Омир
Одисея (11)

Единадесета песен
Царството на сенките

След като вече дойдохме до кораба и до морето,

кораба свлякохме първо навътре в морето свещено,

вдигнахме мачтата, още платната на черния кораб,

вкарахме вътре овцете, а после и ние самите

5 влязохме опечалени, потънали целите в сълзи.

Зад тъмноклюния кораб ни прати попътния вятър —

съпровождача отличен в морето, надуващ платната,

гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки.

Всичките корабни вещи поставяхме в ред и спокойно

10 седнахме. Сочеха пътя и вятърът, и кормилата.

Целия ден през вълните оставаха пълни платната.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припадаха сенки.

Корабът най-сетне стигна отвъд океанското дъно.

Там кимерийски мъже населяват града и земята.

15 Те са обвити от вечна тъма и мъгла. Не излъчва

никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце,

нито когато възхожда по звездния свод на небето,

нито когато към суша се спуска назад от небето,

но безотрадна нощта там обгръща нещастните хора.

20 Бързо изтеглихме ние съда на брега и от борда

снехме овена с овцата и тръгнахме край океана.

Стигнахме скоро междата, която ни Кирка посочи.

Жертвите на Перимеда предадох на Еврилоха,

сам кръз бедрото измъкнах двуострия меч и със него

25 ров изкопах на квадрат приблизително лакът на лакът,

около рова възлях възлияние на мъртъвците

най-напред с мляко и мед, след това с кехлибарено вино,

трето с вода. С ечемично блестящо брашно го посипах.

И към безмощните сенки възнесох молба, обещах, че

30 ще принеса от Итака най-тлъстата ялова крава,

а на Тирезий отделно дарение аз обещавах —

в жертва овен чернорунен и личен от моето стадо.

След като там се помолих на славния сонм от покойни,

черна овца и овен им принесох във ямата жертва.

35 Гледаха всички към Ереб. Но аз настрани си извърнах

към океански талази лицето. Тогава при мене

цели рояци души от покойници скъпи дойдоха —

юноши, млади невести и мъки претеглили старци,

крехки девойки, едва със страдание първо в сърцата,

40 множество още мъже, смъртоносно от копия медни

в яростни битки сразени, в доспехи, опръскани с кърви.

Множества, те налетяха на рова от всички посоки

с викове необичайни. Изтръпнах от бледа уплаха.

В същото време поръчах на моите мили другари

45 да одерат умъртвените с мед безпощадна животни,

в огън да ги изгорят, боговете след туй да приканят —

бога всемощен Аид и ужасната Персефонея,

бързо пък сам кръз бедрото измъкнах двуострия меч и

не позволявах, приседнал до рова, на сенки безмощни

50 да приближават кръвта, докато не разпитам Тирезий.

Първа при нас се яви на другаря Елпенор душата.

Той не бе още погребан във широкодрумната почва.

Бяхме оставили ние трупа му в палата на Кирка,

в гроб незарит, неоплакан — гнетяха ни други тревоги.

55 Сълзи пророних. Видът му извика в сърцето ми жалост.

Аз се обърнах към него и рекох словата крилати:

„Как ти, наш друже, попадна в царството на тъмнината?

По-рано пеш си пристигнал, отколко аз по вълните.“

Рекох така, а разридан от стонове, той ми отвърна:

60 „Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

аз съм погубен от демон противен и вино без мяра.

Легнах в палата на Кирка, не съм забелязал, че трябва

да се извърна назад, за да сляза по дългата стълба,

и се търкулнах от покрива долу. Строших си веднага

65 вратния прешлен. Душата ми слезе в дома на Аида.

Но зарад тези, които са вкъщи, далече оттука —

зарад жена ти, баща ти, отгледал те още от детство,

за Телемаха, когото остави невръстен в палата —

зная, когато излезеш оттук, от дома на Аида,

70 здравия кораб ти пак ще насочиш към остров Еея, —

моля те, щом като стигнеш, за мен, господарю, спомни си!

Там неоплакан и в гроб незаровен недей ме оставя,

та да не стана причина за божески гняв върху тебе,

но ме тури върху клада със всичките мои доспехи,

75 гробна могила сипи на сребристия бряг на морето,

тя да напомня за мене горкия на бъдното време.

Всичко свърши и побий върху гроба веслото, с което

порех вълните, додето бях жив между свои другари.“

Рече така Елпенор, а пък аз му отвърнах и рекох:

80 „Клетнико, всичко това ще изпълня и свърша за тебе.“

Ние седяхме така и разменяхме думи тъжовни,

аз от едната страна върху кървите меча размахвах,

а срещу мене редеше словата си тъжната сянка.

Ето дойде и душата на моята майка покойна,

85 Щерката на Автолик, на безстрашния мъж, Антиклея.

Беше тя жива, когато отплавах за святата Троя.

Сълзи пророних. Видът й извика в сърцето ми жалост.

Все пак и нея със болка в душата си аз не допуснах

да приближи до кръвта, докато не разпитам Тирезий.

90 Ето пристъпи душата на тивския старец Тирезий

с жезъла златен в ръка. Разпозна ме веднага и почна:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

Клети, защо си оставил лъчите на яркото слънце

и си дошъл, за да гледаш покойници, тъжна обител?

95 Но отмести се от рова и скрий остротата на меча,

с кървите да се напия, съдбата ти тъй да предскажа.“

Рече така той. Отстъпих и меча си сребърогвозден

в ножнята сложих обратно. Веднага вещателят верен

с черната кръв се напи и такива слова изговори:

100 „Сладко завръщане в къщи жадуваш, прочут Одисее,

но божество ще ти пътя безкрай утежнява и няма

от земетръсния бог да убегнеш. Сподавя той злоба

гневен, че ти на сина му обичен отне светлината.

Но и така, претърпели беди, ще се върнете в къщи,

105 ако и себе си ти въздържиш, и другарите свои

в този миг, в който напуснал най-после море теменужно,

с кораба крепко строен ти на остров Тринакия стигнеш.

Там е изкарал на паша овците и гойните крави

Хелиос — всичко той вижда и всичко отвсякъде чува.

110 Тях ако ти пощадиш и за родния край, ако мислиш,

скоро в Итака, беди претърпели, ще стигнете вие.

Но ако ти ги докоснеш, на тебе и твоите хора

аз предвещавам погибел. Когато ти сам я избегнеш,

късно, след много беди, без другари дома ще се върнеш,

115 носен от съд чуждестранен, и бедствия в къщи ще свариш:

смели младежи, които прахосват имота ти дръзко

и се домогват със зестра до твоята дивна съпруга.

Но ще им ти отмъстиш за гнета, щом един ден се върнеш.

След като всички женихи в палатите свои изтребиш

120 със острието на меча открито или чрез измама,

тръгвай веднага да бродиш с удобно весло във ръката,

докато стигнеш до хора, които не знаят морето,

нито кога и да е за подправка солят ядивата,

нито, разбира се, знаят за корали пурпурногръди,

125 ни за удобни весла — за крилата на бързия кораб.

Сигурен знак ще ти кажа сега и добре запомни го:

щом като някакъв странник те срещне и пита по пътя

що си понесъл на рамо блестящо веялна лопата,

спри се и мигом забий във земята веслото удобно,

130 жертва достойна отдай на властителя бог Посейдона —

бик заколи, и овен, и глиган, оплодяваш свинете,

после върни се дома и отдай хекатомби свещени

на боговете, които владеят навеки небето,

редом на всички. Накрая далече от бурни талази

135 смърт ще те стигне спокойна, ти сетния ден ще дочакаш

немощен в старост приятна, край тебе ще бъдат щастливи

твойте подвластни. Това ти предричам и то ще се сбъдне.“

Рече така и веднага му аз отговорих и рекох:

„Сигур това са изпрели, Тирезий, сами боговете.

140 Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

тука аз виждам душата на моята майка покойна.

Тя мълчаливо стои до кръвта и не се осмелява

ни да погледне сина си, ни думичка да му продума.

Старче, кажи, що да сторя, та тя да познае сина си?“

145 Рекох така, и веднага ми той отговори и рече:

„Лесни слова ще ти кажа, добре запомни ми съвета:

този, когото от сонма покойници скъпи допуснеш

да приближи до кръвта, ще открие каквото го питаш.

Този, когото не пуснеш, безмълвно назад ще се върне.“

150 Тъй отговори душата на властния старец Тирезий

и към на Аид се оттегли, вестил ми съдбата.

Аз пък при рова зачаках, додето до черните кърви

майка ми дойде да пие от тях. Тя позна ме веднага

и през избликнали сълзи изрече словата крилати:

155 „Сине мой, как си попаднал в царството на тъмнината

още жив? Тези места ужасяват на живите взора.

Страшни реки и ужасни потоци текат помежду ни,

е най-отпред Океанът, през който не може да мине

никой по бродове — могат единствено кораби яки.

160 Или от Илион идеш, тъй дълго блуждал по морето

заедно с твоите хора на кораб? Нима не си ходил

още в Итака, нима не си виждал жена си, дома си?“

Рече така, а пък аз отговорих с крилатите думи:

„Майко, мен нуждата тука в дома на Аида доведе,

165 за да разпитам душата на тивския старец Тирезий.

Още не съм се завръщал в земята ахейска и още

в нашата родна земя, а се скитам в нещастия вечно,

още откакто последвах великия цар Агамемнон

към конехранната Троя за битки с чадата троянски.

170 Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

как те орисана срина смъртта, нажаляваща всички —

с дълга ли болка? Или Артемида, богинята ловна,

с тихите свои стрели те погуби внезапно? Кажи ми

как са баща ми, синът ми, които оставих в Итака?

175 Сана ми още ли те съхраняват, или вместо мене

друг го държи и не вярва, че аз ще се върна обратно?

Още разкрий мисълта на жена ми и нейната воля.

Тя при сина ли остава и здраво ли брани имота,

или е най-знатен някой ахеец за нея оженен?“

180 Рекох така и веднага достойната майка отвърна:

„Още, разбира се, с храбро сърце Пенелопа удържа

в твоето жилище, гдето във вечно очакване тъжна

целите нощи и дни проживява в потоци от сълзи.

Твоя владетелски сан не е никой до днес присвоявал,

185 сам Телемах управлява имота ти, той е участник

в общите пиршества, както прилича на съдник народен.

Всички го канят. А твоят родител живее в полето,

никога не посещава града. За нощувка си няма

нито покров, ни постеля, ни губери меки, разкошни.

190 В зимните нощи почива наред със слугите си в къщи

и в пепелта край огнището спи под окъсани дрехи.

Дойде ли знойното лято и времето на плодобера,

вредом намира по ръта на своето цъфнало лозе

върху земята постеля от купчина паднали листи.

195 Там той лежи безутешен, отдаден на мъка велика,

вечно копнее за тебе, безрадостна старост го стига.

Тъй си угаснах и аз, повалена от моята орис.

Нито във моя палат Артемида, стрелкиня безгрешна,

с тихите свои стрели ме погуби съвсем ненадейно,

200 нито ме болест налегна да чезна, каквато най-често

след изтощение страшно изтръгва от тяло душата.

Само тъгата по тебе и страхът ми за теб, Одисее,

твоето кротко сърце ме лиши от живота ми сладък.“

Рече така и замлъкна. Дълбоко покъртен, поисках

205 в миг да прегърна душата на моята майка покойна.

Триж аз простирах към нея ръцете си да я прегърна,

три пъти тя като сянка и съновидение леко

чезна, тъй още по-остро нарастваше моята болка.

И се обърнах към нея, та рекох словата крилати:

210 „Мила ми майко, защо се изтръгваш от мойта прегръдка,

нека в дома на Аида един друг с ръце се обгърнем,

двама сърцата си да утешим с вледеняващи вопли.

Или ми може би праща могъщата Персефонея

някакъв призрак да стена с ридания още по-горки?

215 Рекох така, и веднага достойната майка отвърна:

«Скъпи ми сине, от всички мъже най-злочест на земята!

Тя, дъщерята на Зевс, Персефона, не те заблуждава,

но е такава съдбата на смъртните, щом те погинат.

Жилите вече не свързват месата и техните кости.

220 Те се рушат от стихийната сила на буйния пламък

още когато духът си отива от белите кости.

Сякаш видение, пърпа от нас излетяла душата.

Но завърни се по-скоро ти на светлината и всичко

запамети, да разкажеш на своята мила съпруга.»

225 Тъй си разменяхме думи тъжовни. Но ето дойдоха

сенки на чутни жени (Персефона прочута ги прати),

бяха те все дъщери и съпруги на храбри герои.

Те на тълпи придойдоха и черната кръв обкръжиха.

Аз пък премислях дълбоко как всяка от тях да разпитам.

230 Ето какво, като дълго премислях, намерих за умно:

в миг да изтръгна кръз яко бедро острието на меча,

да не допусна да пият кръвта едновременно всички.

Те приближиха рова една подир друга и всяка

казваше целия свой родослов, и разпитах ги всички.

235 Първа съгледах Тиро̀, дъщерята на знатен родител.

Щерка била — тя разказа — на храбрия цар Салмонея,

а на Кретея, сина на Еола, била тя съпруга.

Страстно обикнала тя Енипея, потока божествен,

пръв хубавец между всички реки, по земята течащи,

240 и посещавала често сребристите негови струи.

Но земетръсецът бог се превърнал в потока и с нея

в речното устие легнал сред врящите водовъртежи.

Речна вълна — планина сякаш — около тях се извила,

с пурпурен свод ги покрила — и бога, и смъртната дева.

245 В дрямка я той потопил и развързал й пояса девствен.

След като богът завършил със нея любовното дело,

хванал я той за ръка, назовал я по име и рекъл:

«Радвай се на любовта ни! Година преди да измине,

славни чада ще родиш, че леглото на бог не остава

250 нивга без плод. Откърми и отгледай добре синовете.

Хайде, върни се дома, но мълчи и не ме назовавай.

Знай, че на теб се разкривам аз, бог Посейдон земетръсец.»

Рекъл така и се гмурнал в кипежа на морската бездна.

Тъй натежала Тиро и родила Нелей ведно с Пелий.

255 Станали двата близнака служители смели на Зевса,

мощния бог. Обитавал е Пелий равнинния Йолкос

с многото вакли овци, а Нелей песъчливия Пилос.

Но на Кретей, над жените царица, родила чадата

Амитао̀н, колесничния воин, и Езон, и Фѐрет.

260 После видях Антиопа, прекрасната щерка на А̀сон.

Тя се похвали, че спала в прегръдките и на Кронион

и че родила на бога близнаците Зет и Амфион.

Първи издигнали те седмовратата Тива и с кули

те укрепили, защото без крепост в равнината Тива,

265 храбри макар да били, не са можели там да живеят.

После съгледах Алкмена, жената на Амфитриона.

Тя пък Херакъл родила, героя със лъвска сърцатост,

след като се съчетала в прегръдките с могъщия Зевса.

Още видях дъщерята на смелия Креонт — Мегара.

270 Нея на Амфитриона потомъкът взел за съпруга.

И Епикаста видях, на Едипа прекрасната майка.

Със заслепена душа тя извършила скверното дело —

встъпила в брак със сина си, убиец на своя родител.

Но боговете веднага разкрили това светотатство.

275 Все пак Едип продължил да царува в любимата Тива

въпреки тежките мъки по божеска пагубна воля.

Майката слязла в дома на Аида, ключаря всесилен —

стегнала тя на таванска греда умъртвяваща примка

в миг на безумство, а него оставила в мъки, каквито

280 винаги майчини клетви обилно на хората пращат.

Ето видях и Хлорида. От нейната хубост омаян,

взел я съпруга Нелей срещу сватбени дари безчетни —

най-млада щерка била на потомъка Ясов Амфион,

който царувал в Орхомен, града на минийците, славно.

285 В Пилос царица, прекрасни чада на Нелея родила —

Нестор и Хромий, и Периклимен, несломимия в битки,

още и щерка родила — Перо, с удивителна хубост,

дева, желана от всички, но давал Нелей дъщеря си

само на момъка, който из Филака силом отмъкнел

290 широкочелите бици на царя всесилен Ификъл.

Трудна задача. Едничък Меламп прорицателят дръзнал

да се наеме. Но скоро го стигнала страшната орис

на божеството — и груби пастири, и тежки вериги.

Месец след месец изминал и ден подир ден се изпълнил,

295 цяла година изтекла, и хорите пролет довели.

Освободил го Ификъл, защото пророкът изказал

тайните на боговете, така според Зевсова воля.

После съгледах и Леда, съпругата на Тиндарея.

От Тиндарей тя родила близнаци мъжествени двама —

300 Кастор, с конете прочут, Полидевк, със борбата юмручна.

Жизнетворящата почва поела и двамата живи.

Те и в подземното царство се радват на почит от Зевса.

Редом един ден живеят и редом един ден умират.

Към боговете безсмъртни съдбата ги тъй причислила.

305 Ифимедея съгледах, съпругата на Алоея,

тя се похвали, че спала в прегръдките на Посейдона

и че родила на бога два сина, тъй кратко живели —

От, като бог величав, Ефиалт, надалече известен.

Тях житородната почва откърмила с ръст исполински

310 и най-красиви от всички мъже след Ориона славен.

Още на девет години и двамата били дебели

лакътя девет, а ръстът им стигал до разтега девет.

Почнали те да заплашват дори боговете безсмъртни,

че ще изпълнят Олимпа с глъча на стремителни битки.

315 Оса да награмадят връз Олимпа те решили, връз Оса

Шумливолистия Пелий, да стигнат така до небето.

Биха сполучили те, ако бяха в мъжествена зрелост.

Но ги погубил и двама синът на Лето дивнокъдра

и на Кронида, преди върху техните бузи да цъфне

320 първия мъх и преди да обагрят брадите им косми.

Федра видях и Прокрида, видях след това Ариадна,

щерка на хитрия Минос, която от Крит преди време

грабнал Тезей да я води към святия хълм на Атина,

но не успял да го стигне. Прониза я с мед Афродита

325 в Дия, с вълни обградена, след донос на бог Диониса.

Мера, Климена видях и женището зло Ерифила,

за скъпоценното злато продала съпруга си верен.

Колкото щерки видях и съпруги на древни герои,

няма да мога сам да назова и пресметна, додето

330 трае безсмъртната нощ. А за мене отдавна настъпи

време за сън покрай кораба бърз при другарите мили

или пък тук. С боговете за пътя ми вий помислете.“

Рече така. Занемяха за дълго наоколо всички,

в пълна омая седяха в голямата сенчеста зала.

335 Първа подхвана Арета, царицата лилиеръка:

„Как преценявате вие, феаки, сега чужденеца

по красота и по снажност, по дух благороден в гърдите?

Той е наистина мой гост, но всеки дели почитта ми.

Не настоявайте той да си ходи, не се и скъпете

340 да надарите богато търпящия нужда — дома сте

струпали много богатства по волята на боговете.“

Стана и рече пред тях Ехеней, благородният старец

(всички мъже феакийци надрастваше той по години):

„Скъпи, не е против нашата цел, против нашите мисли

345 туй, що царицата рече. Послушайте нейните думи.

На Алкиной след това ще подхожда и дело, и слово.“

С тези слова Алкиной на това отговори и рече:

„Всичко предложено тук ще изпълня, тъй както е вярно,

че аз съм жив и съм цар над феаките веслолюбиви.

350 Но дано може, макар че за родния остров копнее,

гостът до утре при нас да остане, додето му всички

дари приготвя. Ще бъде за пътя му грижата обща,

най-вече моя, защото е моя властта над народа.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, му отвърна и рече:

355 „О, над мъжете феаки велики царю Алкиное,

цяла година дори да желаете тук да остана,

пътя ми да уредите и дарове да съберете,

пак бих приел да остана, за мене е много изгодно

с пълни ръце да се върна в обичната моя родина.

360 Повече почит към мене и повече почит ще хранят

всички, които ме видят, че пак се завръщам в Итака.“

С тези слова Алкиной отговори веднага и рече:

„О, Одисее, тъй както те гледам, съвсем не приличаш

на празнословец хитрец като многото други, които

365 храни разпръснати вред между хората черна земята.

Те съчиняват лъжливи неща, от човек невидени.

Твоята реч е чаровна, издава тя ум превъзходен.

Ти като същ песнопевец разкриваш пред нас повестта си

за участта на ахейската рат и за своята участ.

370 Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

скоро дали си видял богоравни герои от битки,

Троя нападнали с теб и намерили там ориста си?

Дълга е нашата нощ и безкрайна. Не е дошло още

време за сън. Продължи да разказваш чудесните случки.

375 Бих издържал до Зората божествена чак да те слушам,

стига да бъдеш съгласен за свойте тегла да разказваш.“

В отговор на тези слова Одисей находчивият рече:

„О, над мъжете властител велик Алкиное,

има за речите време, и време за сън ще остане.

380 Но щом желаеш ти още да слушаш, не ще ми дотегне

други по-скръбни беди и от тези пред теб да разкажа,

как аз по-късно загубих и тези другари, които,

от многостонната бран оцелели в полята край Троя,

паднаха в родния дом от измяна на злобна съпруга.

385 След като вече разпръсна свещената Персефонея

всички души на жените насам и натам в дълбините,

сянката на Агамемнон, сина на Атрея, пристъпи

тъжна, от всички души обградена, които със него

бяха в дома на Егист похитени от смъртната участ.

390 Той ме позна на мига, щом от черната кръв се налока,

и зарида гръмогласно, зарони той сълзи горещи,

спусна се да ме прегърне, протегна ръце срещу мене,

но беше останал без мощ и без гъвкава сила, каквато

имаше приживе нявга в подвижното тяло героят.

395 Сълзи пророних. Видът му извика в сърцето ми жалост.

Аз се обърнах към него и рекох словата крилати:

«Сине Атреев прочут, Агамемноне, цар на мъжете,

как те орисан обори смъртта, нажаляваща всички?

В кораб ли бърз те сломи разгневен Посейдон земетръсец,

400 грозната сила пробудил на яростна буря в морето,

или те хора враждебни сразиха на суша, когато

ти си желал да откараш стада от овце, от волове,

или за град и жени си участвал в кървави битки?»

Рекох така, и веднага ми той отговори и каза:

405 «О Лаертиде божествен, герой находчив Одисее,

Нито ми кораб сломи разгневен Посейдон земетръсец,

грозната сила пробудил на яростна буря в морето,

нито ме хора враждебни убиха на твърдата суша,

но ме покани Егист у дома си, за мене подготвил

410 смъртната участ, сговорен с невярната моя съпруга,

и ме срази насред пира, добиче над яслите сякаш.

Тъй от окаяна смърт аз загинах и с мене заклаха

сякаш свини белозъби един след друг всички другари,

както се колят в дома на владетел могъщ и всевластен

415 при угощение или при сватби, при пиршества пищни.

Бивал съм явно свидетел на много убийства на воини,

паднали или в двубой, или в смута на кървава битка,

но удивил би сърцето си ти, ако беше съгледал

как край трапези, отрупани с гозби и пълни стакани,

420 проснати бяха в палата на пода, димящ от кръвта ни.

Стон най-печален издаде Касандра, Приамова щерка.

Нея в гръдта с меч прободе въз мен Клименестра коварна.

Аз полумъртъв протегнах ръката си хладна към меча,

но на земята тя падна. Безсрамната твар се извърна,

425 без да посмее очите ми тя със ръка да затвори,

още устата, когато отивах в дома на Аида.

Нищо по-гнъсно и нагло не е от жената, която

в своята мисъл крои да извърши такова коварство,

както онази реши да извърши позорното дело —

430 смърт за съпруга законен подготви. А аз се надявах,

че ще ме радостни срещнат децата и моите близки,

щом се завърна дома. Но стаила в душата си злоба,

тя си самата навлече позор и навеки посрами

бъдните нежни жени, ако бъдат дори непорочни.»

435 Рече така и веднага отвърнах му аз със словата:

«Тежко наистина! Зевс гръмовержец с омраза преследва

още от древност рода на Атрей чрез коварни съпруги.

Колко герои от нас за Елена загинаха само,

а и на теб отдалеч Клименестра коварството плела.»

440 Рекох така, и веднага ми той отговори и каза:

«Ето защо към жена си и ти доверчив да не бъдеш.

Своите помисли тайни недей да разкриваш пред нея.

Само едно й разкривай у себе си друго потайвай.

Но Одисее, не си ти заплашен със смърт от жена си,

445 че дъщерята разумна на славния старец Икарий

е незлоблива и храни в душата си помисли мъдри.

Млада невеста дома я оставихме, помня, когато

тръгнахме ние за битки, с невръстно дете върху скута.

Днес заседава синът ти в съвет на мъжете. Щастливец!

450 Татко му пак да го види, когато дома се завърне,

той ще се нежно притисне до него със обич синовна,

докато мойта съпруга не ми позволи на сина си

да се нагледам: погуби ме тя преди аз да го видя.

Друго сега ще ти кажа, добре запомни ми съвета!

455 Скришом, а не пред очите на всички към родния остров

кораба свой отправи, на жените след всичко не вярвай.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

можеш ли някаква вест за сина ми Орест да ми кажеш —

где той живее, в Орхо̀мен или в песъчливия Пилос?

460 Или в обширната област на Спарта при цар Менелая?

Вярвам, не е на земята погинал синът ми прекрасен.»

Рече така, и веднага отвърнах му аз със словата:

«Що ме разпитваш, Атреев потомко? Съвсем аз не зная

жив или мъртъв е той. Празнодумствата нам не приличат.»

465 Ние стояхме така и разменяхме думи тъжовни,

в скръб потопени един срещу друг и проливахме сълзи.

Ето при мене дойде на Ахила Пелеев душата,

и на Патрокъл душата, и сянката на Антилоха

храбрия, още на Аякс, надминал по снажност и образ

470 всички данайски мъже след безстрашния син на Пелея.

Мигом духът на Ахил бързоноги застана пред мене

И през избликнали сълзи изрече крилатите думи:

«Зевсороден Лаердите, герой находчив Одисее,

може би още по-дръзка постъпка в ума си замисляш?

475 Как си посмял да се спускаш в дома на Аида, където

само безчувствени сенки на хора покойници пърпат?»

Рече така, и веднага отвърнах му аз със словата:

«Сине Пелеев Ахиле от всички ахейци най-храбър!

Тука дойдох за съвет от Тирезий, дано той ми каже

480 как да се върна дома в канаристия остров Итака.

Още не съм се завръщал в земята ахейска и още

в родния край, а се скитам нещастен. От тебе, Ахиле

по-щастлив няма от всички предишни и бъдни човеци.

Жив, с боговете наравно преди те почитахме ние,

485 всички ахейци, а днес над покойници властно царуваш,

та затова от смъртта си не се огорчавай, Ахиле.»

Рекох така, и веднага отвърна ми той със словата:

«О, Одисее чутовен, не ме утешавай в смъртта ми.

Бих предпочел като ратай в чужбина на друг да робувам

490 в служба на някой бедняк, без имот и без ниви останал,

вместо над цялата гмеж от покойници тук да царувам.

Но по-добре разкажи ти сега за сина ми прославен —

с тебе ли тръгна за битки, или у дома си остана?

Вест за Пелея безстрашен дали си научил, кажи ми!

495 Над мирмидонците още ли той управлява почитан,

или загубил достойнство, живее в Елада и Фтия,

след като старост проклета ръце и крака му сковава?

Ех, ако бъдех сега под лъчите на ясното слънце

негов защитник, какъвто аз бях из полята край Троя —

500 воини най-храбри повалях в защита на всички ахейци!

Аз ако тъй се явях не за дълго в дома на баща ми,

ужас би всяла ръката ми мощна у тези, които

стареца грубо насилват и искат да тъпчат честта му.»

Рече така, и веднага отвърнах му аз със словата:

505 «Никаква вест за Пелея велики не съм научавал.

Но за любимия твой син, за Неоптолема, желая

чистата истина тук да разкажа, тъй както ме молиш.

Аз върху кораба вит равноборден от острова Скирос

сам го доведох до стана на бронеколенните гърци.

510 Колчем събирахме ние съвет в равнината пред Троя,

ставаше първи от всички и винаги с речи уместни.

Богоподобният Нестор и аз го наддумвахме само.

Колчем с убийствена мед се сражавахме около Троя,

не пожела ни веднъж сред навалица да се спотайва,

515 тичаше вечно напред, неостъпващ на никого в смелост,

немалко воини срази в изтребителни кървави битки.

Няма да смогна сега да ги аз назова и пресметна

колко мъже умъртви, защитавайки воини аргейски,

както например погуби с медта си сина на Телефа —

520 колко бе смел Еврипил! — а мнозината други китийци

паднаха заедно с него, от женския дар съблазнени

(враг по-красив не съм виждал освен богоравния Мемнон).

После, когато се скрихме най-храбрите воини ахейски

вътре в търбуха на коня и грижата мен повериха

525 нашия плътен заслон да отварям или да затварям,

всичките други данайски съветници, вождове славни

бършеха сълзи, у всеки ръце и крака се тресяха,

само у него с очите си нито веднъж не съгледах

да побледнее цветът му прекрасен и той от ланити

530 сълзи да бърше. С молба се обръщаше често към мене

да го пропусна от коня. С една ръка хващаше меча,

тежкото копие с друга, кроящ на троянците гибел.

Най-после щом разрушихме високия град на Приама,

почетни дари понесъл и плячка богата, отплава

535 той невредим върху кораб, не беше ранен ни един път

нито чрез удар отблизо, ни с някакъв хвърлей, тъй както

често се случва при бран: безразборно свирепствува Арес.»

Рекох така, а душата на бързия син на Еака

с крачки широки закрачи назад по поля асфоделни

540 развеселен от вестта, че синът му се много прослави.

Всички други души на покойници скъпи дойдоха

тъжни една подир друга да питат за своите мъки,

само душата на Аякс, сина Телемонов, стоеше

мълком далече, сърдита за тази победа, която

545 бях аз добил в препирня за доспеха на вожда Ахила

покрай морето. Борбата предложи богинята майка,

спора троянските щерки решиха с Палада Атина.

Но за какво ли в това състезание стигнах победа?

Ето такава глава за залога погълна земята —

550 Аякса, който по образ и който по мощ превъзхожда

всички други данайци след смелия син на Пелея.

Аз се обърнах тогава към него с приятелски думи:

«Аяксе, на Телемона безстрашния рожбо, защо ли

и след смъртта не забравяш онези проклети доспехи,

555 що боговете за зло на аргейците пратили бяха?

Ти, твърдината ни в битки, загина. За теб непрестанно,

както бе и за главата на славния син на Пелея,

всички ахейци сме вечно в печал потопени. Но никой

няма вина освен Зевс. Той данайските копиеносци

560 гонеше грозно, затуй върху тебе насочи съдбата.

Но приближи се, царю, за да чуеш гласа и речта ми,

и укроти яростта, обуздай си духа непокорен!»

Рекох така. На това не отвърна ни дума и тръгна

заедно с всички души на покойници към тъмнината.

565 Може би бих разговорил аз Аякс, макар че е гневен,

ако не бе се явило в гръдта ми желание силно,

също и други души на покойници бледи да видя.

Скоро и Минос съгледах, на Зевса потомъка светъл.

Жезъл от злато държеше и съдеше мъртвите сенки

седнал, а около него те чакаха своята съдба

570 седнали или на крак в ширнодверния дом на Аида.

А подир него пред мен се яви великанът Орион.

Гонеше из асфоделни поля зверовете, които

някога жив умъртвяваше той из планинските дебри

575 Със целомедния свой боздуган, несломяван от нищо.

Още съгледах и Питий, сина на прочутата Гея.

Върху земята прострян, той заемаше плетъра девет.

Два лешояда стръвнишки от двете страни му кълвяха

черния дроб, без да може с ръцете си да ги пропъди.

580 Той на Лето бил посегнал, съпругата славна на Зевса,

в пътя й през Панопей за Пито̀ в хороводна поляна.

Още съгледах и Тантал, подхвърлен на мъка ужасна —

беше потънал до шия в средата на блато, от жажда

страшно измъчван. Напразно опитваше глътка да сръбне.

585 Колкото пъти той жаден навеждаше устни да пие,

тозчас водата под него се свличаше и под нозете

черното дъно личеше, от демон в мига изсушено.

Скланяха своите клонки над него шумнати дървета —

нарове, ябълки, круши, натегнали с плод превъзходен,

590 сладки смокини и още маслини, разлистени чудно.

Колкото пъти той гладен се силеше плод да откъсне,

вдигаше клоните вихър високо до облаци тъмни.

Още съгледах Сизифа, подхвърлен на мъка ужасна —

каменен блок исполински търкаляше с двете си длани.

595 Мишците той и нозете напънал до сетните сили,

тикаше камъка все по нагорнище. Тъкмо да стигне

горе върха, го строполва назад прекомерната тежест,

и в равнината отново се връща позорният камък.

Пак той напрягаше сили. Струеше му пот от снагата,

600 с облак от черен прах беше главата му цяла обвита.

А подир него съгледах свещената мощ на Херакъл —

сянката само, че той на Олимпа сред всички безсмъртни

пие наслада на пира до гиздавоногата Хеба,

златносандалната щерка на Зевса велики и Хера.

605 Пърпаха сенки край него подобно на птици, които

се разхвърчават в уплаха. На тъмната нощ той приличен,

вън от калъфа извадил лъка, тетивата изпънал,

все се озърташе страшен, готов да отпусне веднага.

А пред гръдта му висеше опасният негов презрамник

610 и върху златния ремък чудесно изваяни бяха

мечки, свирепи глигани и лъвове огненооки,

кървави схватки, кланета и мъжеубийствени битки.

Вече дано не създава създалият този презрамник

други подобни картини със своето дивно изкуство!

615 Той ме позна незабавно, когато с очи ме съгледа,

гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

«Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

тъй ли и ти подир себе си влачиш противната орис,

както я влачех и аз под лъчите на ясното слънце?

620 Син бях на Зевса Кронион, но въпреки всичко изпитах

мъки безбройни, защото на по-недостоен от мене

служех подвластен. На мене възложи той подвизи трудни.

Прати ме също оттук да отмъкна триглавото куче,

той не може да измисли задача по-трудна от тази.

625 Все пак изведох аз песа из мрачния дом на Аида —

пътя ми сочеха Хермес и светлата щерка на Зевса.»

Рече така и запърпа назад към дома на Аида,

аз пък застанах при рова да чакам дали не ще дойдат

още герои, които загинаха в минало време.

630 Исках и други мъже от дълбоката древност да видя —

И Пейритой, и Тезей, все прочути чада на безсмъртни,

но се стълпиха над рова безчетни пълчища от мъртви

с яростна глъчка. Обхвана ме бледия ужас, че може

мощната Персефонея из мрачния дом на Аида

635 да ми изпрати главата на страшния изрод Горгона.

Бързо тогава възлязох на кораба. Там заповядах

моите хора да дойдат и тежката котва да вдигнат.

Пъргаво те се качиха и седнаха пак до веслата.

Корабът плувна надолу в поток на вълна океанска

640 с гребане първо, а после понесен от вятър попътен.“