Омир
Одисея (4)

Четвърта песен
Гостуването в Лакедемон

Стигнаха Лакедемон, притаения сред планините,

и към дома на прочутия цар Менелая поеха.

Тъкмо празнуваше той с многобройни роднини и близки

двойната сватба в палата — на син и безукорна щерка.

5 Нея изпращаше дар за сина на Ахил ратоборец.

Още в полята край Троя за него я беше обрекъл,

днес боговете небесни устройваха тази женитба.

Пращаше той с колесници и много коне дъщеря си

за знамения град на владетеля на мирмидонци.

10 А дъщерята на Алектор от Спарта избра за сина си —

момъка смел Мегапент, природен му от млада робиня

в старост; Елена с деца не дариха безсмъртните вече,

след като тя отначало доби Хермиона обична —

прелестен образ, подобен на златната Афродита.

15 Шумно пируваха там под високия свод на палата

сродници на Менелая прославен, съседи, и всички —

развеселени. На лира сред тях вдъхновен песнопевец

пееше звънко. В средата изстъпени двама играчи

виеха кръшни тела според такта на звучната лира.

20 В същото време се спряха с конете пред дворните порти

славният мъж Телемах и блестящото чадо на Нестор.

Пръв от високия хълм ги видя и излезе насреща

Етеоней, разпоредникът бърз на прочутия Менелая.

И се завтече да каже на този пастир на народи,

25 близо пред него застана и рече крилатите думи:

„Двама мъже, Менелае божествен, пристъпиха тука —

някакви странници, сякаш потомци на Зевса велики.

Що повеляваш? Дали да разпрегнем конете им бързи,

или при друг да ги пратим сърдечен прием да намерят?“

30 С гняв златовласият цар Менелай на това отговори:

„Етеонее, Боетов потомко, не беше ти глупав

по-рано, а наговаряш днес глупости както децата.

Малко ли ядохме двама, преди да се върнем,

гозби на чужди трапези? (Дано занапред ни избави

35 Зевс от подобна беда!) Разпрегни незабавно конете

на чужденците, а тях доведи да участват в пира!“

Тъй рече. Етеоней от палата изтича и викна

още други чевръсти слуги да го скоро последват.

Освободиха конете, от дългия път заморени,

40 и ги привързаха здраво в обора на конските ясли.

Примес изсипаха вътре — лимец и ечмик жълтеникав,

И о блестящия зид колесницата те прислониха.

Двамата влязоха после в дома, за безсмъртни достоен,

и изумени се взряха в палата на царя божествен.

45 Слънцето как излъчва и месеца блясък, така и

на Менелая прославен домът величаво блестеше.

След като с дивната гледка очи усладиха напълно,

влязоха те да се къпят в прекрасните гладки басейни.

Щом им робини измиха и с масло разтриха телата,

50 щом ги загърнаха в плащи от вълна и леки хитони,

седнаха двамата редом с Атрид Менелай на престоли.

Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

55 Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви, златни стакани самият на масата тури.

Русият цар Менелай им подаде ръка и покани:

60 „Нашите гозби вкусете, сърцата си с тях усладете!

Щом утолите глада си, тогава ще питам кои сте.

Лесно у вас се познава родът на родители знатни.

Явно сте род на царе жезловластни, от Зевса родени.

Неблагородни мъже синове като вас не отглеждат!“

65 Рече така той, откъсна с ръката от пая си царствен

мръвка от гойния гръб на животното, та я поднесе.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Към Пизистрат Телемах се възви и му тихо прошепна,

70 леко главата си сведе към него, та друг да не чуе:

„Гледай, потомко на Нестор, приятелю скъп на сърцето,

всичко в екливата зала издава сияние — мед и

слонова кост, и сребро, кехлибари и злато искрящо.

Дом като този навярно Кронион на Олимп обитава.

75 Неизмерими богатства! С почуда ги аз съзерцавам.“

А златокъдрият цар Менелай се заслуша в речта му,

Към чужденците тогава отправи крилатите думи:

„Рожби, не може със Зевс да се мери от смъртните никой.

Вечни дворци обитава, у него е всичко нетленно.

80 Някой от хората може със мен по имот да се мери,

други не може. Изстрадах аз много и странствувах много.

Стъпих на кораба, и подир осем години се върнах.

Кипър видях, посетих и Финикия, бродих в Египет,

при етиопците бях, у сидонци, еремби гостувах,

85 в Либия също, където се раждат козлета с рогове.

Там се обагнят овцете по три пъти всяка година,

а господар и пастир на стада не усещат недостиг

нито от сирене, ни от месо, ни от маслено мляко —

кравите там се доят без прекъсване цяла година.

90 Тъй по широкия свят докле скитах и трупах богатства,

други пък в същото време погубил обичния мой брат

тайно, в засада издебнат, с коварство на подла съпруга.

Не във безоблачна радост владея такива богатства.

Туй от бащите си, вярвам, които и те да са, вие

95 вече сте чули. Изстрадах да гледам как гине дома ми —

по-рано толкова светъл, с блага скъпоценни препълнен.

Нека да имах третина от тези съкровища само,

но да живееха още мъжете, които умряха

в ширната Троя, далече от конеобилния Аргос.

100 Все пак, макар че оплаквам аз всички със жалби и вопли

(често в покоите свои прекарвам си дните самотно,

ту облекчавам сърце със стенания, ту прекратявам

своите жалби — тъй скоро дотяга горчива тъгата!),

толкова другите аз не оплаквам, макар че ги жаля.

105 За едного щом си спомня, отлитат веднага от мене

дрямка и глад. От ахейците друг не е толкова теглил,

колкото сам Одисей е претеглил. Отсъди съдбата

мъки безбройни за него, на мене пък скръб нетешима

тъкмо за него безвестен отдавна. И ние не знаем

110 жив ли е той или мъртъв. Сега го оплакват навярно

старият татко Лаерт и разумната Пенелопея,

също синът му, когато невръстен остана в палата.“

Рече така и събуди у него тъга по баща му —

едра сълза той отрони при скъпото татково име.

115 Плаща си пурпурен дигна, очите си той да загърне,

с двете ръце. Забеляза това Менелай и позна го.

Как да постъпи, премисли тогава в ума и душата —

сам да почака ли той да продума синът за бащата,

или пък пръв да запита и всичко от него да чуе.

120 Както в ума и душата героят премисляше още,

от благовонните женски покои пристъпи Елена,

на Артемида, богиня със златно вретено, подобна.

Бързо подаде Адреста кресло украсено да седне,

Меко килимче от вълна й сложи в краката Алкипа,

125 Фило поднесе панерка от светло сребро, на Елена

дар от Алкандра, жена на Полиб от египетска Тива

(там, гдето из домовете се пазят несметни богатства).

А Менелая почете с две сребърни лети къпални,

даде два съда триноги и десет таланта от злато,

130 също жена му дари на Елена подаръци скъпи —

златно вретено й даде и кошничка на колелета

сребърна, а ръбовете й цели в украса от злато.

Нея робинята Фило донесе и наземи сложи,

пълна с пресукани нишки. Отгоре над нежната прежда,

135 с пурпурна вълна обвито, вретеното златно лежеше.

Седна Елена в креслото, протегна нозете на столче,

после започна да пита съпруга подробно за всичко:

„Знаем ли, о Менелае, любимецо на боговете,

тези мъже чуждестранни с какви имена се гордеят?

140 Грешно ли, прави ли съдя, но тъй ми сърцето подсказва,

още в живота си аз не съм виждала тъй да прилича

нито жена, нито мъж — изумена го аз съзерцавам —

гостът ни както прилича на рожбата на Одисея,

на Телемаха, когото невръстен остави в палата

145 оня герой, щом започнахте бран пред троянската крепост

вие, ахейците, за мен кучеоката да отмъстите?“

А Менелай златовласият тъй на това отговори:

„Жено намирам съвсем справедливо това, що изрече.

Вярно, такива му бяха нозете, такива ръцете,

150 същият израз в очите, главата, отгоре косите.

Ето, когато припомнях на гостите за Одисея

и заговорих за тези неволи, които понесе за мене,

едра сълза забелязах, отрони от гъстите мигли

и да закрие очите, той плаща си пурпурен дигна.“

155 А на Нестор синът Пизистрат му така отговори:

„Зевсороден Менелае Атреев, водач на народи,

истина, той е синът Одисеев — ти вярно отгатна,

но е въздържан и смята сърцето му за непристойно,

още пристигнал едва, празнодумства пред теб да говори,

160 тъкмо пред теб, чийто глас като божески глас ни пленява.

Мене пък прати със него конеукротителят Нестор

съпровождач да му бъда. Той искаше сам да те види,

може съвет да получи от тебе с дела и със речи.

Мъка грамадна изпитва синът на изчезнал родител,

165 сиротен щом е в палата, останал без ничия помощ,

както сега Телемах. Надалеч е баща му и няма

днес в общината човек да го брани от зло и неволи.“

А Менелай златовласият тъй отговори и рече:

„Ах, посетил е домът ми синът на другаря привързан,

170 който премина за мене през толкова бедствия тежки.

А се надявам, когато се върне, пред всички ахейци

него най-мило да срещна, гръмовникът Зевс олимпийски

щом позволи да си дойдем щастливо на кораби бързи,

град щях да дигна за него с палат за живеене в Аргос,

175 щях да го тук доведа от Итака със син и богатства,

с целия негов народ, дори селище щях да опразня,

някое близо до Спарта, което признава властта ми.

Заедно щяхме да бъдем тук често и нямаше нищо

двамата нас да смути във взаимната обич и радост,

180 докато облакът чер на смъртта ни накрая загърне.

Но несъмнено това се зловиди на някой безсмъртен,

който лиши от възврата единствено този нещастник.“

Рече така и събуди у всички охота за вопли.

Сълзи зарони Елена, аргивската щерка на Зевса,

185 сам Телемах зарида, зарида Менелай Атреидът,

у Пизистрата дори от очите избликнаха сълзи.

Той си припомни в сърцето сега Антилоха безстрашен —

него срази златозарният син на сияйната Еос —

в спомен на милия брат изговори крилатите думи:

190 „О Менелае Атреев, от смъртните тебе най-мъдър

стария Нестор зовеше, когато говорехме ние

в спомен за тебе в палата и в наши взаимни беседи.

Вслушай се в моята реч и сега, ако можеш. Наслада

аз не изпитвам от плач след гощавка. И утре ще грейне

195 в здрача родена Зората. Разбира се, свян не изпитвам,

смъртен когато се жали, от своята орис постигнат —

тази единствена почит остава на клетите хора —

рязани къдри над гроба, страни, овлажнели от сълзи.

Брат съм загубил и аз. От ахейските воини не беше

200 най-недостоен. Навярно го знаеш. Но никога мене

той не е срещал. И аз не го помня, но както разказват,

бил Антилох ненадминат бегач и решителен воин.“

А Менелай златовласият тъй на това отговори:

„Всичко, което ми каза, мой друже, би казал и свършил

205 само разумният мъж, доживял до години на зрелост.

Виждам, че ти си потомък, достоен за умен родител.

Ясно личи произходът на мъж, на когото Кронион

щастие отредил е при рождение и при женитба,

както е дал и на Нестор през всичките дни непрестанно

210 кротка наслада в палата му собствен, додето старее,

и синовете разумни, и първи на копиеборства.

Нека не ни овладява тъгата! Плача да забравим

и да се върнем отново към пира! Вода на ръцете

нека полеят. И утре отново ще имаме време,

215 мой Телемахе, да водим един с друг подобни беседи.“

Рече така и поля да измият ръце Асфалион —

на Менелая прославен чевръстия разпоредител.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Друго замисли тогава от Зевса родена Елена:

220 незабелязано сипа във виното билка, която

успокоява и грижи, и гняв, а бедите потуля.

Който от билето вкуси, изсипано в кратера с вино,

цял ден едничка сълзица по бузите той не отронва,

нито дори да загинат баща му и майка му мили,

225 нито пред него дори да му брат или син най-обичен

острата мед порази, и с очите си всичко да види.

Светлата щерка на Зевса притежаваше чудното средство.

От Полидамна, жената на Тон, тя веднъж го получи

още в Египет, където твърдта житородна отхранва

230 множество билки за лек между множество билка за гибел.

Всеки в страната е лекар и другите хора надраства

с опит богат. От рода на Пеан произхождат там всички.

След като билето сипа и даде тя знак да разнасят

чашите с вино, отново Елена пред всички изрече:

235 „О Менелае Атреев, божествен потомък, о вие,

на благородни мъже синовете, Кронион изпраща

зло и добро на един или друг, във властта му е всичко.

Вие трапезният пир продължете, сърца веселете

в сладки беседи. Но аз ще ви веела случка разкажа.

240 Няма да смогна сега да разкажа пред вас и пресметна

в колко борби надделя Одисей, устойчивият духом.

Но ще разкажа какво предприе в дързостта си храбрецът

там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци.

Сам си нанесе с камшик по гръб синини недостойни,

245 дрипи окаян навлече на плещи, така се промъкна

сякаш слуга, в ширнодрумния град на мъжете враждебни.

След като тъй се предреши, съвсем заприлича на друг мъж —

станал бе просяк, какъвто за пръв път са виждали в стана.

В чуждия образ проникна в троянската крепост. Героя

250 тъй не познаха. За него единствен аз се досетих

и го засипах с въпроси, но той се изплъзваше хитро.

Само когато след баня с елей му помазах снагата,

дреха когато му сложих и най-тежка клетва положих

да не издам пред троянския рат Одисея, додето

255 в стана си той се завърне при своите кораби бързи,

само тогава изказа ахейските хитри кроежи.

След като много троянци медта дълговръха погуби,

върна се в лагера читав, отнесъл известия много.

Скоро троянски вдовици проплакаха гръмко. Ликувах

260 аз пък в сърцето, че бях закопняла за родната стряха

и се окайвах за онази полуда, в която ме хвърли

Афродита. Отведе ме тя от родина мила,

Своята щерка напуснах аз и брачната стая, мъжа си,

който по ум и хубост съвсем не отстъпва на други.“

265 А Менелай златовласият тъй на това й отвърна:

„Всичко това, ти съпруго, разказвай тъй, както е редно.

Много мъже опознах и изслушах съвети и речи

на знаменити герои, пребродих земи многобройни —

никъде аз не можах да съгледам с очите такъв мъж —

270 на Одисей, непреклонен в бедите, да бъде подобен.

Но ще разкажа какво предприе в дързостта си храбрецът

в оня кон дървен, където се бяхме стаили подбрани

воини аргейски и гибел и смърт на троянци крояхме.

Ето пристъпи към коня ни ти поощрена от демон,

275 който желал синовете на Троя да стигнат прослава,

а Деифоб, богозрачния мъж, съпроводник ти беше.

Триж ти грамадата куха обходи и вредом опипа

и с имената зовеше данайските знатни герои,

взела досъщ гласовете на всички аргейски съпруги.

280 Аз и синът на Тидея, ведно с Одисей богоравен,

скрити в утробата тъмна, ти чувахме повика ясно.

Двама от нас облада ненадейно копнежът да скочим

и да изхвръкнем навън или виком на теб да отвърнем.

Но Одисей ни възпря и подави сърдечния порив.

285 Всичките други чада на ахейци стаиха дъха си.

Все пак единствен Антикъл понечи на теб да отвърне,

но Одисей му затисна с могъщите длани устата

здраво, и всички ахейци така ни от гибел избави.

Той го не пусна, додето оттам те отведе Атина.“

290 А Телемах разсъдливият тъй му насреща изрече:

„Зевсороден Менелае Атреев, водач на войската,

толкова по-зле! Не ще се спаси той от грозната гибел,

нито дори ако бие в гръдта му сърце от желязо!

Но да отидем сега да си легнем, че време настана

295 в сладостен сън да потънем след нашата дневна умора.“

Рече така. А Елена тозчас на жените заръча

при колонадата ложе да сложат, постелки изящни

пурпурни там да стъкмят, да разстелят отгоре килими

и за покров на телата два вълнени плаща да турят.

300 С факел запален в ръце изтърчаха робините вън и

бързо стъкмиха легло. Глашатай чужденците отведе.

Легнаха там под аркадния свод на палата за отдих

славният мъж Телемах и блестящото чадо на Нестор,

а Менелай се оттегли навътре в палата въздигнат

305 при дългополата светла Елена, звезда сред жените.

Щом се пробуди Зора розопръстта, родена от здрача,

скочи от своето ложе Атрид, гласовитият в битки,

дрехата той си облече, през рамото меча преметна

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.

310 Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

до Телемаха приседна, та рече крилатите думи:

„О Телемахе юначен, кажи ми съвсем откровено —

лично ли или народно желание тук те доведе

върху широкия гръб на морето в свещената Спарта?“

315 А Телемах разсъдливият тъй на речта му отвърна:

„О Менелае Атреев божествен, водач на мъжете!

Тука дойдох, за да чуя за татко си вести.

Моята къща прахосват, пустее земята ни тучна,

моето жилище пълнят враждебни мъже, те ми колят

320 сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

Те са безкрайно нахални женихите на моята майка.

Над коленете ти днес затова се привеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

лично с очи си я виждал, било че си чувал от странник

325 разказ. Родила го майка наистина само за мъки.

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

330 там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,

моля те, в спомен за него, кажи ми ти цялата правда.“

Кипна от гняв Менелай златовласият и му отвърна:

„Срамно, наистина срамно! На този герой безбоязнен

в брачното ложе желаят да лягат самите страхливци!

335 Както когато сърната в бърлогата на лъв многомощен

своите новородени бозайни сърнета намести,

после за паша преброжда рътлини и тревни оврази,

но подир нея лъвът в пещерата си пак се прибира

и изведнъж край ужасен постига и майка, и малки,

340 тъй Одисей край ужасен за всичките тях ще докара.

Ако, родителю Зевсе, Атино, и ти, Аполоне,

дойде той силен, какъвто веднъж в многолюдния Лесбос

с мощния Филомелид за борба като враг се възправи

(и го простря на земята за радост на всички ахейци!),

345 ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал,

щеше да стори животът им кратък и брака им горък!

А за това, за което ме молиш и искаш да знаеш,

без да прикривам ни дума, готов съм на теб да разкажа.

Също оттуй що разкри на морето всезнайният старец,

350 няма и дума аз да премълча и да скрия от тебе.

Чезнех си аз по дома, но оставах все още в Египет

от боговете възпиран, защото им жертвите бавех

(а боговете желаят да помним повелите техни).

Ей сред стихийната шир на морето разстила се остров,

355 право лежи пред Египет (наричат го хората Фарос),

толкова от бреговете далеч е, колкото кораб

път изминава за ден, що зефирът надува платната.

Има ли сигурен пристан, отгдето извеждат в морето

кораби равноизмерни и с тъмна вода запасени.

360 Двадесет дни ме държаха безсмъртните там, и не лъхна

нито веднъж от брега благосклонно попътния вятър,

съпроводач на плувците по ширния гръб на морето.

Тъкмо изчерпвахме вече храната и мъжките сили,

Ето смили се над мен и спаси ме богинята щерка

365 на издръжливия старец Протей, господар на вълните,

Еидотея. Сърцето й най се покърти от мене.

Срещна ме, както се реех далече от мойте другари —

винаги бродеха те край брега на морето за риба

с куки извити, защото гладът им гризеше стомаха.

370 Близо до мене застана, повика ме тя и ми рече:

«О чужденецо, така ли си глупав, така ли безгрижен,

или нарочно се маеш, сърцето си с мъка да радваш?

Толкова време си пленник на острова, без да намериш

изход, а вече сърцата на твоите хора отпадат!»

375 Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:

«Всичко, която да си, о богиньо, пред тебе ще разкажа.

Не по желание свое аз тук пребивавам. Навярно

от боговете небесни съм някого някак засегнал.

Само кажи ми (на вас, боговете, е всичко известно):

380 кой от безсмъртните тук ме задържа от пътя обратен?

Как у дома да се върна по рибните морски пътеки?»

Рекох. Веднага отвърна ми тя, над богини богиня:

«Страннико, всичко това ще ти кажа съвсем откровено.

Тук на брега се явява извечният бог на Египет —

385 морският старец всезнаещ Персей, опознал на морето

всичките дълбочини и подвластен на бог Посейдона.

Той ми бил, всички разказват, родител, била съм му щерка.

Него чрез някаква хитрост да можеш да пипнеш в засада,

ще ти открие на пътя посоката и дължината,

390 как у дома да си идеш по рибните морски пътеки,

и ще ти каже, потомко на Зевс, ако ти пожелаеш,

що се е случило в твоя дом собствен, добро или лошо,

след като ти отпътува на път продължителен тежък.»

Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:

395 «Още, богиньо, кажи как да хвана безсмъртния старец,

да не убегне, когато ме види или се досети.

Трудно е, вярно, за смъртни безсмъртния да овладеят.»

Рекох. Веднага отвърна ми тя, над богини богиня:

«Страннико, всичко това ще ти кажа съвсем откровено:

400 стъпи ли жаркото слънце в средата на свода небесен,

и прозорливият старец изплува из морската бездна

с тихия дъх на зефира, обвит в изумрудена пяна.

Вече изплува ли, ляга за сън в пещерите дълбоки.

Там на стада покрай него, напуснали шумни талази,

405 дремят тюлени, чадата на морската щерка прекрасна,

и неприятният дъх на дълбокото дъно издъхват.

Утре от ранни зори ще те водят натам да ти сместя

ложе сред морското стадо, а ти подбери си веднага

най-смели трима другари от хубавобордния кораб.

410 Всички опасни коварства на стареца ще ти разкажа.

Първо тюлените той преброява по пет и обхожда.

След като всички обходи и броят им старецът сметне,

ляга и сам помежду им, овчар посред овчето стадо.

Щом забележите вие, че той се унася във дрямка,

415 в същия миг прибегнете до вашата ловкост и сила.

Да се изскубне ще иска, но здраво го дръжте с ръцете,

той ще се стори на всичко — на всякакви твари, каквито

странствуват върху земята, вода ще се стори и огън,

но не изпадайте в ужас и още по-здраво го дръжте.

420 След като най-после сам се обърне към вас със въпроси,

в образа, в който заспал сте го вече видели, веднага

спрете насилие всяко и стареца бързо пуснете.

Питай, храбрецо сега от безсмъртните кой те гнети и

как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.»

425 Рече така и се гмурна в кипежа на морската бездна,

аз пък закрачих веднага към спрелия в дюните кораб.

Как зачестено сърцето в гръдта ми туптеше по пътя!

След като стигнах брега на морето и вития кораб,

ние стъкмихме вечеря. Божествена нощ ни споходи

430 и се простряхме тогава да спим на брега на морето.

Щом се събуди Зора розопръста, из здрача родена,

стъпки понесох надлъж по брега на морето широко

и коленичих с гореща молба пред безсмъртните. Водех

трима безстрашни другари, пригодни за всякакъв почин.

435 Беше богинята слязла в дълбоките морски простори,

от дълбините изнесла тюленови четири кожи,

всички одрани току-що — за таткото хитрост кроеше.

Вече леговище беше изровила в морския пясък

и ни очакваше. Близо до нея когато дойдохме,

440 всекиго в яма постави и кожи на всички надяна.

Щеше да бъде ужасна засадата. Би ни измъчвал

страшният лъх на тюлени, които морето отхранва.

С тези чудовища морски в съседство лежал ли би някой?

Но тя самата ни даде избава с могъщото средство:

445 Еидотея помаза с амброзия нашите ноздри.

Нейният мирис веднага прогонва смрадта на тюлена.

Тъй със сърца издръжливи изчакахме цялата утрин.

Ей на стада от морето дойдоха тюлените. После

проснаха тяло до тяло по шумния бряг на морето.

450 Старецът точно по пладне дойде из вълните, огледа

гойните свои тюлени, обходи ги, броя им сметна.

Най-напред нас преброи покрай тези чудовища морски,

без да усети кроежа, а после и сам се изтегна.

Скочихме с викове ние веднага и сплетохме мишци

455 около стареца. Той до измамната ловкост прибягна.

Първо се стори на лъв кръвожаден с внушителна грива,

после превърна се в дракон, пантера, глиган исполински,

стана течаща вода и дърво с исполински върхари.

Ние пък здраво държахме докрая с душа упорита.

460 След като вече дотегна на стареца всяко вълшебство,

Той се обърна към мене и този въпрос ми отправи:

«Кой от безсмъртните, сине Атреев, ти даде съвета

мен да надвиваш с измама? Кажи ми какво ти е нужно.»

Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:

465 «Знаеш ти, старче, прекрасно, защо се изплъзваш с въпроси?

Толкова време съм пленник на остров без да намеря

изход, а вече сърцата на моите хора отпадат!

Само кажи ми (на вас боговете е всичко известно):

кой от безсмъртните тук ме задържа от пътя обратен,

470 как у дома да се върна по рибните морски пътеки?»

Рекох така и веднага ми той отговори и рече:

«Трябвало ти непременно на Зевс и на други безсмъртни

да принесеш хекатомби, преди да отплаваш, че скоро

по винобагро море да достигнеш земята си родна.

475 Тебе не е отредено да видиш възлюбени близки,

в своята къща висока да идеш и в мила родина,

щом преди туй се не върнеш назад до потока Египет,

от небесата поен, не дадеш ли свещените жертви

на боговете, които владеят небето просторни.

480 Само така боговете по пътя мечтан ще те пратят.»

Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса —

бе заповядал отново по път продължителен тежък

да се завърна в Египет обратно по морски лазури!

Все пак веднага намерих аз сили, отвърнах и рекох:

485 «Старче, готов съм веднага да сторя каквото нареждаш,

но откровено кажи ми това и не скривай от мене.

Всички ахейци ли — тези, които оставихме в Троя

Нестор и аз след раздяла, се върнаха по домовете,

или от гибел позорна е някой застигнат на борда

490 или, понесъл войната, в ръцете на своите близки?»

Рече така и веднага отвърна вълшебникът старец:

«Царю Атриде, защо ме разпитваш? Не трябва да знаеш

всичко и моите мисли сега да узнаваш! За дълго

няма да бъдеш безсълзен, когато ти всичко разкажа.

495 Паднаха много от тях, но и много от тях оцеляха.

От меднобронните вожди ахейски потънаха двама

в пътя обратен, а кой в боевете загина, сам знаеш.

Други е жив, но се скита безвестен сред морски простори.

Аякс погина в морето ведно с дълговеслени чълни —

500 метна го бог Посейдон връз гирейските скални подмоли

(все пак той първом жела да изтръгне от бездната Аякс).

Щеше смъртта да избегне, макар на Атина омразен,

ако не беше в безумство изрекъл слова светотатни —

че на безсмъртни напук се измъкнал от морската бездна.

505 Тези надменни хвалби долетяха до бог Посейдона.

Грабна с могъщата длан в яростта си тризъбеца богът,

блъсна гирейския зъбер и на две в мига го разцепи.

Част устоя от вълните, обломък друг рухна в морето.

Беше безверният Аякс изпърво застанал над него,

510 но той го свлече дълбоко в кипежа на морската бездна.

Аякс пропадна така и нагълта водата солена.

Твоят брат първом отбягна съдбата. Брега той достигна

в своите кораби вити, закрилян от мощната Хера.

Ала когато съгледа скалистия нос на Малея,

515 там страховит ураган се изви върху него внезапно

и го отнесе ридаещ по рибните морски пътеки

в крайни предели, където Тиест обитаваше нявга,

а обитаваше после Егист, на Тиеста потомък.

Имаше изгледи вече щастлив у дома да се върне.

520 Някой бог вятъра върна назад и те стигнаха в къщи.

Истина, радостно стъпи Атрид върху родния бряг и

с обич обгърнал целуна родината скъпа. Съгледал

с радост земята, изрони в обилие сълзи горещи.

Но издалече Атрида съзря от въздигната кула

525 бдител, поставен от злия Егист с обещана награда —

злато два цели таланта — да дебне до цяла година,

да не би царят да дойде и буен отпор да подготви.

И се завтече с вестта към дома на водача на войнства.

План смъртоносен скрои властелинът Егист незабавно —

530 двадесет храбри мъже отдели из народа, в засада

той ги постави, отделно повеля за пиршество даде.

Тръгна да срещне след туй Агамемнон, водача на войнства,

на колесници с коне, с недостойни кроежи в сърцето.

Та го възведе в палата лишен от съмнение всяко

535 и го срази насред пира, добиче над яслите сякаш.

Нито един от дошлите с Атрид гибелта не избягна,

Нито един от страна на Егист — там загинаха всички.»

Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса.

Плаках на пясъка паднал. Не искаше вече духът ми

540 повече аз да живея и блясъка слънчев да гледам.

След като дълго се валях и дълго ридах на земята,

морският старец, вестител на правда, към мен се обърна:

«Стига, Атреев потомко, си жалил така безутешно

и безконечно. Със сълзи не ще си помогнеш. Но гледай

545 колкото може по-скоро да идеш в земята си родна

жив да завариш Егист. Ако все пак е той от Ореста

вече убит, ще стигнеш преди да го сложат в земята.»

Рече така, и веднага в гръдта ми сърцето безстрашно

колкото и съкрушено да беше, изпълни се с бодрост.

550 И аз така се обърнах към него с крилатите думи:

«Зная за двамата вече. Но третия мъж назови ми,

който бил жив, но се скитал безвестен сред морски лазури,

или бил мъртъв? Готов съм, макар съкрушен, да те слушам.»

Рекох така и веднага ми морският старец отвърна:

555 «Той е синът на Лаерт, господар на палата в Итака.

Аз го видях върху остров проливаше сълзи горещи.

Силом го нимфа Калипсо задържа в покоите свои.

Родната стряха отново да зърне копнее напразно.

Веслени кораби няма, и няма другари, които

560 с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Но, Менелае божествен, за теб не отрежда съдбата

смърт да намериш и гибел във конеразвъдния Аргос.

Теб боговете ще пратят далеч в Елисейски полета —

земния край — там, където живей Радамант златокъдър,

565 гдето минава животът на хората лек и спокоен,

няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват,

лее се вечния шумол на лекодиханния вятър,

от океана изпращан да носи на хората свежест,

там обладаваш Елена, така че си зет на Кронион.»

570 Рече така и се гмурна в кипежа на морската бездна.

Аз пък закрачих веднага към спрелия в дюните кораб.

Как зачестено сърцето в гръдта ми туптеше по пътя!

След като стигнах брега на морето и вития кораб,

ние стъкмихме вечеря. Божествена нощ ни споходи,

575 та се простряхме да спим на брега под шума на вълните.

Щом се събуди Зора розопръста, родена от здрача,

кораба свлякохме първо навътре в морето свещено,

вдигнахме мачти, развихме платна върху равните чълни

и надойдоха гребците, насядаха те по скамейки

580 и по вълни посивели удариха мощно веслата.

Пак по потока Египет, поен от небето, успешно

витите кораби спрях и подбраните жертви принесох.

След като на боговете всевечни гнева уталожих,

гробна могила насипах за вечна чест на Агамемнон.

585 Всичко това щом изпълних, повея зефирна прохладна

от боговете, и тя ни отвя до брега на бащите.

Само сега ще те моля в палата ми гост да останеш,

докато дни единайсет изминат, дори и дванайсет,

а след това ще те пратя почетен с подаръци скъпи —

590 най-издръжливи три коня, една колесница искряща,

още прекрасен съсъд, възлияния с него да лееш

пред боговете безсмъртни, за бъдни дни спомен от мене.“

А на това Телемах разсъдливия така отговори:

„Тук да остана за дълго, Атриде, не ме увещавай.

595 Бих ти гостувал на драго сърце дори цяла година,

без да изпитвам тъга по родители и родина.

Сладост за мен е да слушам твоите думи и речи,

но с нетърпение вече ме чакат в свещения Пилос

моите спътници мили. А тук ме задържаш ти дълго.

600 Но ако дар ми отреждаш, то нека е някакъв накит.

Няма да мога да взема конете в Итака, те нека

по-добре тук да ти бъдат за гордост. Царуваш над много

ширни полета. Виреят по тях комунига и кипер,

бял ечемик, изкласил нависоко, лимец и пшеница.

605 Нямаме ние в Итака широки поля и ливади.

Кърми кози тя, но по е чаровна от конските паши.

Остров, опрян о морето, е рядко за друм на конете

или за паша удобен, от всички най-малко Итака.“

Рече така, гръмогласният в бой Менелай се усмихна,

610 нежно с ръка го погали и тези слова му изрече:

„Явно от кръв благородна си, чадо, така щом говориш.

Ще заменя драговолно дара — да, това е възможно.

Измежду всички предмети, които се пазят в дома ми,

най-хубав, най-скъпоценен подарък на теб ще предложа —

615 кратер изящно кован за гощавка на теб ще предложа,

целия в чисто сребро, а покрая с украса от злато,

дело на бога, Хефест. Подари ми го царя сидонски,

храбрият Фѐдим, когато дома му подслон аз намерих

в пътя обратен за тука — но кратера ти ще получиш.“

620 Ето такива слова си разменяха те помежду си.

Гостите идеха вече в палата на царя божествен

водеха много овце и донасяха вино искрящо.

Хляба изпращаха техни прибулени дивно съпруги.

Тъкмо така за гощавка те се гласяха в палата. —

625 В същия час пред дома Одисеев женихите сбрани

върху настлана площадка, разюздани, както по-рано,

мятаха копия ловни и хвърляха диск за забава.

Там Антиной с Евримах, на безсмъртен подобен седяха —

първите вождове техни, най-храбри и най-благородни.

630 Близо до тях се изстъпи Ноемон, потомък на Фроний,

към Антиной се обърна и този въпрос му отправи:

„Знаем ли ний, Антиное, или за ума ни е тайна,

от песъчливия Пилос кога Телемах се завръща?

С моя съд той отпътува, а кораба днес ми е нужен —

635 аз за зелената шир на Елида ще плавам. Пасат ми

там до двайсет кобили и мулета, годни за впряга,

неукротени, желая да взема едно за обяздка.“

Рече така и се смаяха всички. Не знаеше никой,

че Телемах е в града на Нелей. Предполагаха само,

640 че при стадата в полето отишъл, или при свинаря.

И Антиной го тогава запита, синът на Евпейта:

„Право кажи ми! Кога отпътува? Какви придружвачи

тръгнаха с него? В Итака ли той ги намери? Наемни

хора ли, роби ли взе? И това е способен да стори.

645 Още това ми кажи откровено, добре да го зная:

Пряко ли твоята воля той черния кораб откара,

сам доброволно ли ти след молба настойчива го даде?“

Тъй на речта му отвърна Ноемон, потомък на Фроний:

„Аз доброволно го дадох. И всеки друг тъй би постъпил,

650 щом с неспокойно сърце го помоли младеж като него.

Тежко ще бъде за всеки такава молба да отблъсне.

Съпровождачи му бяха все млади мъже от Итака,

най-бележити след нас. Предводителят бе, забелязах,

Ментор, или пък бог, който напълно на него прилича.

655 Само едно ме учудва: видях тук прекрасния Ментор

вчера в зори, а тогава пътувал е вече за Пилос.“

Рече така Ноемон и пое за дома на баща си.

А у двамината болка затисна душите им горди.

Тозчас женихите спряха игрите и седнаха вкупом.

660 И Антиной, на Евпейта синът, се обърна към всички

пламнал от гняв (помрачено в гърдите, сърцето му беше

пълно със злоба и бяс; от очите му святкаше огън):

„Дело велико, горки ни, извършва надменно младежът!

От Телемаха това пътешествие кой да очаква?

665 Въпреки нас се измъква хлапакът оттук самоволно,

кораб изтегля и лични мъже из народа подбира!

Ех, ще си патим от него тепърва! Ано му превие

наглата сила Кронион, преди в мъжество да съзрее!

Бръз кораб само ми дайте и двайсет веслари за свита,

670 за да го сам аз издебна, когато по-късно се връща,

в протока, който дели от Итака скалистия Самос.

Нека тъй срамно завърши презморския път към баща си.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

бързо оттам да се вдигнат да идат в дома Одисеев.

675 Но не остана за дълго в незнание Пенелопея,

що за сина й гласяха женихите в тайни кроежи.

Тях глашатаят издаде. Подслушал бе техните речи

Мѐдонт отвън (те ковяха измамата вътре във двора)

и през дома се завтече да каже на Пенелопея.

680 Прага току той прескочи и рече му Пенелопея:

„Що, глашатае, те пращат при мене женихите славни?

Може би носиш повеля робините на Одисея

да прекратят своя труд и гощавка за тях да приготвят?

Никога — ах! — да не бяха сватосване с мен пожелали,

685 днеска дано за последен, за сетен път те тука пируват!

Вие, които в рояци пилеете наши богатства —

на Телемаха божествен имота, — нима като малки

нито веднъж се не случи на вас да разказват бащите

как се отнасяше с тях Одисей, на безсмъртните равен?

690 Никого той не обиди с неправда ни делом, ни словом

тук в общината, тъй както царете божествени знаят —

някои смъртни възлюбват, а други преследват с омраза.

Никога той не постъпи надменно към някой подвластен.

Но алчността ви безмерна, делата ви срамни излизат

695 явно на свят — за почтено държане такава отплата!“

А глашатаят й рече, изпълнен с разумни съвети:

„Само да беше, царице, това най-великата напаст —

друго нещастие готвят женихите — много по-страшно

и по-голямо. Дано им на време попречи Кронион!

700 Те се гласят с острието на меч Телемах да пронижат

в пътя обратен към къщи. За татко си вест да научи

той се упъти към Пилос свещен и към дивната Спарта.“

Рече така. Колене и сърце прималяха у нея.

Дълго стоя Пенелопа безмълвна. Напълниха сълзи

705 нейните клепки. Гласът й замлъкваше в гърлото бликнал.

Късно едва тя намери слова да отвърне на Медонт:

„Где, глашатае, отиде синът ми? Защо му е нужно

с кораби бързи да плава, които са впрягове конски

вътре в морето и носят далече по водните друми?

710 Или не иска да пазят потомствата спомен за него?“

Тъй и отвърна Медонт, изпълнен с разумни съвети:

„Не! Аз не зная дали божество към това го подтикна,

или той сам пожела да отплава към Пилос да чуе

иде ли вече баща му, или го е стигнала орис.“

715 Рече така и напусна палатите на Одисея.

Сърцераздираща мъка обзе Пенелопа. Да седне

нямаше сили — креслата в покоите немалко бяха, —

но върху прага на крепко строената спалня се свлече

в жалобен плач. Заридаха робините около нея,

720 колкото имаше, всички в палата — и млади, и стари.

В стонове неудържими така Пенелопа им рече:

„Слушайте, мили, от всички, които сте с мене родени,

мен олимпиецът Зевс най-ужасна печал е отсъдил.

Първо загубих съпруг благороден със лъвска сърцатост,

725 който с различни достойнства блестеше сред всички данайци

(той надалеч по Елада и целия Аргос се слави).

Ето сега урагани ненадейно къде са отвели

моя скъп син от дома ми, преди да открия самата.

О безразсъдни, нима ни една, ни една не помисли

730 мен от леглото да вдигне, макар че сте знаели всичко,

щом се упътил сина ми към черния, вития кораб!

Само да бях подразбрала, че той се подготвя за поход,

щеше при мен да остане, макар че морето го мами,

или безжизнена щеше в покоите да ме остави.

735 Но поканете веднага при мен престарелия Долий —

моя служител, когото със зестрата татко ми даде.

Той ми градината плодна реди. Незабавно да иде

сам при Лаерт, да приседне и всичко това да му каже.

Може, обмислил, разумно решение той да намери

740 и да излезе със жал против тези, които замислят

на Одисей и Лаерт богоравния род да затрият.“

Тъй Евриклея тогава, усърдната дойка, отвърна:

„Скъпо дете! С безпощадната мед прободи ме в палата,

или над мен се смили! Но не мога да крия от тебе —

745 знаех аз всичко, сама му подадох каквото заръча —

хляба и сладкото вино. Изтръгна ми клетва велика,

думичка да ти не кажа, преди дни двайсет да минат,

или преди да откриеш самата, че той е отплавал.

Как се боя да не би хубостта ти плачът да помъти!

750 Но изкъпи се сега, премени се във нови одежди,

с твои робини възлез върху горните китни покои,

там отправи към Атина молитва — на Зевс дъщерята

може тогава дори от смъртта да избави сина ти.

А нажаления старец ти повече не нажалявай,

755 че боговете блажени не мразят рода на Аркизий —

негов потомък без друго ще бъде признат за владетел

над величавия дом и далече над плодните ниви.“

Рече, смекчи и скръбта, пресуши от очите плача й.

Тя се изкъпа веднага, облече си чисти одежди

760 и със робини възлезе въз горните китни покои,

в кошничка сипа ечмика свещен и помоли Атина:

„Чуй, несломима ти дъще на егидоносеца Зевса!

О, ако нявга за теб Одисей многоумен в палата

тлъсти бедра на овци и на бици горил е обилно,

765 моля те в спомен за него спаси ми любимата рожба

и разгони тези дръзки, безкрайно надменни женихи.“

Рече във възклик така и богинята чу й молбата.

В същото време шумяха женихите в тъмната зала.

Дръзко подхвърляше някой от тези надменни женихи:

770 „Сигурно сватба подготвя царицата страстно желана,

без да й мисъл минава, че смърт за сина й се готви.“

Рече тъй някой жених, но не знаеха тях що очаква.

А Антиной се обърна към всички и тъй заговори:

„Обезумели, възпрете си високомерните речи

775 всички ведно, да не би да се чуе навън из палата!

Хайде съвсем тихомълком да станем, да свършим на дело

плана си, който допадна сега на сърцата на всички.“

Рече така той, подбра си мъже най-решителни двайсет

и ги поведе към кораба бърз върху морския пясък.

780 Кораба свлякоха те най-напред надълбоко в морето,

дигнаха мачтата после отгоре на черния кораб

и натъкмиха веслата на техните ремъчни възли,

всичко според обичая, развиха платната блестящи.

Струпаха вече на борда оръжие смели слугите.

785 Спуснаха котва на рейда женихите, после на суша

те подредиха вечеря в очакване здрачът да падне.

А Пенелопа разумна там горе в покоя самотна

тъжно лежеше в леглото, не вкусваше гозби, напитка,

с мисъл едничка дали ще избегне синът й погибел,

790 или ще бъде сразен от надменните нейни женихи?

Както лъвът, обкръжен от рояка ловци, се озърта

и пред коварния обръч, край него затяган, потръпва,

тъй тя премисляше смутна, доде я споходи сънят, и

сладко заспа, на леглото отпуснала морното тяло.

795 Друго замисли сега светлоока богиня Атина:

Призрачен образ създаде, присънена сякаш невеста —

Ифтима, нейна сестра, дъщеря на Икарий, която

взе за съпруга Евмел, господар на полята край Фере.

В къщата на Одисей божествен тя призрака прати,

800 за да разсее тъгата и спре многосълзната мъка

на Пенелопа, която униваше в жалост и сълзи.

В спалнята той се промъкна безплътен под ключния ремък

и над главата й ниско застана и с глас заговори:

„Спиш, Пенелопа, нали, и прелива сърцето ти мъка!

805 Но боговете, които живеят блажено, не искат

повече ти да се вайкаш унила. Дома ще си дойде

твоят мил син — боговете не е предизвикал той с нищо.“

Тъй на часа отговори разумната Пенелопея,

чезнеща в сладостна дрямка пред тихите двери на бляна:

810 „Как си пристигнала, сестро? Не си ми спохождала още

моето жилище. Много далече оттука живееш.

Как ме съветваш сега да забравя скръбта и бедата,

дето разкъсва духа и сърцето ми най-нетърпимо?

Първо загубих съпруг благороден със лъвска сърцатост,

815 който с високи достойнства блестеше сред всички данайци

(той надалеч по Елада и целия Аргос се слави).

Моят скъп син по море отпътувал на вития кораб,

още невръстен, не знаещ ни грижи, ни реч на стъгдата.

Повече жаля за него, отколкото за Одисея,

820 тръпна, боя се за него, че може беда да го случи

или в страната, в която пътува, или по морето.

Много противници има, които му готвят уловка,

търсят смъртта му, преди на земята си родна да стъпи.“

Образът призрачен тъй промълви на сестра си тогава:

825 „Смела бъди, утеши си сърцето, недей се страхува.

Съпровождачка до себе си има младежът, каквато

всеки друг мъж би желал за закрила, защото е мощна —

тя е Палада Атина, която споделя скръбта ти

и ме изпраща при тебе сега, да ти кажа речта й.“

830 А на това й отвърна разумната Пенелопея:

„Ти ако си божество и си чула гласа на богиня,

о, разкажи ми сега и за оня единствен нещастник —

жив ли е той? Светлината на слънцето гледа ли още?

Или погинал блуждае сред леките сенки на Хадес?“

835 Образът призрачен тъй промълви на сестра си тогава:

„Нищо подробно за него не мога сега да ти кажа —

жив или мъртъв е той. Празнодумствата нам не приличат.“

Образът рече така и през ключният ремък излитна —

леко дихание сякаш. Веднага от сън се пробуди

840 Пенелопея. Сърцето й мило изпълни се с радост,

съновидение ярко пред нея в нощта се показа.

Ето женихите с кораб поеха по водния друм и

за Телемах крояха в сърцето си гибел жестока.

Остров със стръмни скали посред морската шир се разстила

845 в протока, миещ Итака и дивопланинския Самос —

малък, зован Астерида. От двете страни пристани тихи

кораба срещат. На него ахейците спряха в засада.