. — Ако състоянието ти се влоши, това ще бъде цяло нещастие!

АЛФ нямаше възможност да отвърне, защото отново го нападна хълцането. В същата секунда се пръсна една ваза с цветя. Ела Фицджералд бе ударила по масата!

 

 

На другата сутрин Уили и Кейт започнаха да подреждат дневната за сватбата. Положението с АЛФ бе станало още по-тежко през нощта.

— Човек може да го чуе и в мазето! При затворени врати. С дюшек върху главата. И с памук в ушите.

Всеки бе направил собствен експеримент с хълцането на АЛФ.

На вратата се позвъни.

— О, господи, това са мама и Уизър. Ако чуе хълцането и открие АЛФ, той ще се откаже от сватбата. А мама ще ми се сърди до края на живота си! — Кейт беше напълно отчаяна.

За щастие, Уизър бързаше. Искаше да отиде на прощално ергенско събиране.

— Отбий се поне днес следобед! — намекна годеницата за часа на сватбата.

— Естествено, ще се отбия! — обеща Уизър, целува бързо ръка на Дороти и изчезна, подсвирквайки си.

Хълцането на АЛФ отново прогърмя в цялата къща. Дороти се стресна.

— Ка-какво беше това? — заекна тя.

— О, мамо, това е АЛФ. Той хълца. И става все по-лошо.

— О, съжалявам. Горкият, горкичкият! — Тази състрадателност у Дороти сигурно се дължеше на факта, че днес щеше да се омъжи. — Нищо ли не може да се направи?

Кейт поклати глава и разказа за всички досегашни напразни усилия и всички рецепти, които вече бяха изпробвали. Не забрави да съобщи дори за половината пуйка.

Къщата отново потрепери от хълцането на извънземния. Във връзка с това Уили меко напомни за сватбената церемония. Какво да правят с АЛФ.

— Убийте го! — настоя леденостудено Дороти. — В крайна сметка животът не е пикник и всеки трябва да даде своята жертва. Става дума най-сетне за моята сватба!

Двамата Танер гледаха втрещени булката. Какво коравосърдечие!

— Ами да, представете си, че в най-тържествения момент той започне своето шоу! — опита Дороти да се оправдае.

Но Кейт и Уили искаха да намерят друго решение.

— Възможно е да има още нещо освен котешкия сок! — допусна Кейт.

— Котешки сок ли? — Дороти не чу добре.

Уили й обясни. Котешки сок е рецепта против хълцане от Мелмак. Но те нямат никакво желание да смелят Лъки в сокоизстисквачка, нито пък някоя друга котка само за да излекуват АЛФ.

Извънземният беше усетил, че става дума за него. Той влезе в дневната, като хълцаше силно и се препъваше. Дороти го измери с гневен поглед от главата до петите.

— Какво искаш, адско изчадие? — попита тя.

— Да те изплюскам, безсърдечен съсухрен зеленчук — отговори й злобно АЛФ.

Кейт застана между двамата наежени като бойна петли противници и пое отбраната на АЛФ. Той наистина нямаше никаква вина, че се е разболял от тази необикновена болест.

В борбата с Дороти извънземният имаше още един коз. Бе настъпил подходящият момент да го използва. АЛФ надяна маска на благовъзпитаност и се обърна към Дороти:

— Няма да е лошо от време на време да се сещаш кой ви събра с Уизър. Ако не бях аз, и до днес щеше да си сама и да си гледаш старомодните повторения на „Бонанза“. А върховният миг в живота ти щеше да бъде похотлив поглед към косматите гърди на Литъл Джо!

Доволен, АЛФ си пое дъх. Трябваше най-сетне да й го каже. Помогна на това женище да си намери мъж, а в отплата се държи така безсрамно. Не така с АЛФ! Един мелмаковец не може да търпи подобно поведение.

— АЛФ, остави ни, моля те, за малко сами. Трябва да обсъдим нещо. — Подчертано любезно каза Уили.

— Добре, обаче този съсухрен зеленчук не бива да клюкарства за мен — постави условие АЛФ. — Моля ви, внимавайте! — Той изхълца силно и се измъкна навън.

Другите стояха известно време притеснени, докато Дороти пое инициативата в свои ръце.

— Ами хайде тогава. Суровите времена изискват сурови средства. Да направим котешки сок!

Тъй като Кейт и Уили я погледнаха ужасени, тя поясни:

— Ще забъркаме някакъв противен буламач, а на АЛФ ще кажем, че е сок от котка. Възможно е това хълцане да е на психическа основа. Може и да помогне.

От една страна, Кейт и Уили се успокоиха, че Лъки няма да бъде съставка в дяволския буламач на Дороти, а, от друга страна, изпитваха недоверие към въздействието на сока. Но бяха склонни да опитат всичко, само и само да отърват АЛФ и себе си от това гръмогласно проклятие.

Скоро в кухнята започна приготвянето на смес, съставена от всичко, което имаха подръка: подправки, силна ракия, вмирисано сирене и кетчуп. Дороти си отмъсти заради „съсухрения зеленчук“, прибавяйки малко тор за цветя.

Страданието на АЛФ се засилваше. Той хълцаше на все по-кратки интервали и все по-шумно.

— Хайде!

Кейт, Уили и Дороти понесоха тайнствения коктейл към гаража като трима заговорници.

— Имаме изненада за теб! — съобщи Уили радостно.

— Да не би Дороти да е експлодирала? — попита с надежда АЛФ.

Кейт обясни, че, естествено, след известен размисъл те стигнали до извода, че здравето на АЛФ е по-важно от една обикновена котка.

— Това тук е, ъъ… току-що изцеден котешки сок! — допълни тя. — Нарекохме питието „Ша ноар“. Да ти е сладко. И бързо оздравяване!

АЛФ бе очарован, но финото му чувство за етикет бе смутено.

— Изглежда малко безвкусно. Къде е сребърният поднос? Къде е сламката? — измърмори той.

— Изпий го! — кресна Дороти и в очите й блесна ожесточение.

АЛФ започна да оглежда внимателно сока.

— Окей, бедни ми Лъки. Обичах те като котка, но те обичам и като коктейл!

Сега вече Кейт не издържа.

— АЛФ, сокът не е Лъки. Това е сок „Уличник“!

— Надявам се обаче, че не е бил жертва на транспортна катастрофа? В крайна сметка аз си имам принципи. Годен ли е за пиене?

АЛФ се наслаждаваше на собствената си роля, всички чакаха напрегнато той да налее най-после в гърлото си този буламач. Искаха да узнаят дали рецептата им ще подейства.

АЛФ отпи първо една глътка, а после на един дъх изпразни чашата. Тогава започна да трепери с цялото си тяло и да криви врата си. Извънземният отвори уста, но вместо да изхълца, силно се оригна.

Внезапно АЛФ се разбърза.

— Трябва веднага да отида в тоалетната. Котката положително е била светлоруса. У нас, на Мелмак, казват, колкото по-руса, толкова по-бързо!

Танерови се ослушваха напрегнато. Вече две минути не се чуваше никакво метално стържене. Трикът успя. Вече нямаше никакви препятствия пред сватбеното тържество.

 

 

Гостите пристигнаха в уречения час. Пианистът очакваше момента с тържествена физиономия. И Уизър бе успял да се откачи от ергенското сбогуване навреме. Украсената дневна на Танерови излъчваше изискана тържественост.

Лин използва последните минути преди началото на церемонията, за да документира събитието с камера.

По знак на Кейт пианистът засвири сватбения марш. Дороти и Уизър влязоха в помещението един до друг. Малко момиченце носеше шлейфа на бялата рокля на Дороти. Спряха се пред служебното лице.

— Уважаеми гости! — започна той. — Днес сме се събрали тук, за да свържем пред свидетели тези двама души в брачен съюз.

От кухнята се чу силно подсмърчане. Служителят се огледа объркано.

Уили се изкашля високо, за да заглуши странните звуци. Служителят продължи церемонията.

В това време в кухнята седеше извънземният, просълзен от вълнение. Беше натрупал край себе си купища хартиени носни кърпички и духаше носа си в тях толкова силно, че се чуваше в цялата къща.

Гостите започнаха да се споглеждат.

— Съгласна ли си да вземеш за съпруг този мъж, Уизър Дивър… — Въпреки раздаващите се особени звуци служителят се опитваше да приключи церемонията.

Уили не можа да издържи на смъркането зад кухненската врата. Той погледна многозначително жена си и се извини на гостите. После изчезна в кухнята, за да ликвидира шума.

Естествено, АЛФ бе усетил, че Уили се приближава. Знаеше много добре какво го очаква. Единственото спасение беше бягството. Гостите чуха силно затръшване на врата. АЛФ изчезна към гаража, Уили — по петите му.

— Хей, Уили, que pasa?^[1] — изпъшка АЛФ, все още задъхан от бързото бягане.

Уили го гледаше заплашително.

— Какво си позволяваш, дивак такъв?

— Говоря испански.

— По темата! Какво търсиш в кухнята?

АЛФ направи виновна физиономия. Просто искал да присъства на сватбата, искал да види как неговата любима Дороти се жени за толкова уважавания от него Уизър.

— Искам и от тортата! — изтърси той накрая и млясна гръмко.

Бавно, но сигурно гаражът започна да се заселва. След малко дойде и Лин, за да вземе Уили. Свещеникът вече чакал.

— Окей, окей! Идваме! — разбърза се АЛФ.

Уили беше на предела на силите си. Той горещо помоли АЛФ да прояви най-после разум.

— Ако те видят, ще те затворят. Това ли искаш?

Извънземният знаеше много добре какво иска.

— Искам всичко. Искам да бъда и част от семейството.

— Виж какво, АЛФ. — Лин хвана извънземния нежно под ръка. — Ти си член на семейството. Единствената причина, поради която днес мама и татко те затварят в гаража, е, че не искат хората да разберат, че си тук. Те се тревожат за тебе. Затова ти направиха и този изкуствен котешки сок!

— Изкуствен котешки сок ли?

Изведнъж АЛФ започна енергично да се разхожда нагоре-надолу и задържа Лин.

— Значи вие си мислехте, че можете да ме измамите? — нахвърли се той върху Уили.

— Измамихме те! — ухили му се тържествуващо Уили.

В следващия миг обаче усмивката му замръзна, защото хълцане с непозната дотогава сила разтърси нещастния АЛФ. Истински трус от осма степен по скалата на Мелмак. Тук играеше определена роля и психиката.

Гостите в дневната ставаха все по-неспокойни. Всички очакваха Уили и Лин. Когато прозвуча хълцането на АЛФ, повечето от тях се спогледаха ужасени. Наистина този дом бе доста странен.

— Какво става пак? — Уизър вече чакаше с нетърпение края на венчавката.

— Дават ти тон, мили. Сега ще пееш. Аз веднага ще се върна! — И Дороти прошумя нанякъде с бялата рокля. Кейт също вече не я сдържаше на мястото й. Би могло почти да се каже, че сватбата става в гаража, където се намираше АЛФ.

Щом видя булката, той избухна в гръмогласен смях.

— Бяла рокля? Дороти, на кого играеш тези номера?

Кейт изпадна в паника. Предусещаше, катастрофата.

— Уили, трябва да предприемем нещо — настоя тя. — Всичко се чува в дневната.

Уили реши да опита още веднъж с добро.

— Чуй ме сега, АЛФ. Нали вчера каза, че има още една рецепта против мелмаковско хълцане. Моля те, каква е тя?

Извънземният започна да се глези.

— О, не, толкова е противно, че ми се повдига само като си помисля.

— Какво е то? — Гласът на Дороти премина във фалцет.

— Добре, другото средство е… порция… суров спанак! — Едва изрекъл тази дума, и от свитото гърло на АЛФ се разнесоха недвусмислени звуци на отвращение. — Спанакът е гаден! — изпъшка той. — На Мелмак спанак яде само Попи, който е един ужасен тип!

— Добре, АЛФ, забрави спанака. Тогава ще минем към вариант Б от програмата. — Хладнокръвието на булката бе смайващо, когато ставаше дума за нейното бъдеще.

— Какъв е този вариант Б? — полюбопитства АЛФ.

— Свързан е с разстрел!

АЛФ възприемаше сериозно всичко, казано от Дороти.

През това време Лин бе донесла от хладилната камера един пакет пресен, суров спанак. АЛФ отстъпи.

— Е, добре, ще го изям. Както съм чувал, спанакът бил полезен. Съдържал желязо и калций и скърцащи песъчинки…

Дороти тръгна заплашително към него.

— Изяж най-после тоя спанак!

— Дано да има поне някой бръмбар вътре! — АЛФ натъпка устата си със зелени листа, а физиономията му изразяваше дълбоко отвращение.

 

 

Все пак сватбата завърши добре. След няколко часа и последните гости се сбогуваха, а току-що венчаната двойка бе готова да започне медения си месец.

На тръгване Уизър рече на Уили:

— Впрочем, ако все пак сватбената торта се появи, запазете ни по едно парче:

Уили така и не можа да си обясни тази странна история. Цялата торта изведнъж беше изчезнала, сякаш потъна в земята.

Точно тогава откъм кухнята се чу едно свръхсилно, извънземно оригване. Явно спанакът не бе стигнал на АЛФ.

Кейт прегърна майка си.

— Ако имаш някакви въпроси или имаш нужда от съвет по време на медения си месец, или просто искаш да си поговориш с някого, непременно ми звънни по телефона.

Естествено, и АЛФ искаше да има дял в благопожеланията. Или по-точно да прояви своя стил. Той отвори шубера и се провикна:

— Всичко хубаво, мила Дороти! — После грабна пакет ориз и се приготви да го запрати към булката. Лин навреме успя да вземе пакета от ръката му, преди да полети към смаяната Дороти.

— АЛФ, оризът носи щастие само когато е изваден от пакета, с него се поръсват главите на младоженците — скара му се Лин.

— Сега остава да кажеш, че котката трябва първо да бъде одрана, преди да я завържат за сватбената кола — изпъшка АЛФ.

Кейт поклати глава и каза на Лин:

— Моля те, иди и пусни Лъки!