Омир
Одисея (18)

Осемнадесета песен
Борбата на Одисей с Ирос

Ето общинният просяк пристигна. По цяла Итака

просеше той, всеизвестен със своя търбух ненаситен.

Пиеше вечно и вечно ядеше. Ни мощ, нито сила

бяха останали в него, макар че бе с ръст исполински.

5 Даде му име Арней благородната негова майка

още при раждане. Но младежта го наричаше Ирос —

вечно разнасяше вести, когато поискаше някой.

Той от дома Одисеев реши да пропъди героя,

та го нападна с обиди и рече словата крилати:

10 „Старче, от трема навън, да не те повлека за нозете!

Гледай как всички женихи наоколо вече ми смигат

да те изхвърля веднага. Но още се аз колебая.

Ставай, че иначе може да стигнем до бой със юмруци.“

Мрачно погледна към него и рече мъжът многомощен:

15 „Нито с дела, нито с думи, чудако, те аз оскърбявам,

нито на мен се зловиди, когато ти повече дават.

Двама ни прагът побира. Не бива с око завистливо

чужда облага да гледаш. Нали и ти също си просяк,

както и аз. Боговете единствено дават благата.

20 И не налитай на боя с юмруци! Макар че съм старец,

с кръв ще облея веднага гръдта ти и твоите устни,

в гняв щом избухна. Тогава спокойно без теб ще се ширя

утре, когато ти няма за втори път да се вестяваш

вътре в палата висок на сина на Лаерт Одисея!“

25 В ярост скиталецът Ирос изпадна и тъй отговори:

„О небеса, как припряно и бързо говори гладникът!

Сякаш е дърта бъбрица! Но чакай, и с двата юмрука

всичките зъби сега из устата ти аз ще избия

както на дива свиня, що със зурлата рови нивята!

30 Но препаши се и нека ни всички познаят в борбата.

Хайде да видим дали ще се справиш ти с по-млад противник!“

Тъй върху гладкия праг пред високите, двойните двери

двамата просяци люто един друг се възпламениха.

Първо свещената мощ Антиноева двамата зърна.

35 Той се засмя гръмогласно и тъй на женихите рече:

„Гледка подобна, другари, не ни се е случвала още.

Някакъв бог ни изпраща чудесна забава в палата.

Ирос и странникът люто се карат и скоро ще почнат

бой със юмруци. Но нека насъскаме двамата още.“

40 Рече така. От местата наскачаха с кикот момците

и образуваха кръг покрай двамата дрипльовци нищи.

А Антиной, на Евпейта синът, се обърна към всички:

„Слушайте, храбри женихи, словата, които ще кажа.

Тук се пекат на жарава два кози тулума, които,

45 с плънка от кръв и от мас, отделихме за вечерна гозба.

Който спечели победа и по-силен в боя излезе,

нека по избор самичък си вземе от тези тулуми,

винаги с нас ще пирува и няма на други безделник

да позволим за просия при нас да остава в палата.“

50 Рече така Антиной и допадна речта му на всеки.

Тук с хитрина Одисей, находчивият мъж, се намеси:

„Скъпи ми, трудно е, старец, отпаднал от страшни несгоди

с по-млад да влиза в юмручна борба. Но злосторен стомахът

ме принуждава и още побоища тук да понасям.

55 Но закълнете се всички пред мене с обвързваща клетва,

че за угода на Ирос тук никой ръката си тежка

няма въз мен да стовари, да падна нечестно под този.“

Рече така и заклеха се всички, тъй както поиска.

След като те се заклеха и свършиха своята клетва,

60 тия слова изговори мощта Телемахова свята:

„Страннико, ако те тласка умът и сърцето ти храбро,

встъпвай веднага в борба и не бой се от никой ахеец.

Вдигне ли някой ръка, срещу повече той ще се бие.

Тук домакинът съм аз. Ще помогнат със своята сила

65 двамата мъдри царе, Антиной, Евримах, а и други.“

Рече тъй, и одобриха му всички речта. Одисей пък

свойте чресла със парцали обви, но остави открити

яките светли бедра и показа широките плещи,

твърдата гръд и ръцете корави. А дева Атина

70 близо до него застана и сила и мощ му придаде.

Всички женихи ведно го загледаха в пълна почуда.

Тъй се провикваше някой, обърнал очи към съседа:

„Сам си навлече бедата. На Не-Ирос Ирос ще стане.

Старецът що за бедра откроява под своите дрипи!“

75 Казваха тъй, а сърцето на Ирос бе в крайна възбуда.

Но и така, пребледнял го опасаха силом слугите.

В силния страх се тресяха на бедния Ирос месата.

А Антиной се обърна към него със следните думи:

„По-добре щеше да бъде съвсем да не беше се раждал

80 ти, самохвалко, щом срамно трепериш в боязън пред този

старец злочест, в нищета от неволи и нужда изпаднал.

Искам едно да ти кажа, и то ще се сигур изпълни.

Старецът ако спечели и по-силен в боя излезе,

аз ще те пратя веднага със черния кораб при царя

85 Ехет в Епир, изтребителя зъл на човешкото племе,

да ти отреже носа и ушите с медта безпощадна.

Пола ти той ще изтръгне, на псетата да го захвърли.“

Рече, а Ирос изпадна във още по-силна уплаха.

Беше дотътрен насила. Повдигнаха двама юмруци.

90 А Одисей, богоравният мъж, заразмисля тогава

да го удари ли тъй, че последен дъх той да изпусне,

или пък само с лек удар да го повали на земята.

След като дълго премисля, намери накрая за умно

да го удари едва, подозрение без да събуди.

95 Почнаха боя. Удари го Ирос по рамо с юмрука.

Той пък врата под ухото му тресна и всичките кости

тъй разтроши. От устата му рукнаха алени кърви.

Свлече се Ирос със стон в пепелта и затрака със зъби,

и по земята зарита. Женихите плеснаха с длани

100 и до един се заляха от смях. Одисей пък затътри

Ирос за крак из вратата, през трема навън го повлече

право през дългия портик и стигна до външната порта.

Там на зида го облегна, в ръката му жезъл затъкна,

гневно към него погледна и рече словата крилати:

105 „Тука сега остани, за свине и за псета плашило,

и не мисли над бедняци и странници властник да ставаш,

жалък слабако, че може и друга беда да те случи!“

Рече така и преметна през рамо торбата си жалка,

цяла в петна — за презрамка тя имаше връв, а не ремък.

110 Върна се пак върху прага. Женихите влязоха вътре,

Смяха се те от сърце и отправиха думи за поздрав:

„Зевс и всевечните нека изпратят на теб, чужденецо,

всичко, каквото желаеш, каквото сърце ти жадува,

дето с юмрука избави от тоя търбух ненаситен

115 нашия край. Ще го пратим на твърдата суша при царя

Ехет в Епир, изтребителя зъл на човешкото племе.“

Рекоха тъй. Засия Одисей от речта му предвестна.

А Антиной му поднесе веднага тулума огромен,

С плънка от кръв и от мас. Амфион след това от панерка

120 цели два хляба извади и на Одисей ги подаде.

Дигна за негово здраве той златната чаша и рече:

„Радвай се, страннико татко! За бъдните дни ти желая

щастие пълно, макар че сега си изпаднал в неволя.“

С тези слова Одисей, находчивият мъж отговори:

125 „Както на мен, Амфионе, се струва, ти имаш разсъдък,

син си на мъдър баща, за когото разказва мълвата:

Нис, дулихийският властник, е знатен и много заможен.

Негова рожба си ти и приличаш на мъж благонравен.

Ето защо ще ти кажа, а ти ме изслушай и вярвай.

130 Няма на тази земя същество от човека по-слабо

сред съществата, които по нея пъхтят и се влачат.

Той и не вярва, че може злина да го случи, додето

мощ боговете му дават, додето нозете го движат.

Но като пратят и тежки беди боговете блажени,

135 трябва спокойно, макар по неволя, и тях да понася.

Както денят, от бащата на вечни и смъртни въвеждан,

тъй се мени и сърцето на земнородените хора.

Някога можех и аз сред мъжете да бъда щастливец,

но беззакония сторих немалко от сила и дързост,

140 имах за своя защита баща си и родните братя.

Ето защо да не върши безчинства човек през живота,

но да се радва без ропот на дарите на боговете.

Виждам как също и тук беззаконствуват дръзки женихи,

пръскат имота в дома и обиждат достойна съпруга.

145 А пък героят, повярвай, далеч от родина и близки

няма за дълго да бъде. Той вече е близо. Но демон

нека те прати дома, да не му се изпречиш на пътя,

щом отдалече се върне на тучната твърд на Итака.

Мъчно ще се разделят без проливане кръв, убеден съм,

150 той и женихите, щом веднъж дойде под своята стряха.“

Рече така и изпи след възливане сладкото вино,

Чашата после подаде в ръцете на вожда на воини.

Залата той прекоси със сърце нажалено в гърдите,

ниско главата привел, предугаждаше в себе си злото,

155 но гибелта не избягна, и него Атина обрече,

на Телемах от ръката, от острата мед да загине.

Пак Антином върху трона приседна, от който бе станал.

Бляскавоока богиня Атина вля мисъл в гърдите

на дъщерята разумна на славния старец Икарий,

160 да се яви пред женихите тя, и в напразни надежди

още по-силно да пламнат сърцата им, за да извика

повече почит и обич в очите на син и събрачник.

Тя се усмихна смутено и на Евринома продума:

„Ах, Евринома, за пръв път сърцето ми силно желае

165 да се явя пред мъжете, макар че ги мразя жестоко,

и на сина си веднага изгоден съвет да изкажа,

той да отбягва рояка надменни женихи, които

казват красиви слова, пък замислят злини зад гърба ни.“

А Евринома сега, икономката, тъй отговори:

170 „Истина, рожбо, разумно е всичко, каквото говориш.

Но при сина си иди и съвета предай откровено,

след като тялото ти си изкъпеш, ланити помажеш.

Само недей се явява с лице овлажнено от сълзи.

Хайде, върви, че безкрайният плач горестта удвоява.

175 Твоят син вече възрасна в години, тъй както сърдечно

молеше ти боговете — с брада разцъфтял да го видиш.“

С тези слова отговори разумната Пенелопея:

„О Евринома, макар и грижовна, недей ме съветва

да си измия снагата, лицето с елей да помажа.

180 Всяка суетност отнеха от мен боговете небесни,

още откакто той тръгна на поход въз кораби вити.

Но призови Автоноя и Хиподамея веднага

с мене да дойдат, когато пристъпвам на залата прага.

Свян бих изпитала аз в обществото на мъжете самичка.“

185 Рече. Старицата бързо излезе от ширната зала,

Да извести и на двете повелята на Пенелопа.

Друго замисли сега ведроока богиня Атина.

Сладостна дрямка разля над очите на Пенелопея

и тя заспа, неусетно отпуснала морното тяло

190 върху креслото. Тогава звездата сред всички богини

вдъхна й божески чар, да плени на женихите взора.

Стори лицето сияйно, с амброзен сок го помаза,

с който Китера се маже, богинята китновенчана,

иска ли тя в хоровода на дивни харити да встъпи;

195 По-строен стан й придаде, направи й цялото тяло

по-снажно, по-бяло, сякаш от слонова кост скъпоценна.

И след това се оттегли звездата на всички богини.

Лилиеръките деви дойдоха от горната стая

шумно и сладката дрямка от Пенелопея отлитна.

200 Леко прокара ръце тя по своите бузи и рече:

„Как в горестта ме приятният сън неусетно оборил!

Ех, Афродита сама да ми прати такава смърт блага

още сега, да не губя в печал и тъга непрестанна

своя живот, докато по съпруга обичан копнея,

205 който по всякаква доблест блестеше сред всички ахейци.“

Рече така тя и слезе от китните горски покои,

но не сама. Подир нея вървяха робините, двете.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря до гредата пред входа на залата, зидана яко,

210 двете ланити закрила със светлото було, а редом

вдясно от нея застана робиня, а друга отляво.

В миг отмаляха нозете на всички женихи. Омаян,

сластно желаеше всеки легло да дели с Пенелопа.

Тя призова Телемаха, сина си любим, и му рече:

215 „Вече умът ти, сърцето ти, сине, не са устойчиви.

В детски години таеше в гърдите си по-хитри мисли.

Днес пък, когато си стигнал до възраст на юноша зрял и

всеки ще каже, че своя родител ти ощастливяваш,

щом изненадан съзреш външността ти и твоята снажност,

220 вече не са безпогрешни сърцето ти, твоите мисли.

Тука в трапезната зала какво произшествие стана?

Как си допуснал да бъде така обруган чуждоземец?

Щом като гостът, потърсил с надежда в дома ни защита,

може у нас ругатни да получи и страшни обиди,

225 няма ли в срам и позор между хората ти да живееш?“

А разсъдливият син Одисеев на майка си рече:

„Мога ли, майко, на укора твой справедлив да се сърдя?

В себе си аз преценявам, разбирам отлично аз всичко,

и благородно, и долно. Надрасъл съм детската възраст.

230 Винаги вярно, не мога добре да предчувствувам всичко.

Ето, отвсякъде тези женихи объркват ума ми

с лошите свои кроежи, а нямам отникъде помощ.

Но между Ирос и госта борбата съвсем не завърши,

както на тях им харесва. Показа се по-храбър гостът.

235 Ако, родителю Зевсе, Атино, и ти, Аполоне,

още сега си превият главите женихите дръзки

тъй поразени в палата, едните навън посред двора,

другите в залата вътре, с ръце и нозе потрошени,

както тук нашият Ирос навън покрай дворните порти

240 само поклаща глава, на пияница някой подобен,

прав на нозете не може да се удържи и не може

да си отиде дома, че нозете му са претрошени!“

Ето такива слова помежду си разменяха двама.

А след това Евримах се обърна към Пенелопея:

245 „О, на Икария дъще, о ти, Пенелопа разумна!

Ако те видеха всички ахейци от Ясоски Аргос,

по-голям рой от женихи пирували биха в палата

още от ранни зори, че ти всички жени превъзхождаш

по красота и по снажност, по дух благороден в гърдите.“

250 С тези слова му отвърна разумната Пенелопея:

„Ах, Евримахе, отнеха от мен боговете предимства,

хубост и прелест, откакто отплаваха в поход за Троя

храбри аргейци, и моят съпруг Одисей с тях потегли.

Ако се върнеше той да ми бъде закрила в живота,

255 бих била повече славна, цъфтяла бих с повече хубост.

Ала увяхвам в печал. Отредил ми нещастия демон.

Тъкмо преди да напусне съпругът ми родния остров

хвана ми дясната китка и тъй се обърна към мене:

«Жено, не мога да вярвам, че бронеколенните гърци

260 всички дома ще се върнат щастливи от края троянски.

Също троянците, както разказват, били в бой безстрашни,

копиеносци прекрасни, в лъка и стрелите изкусни,

колесничари отлични, които по бранни полета

бързо решават великия спор на войната жестока.

265 Зная ли аз, дали Зевс ще ме върне или ще загина

там под стените на Троя? На тебе тук всичко оставям.

Гледай в палата баща ми и моята майка обична

както преди, но и още, защото ще бъде далече.

А като видиш, че нашият син в мъжеството съзрее,

270 можеш съпруг по сърце да намериш, дома да напуснеш.»

Тъй Одисей ми говори и всичко сега се изпълва.

Иде нощта през която натрапния брак ще обгърне

клетата мене, без радост оставена от божеството.

Но и страдание ново ми мъчи ума и сърцето.

275 Следваха всички женихи такъв обичай неотдавна —

тези, които решат да ухажват жена хубавица

и дъщеря благородна, един срещу други в надвара

носеха от домовете овци и охранени бици,

пиршества да устроят, да дарят дарове драгоценни,

280 не пропиляваха те без възмездие чужди имоти.“

Рече така тя, и радост обзе Одисея страдален,

че дарове от момците извлича, сърцата омайва

с меденосладки слова, а душата си друго спотайва.

А Антиной, на Евпейта синът, се обърна към нея:

285 „О, на Икария дъще, ти, Пенелопея разумна!

Ако жених пожелава на теб дарове да поднася,

вземай спокойно. Да връщаш подарък съвсем не е редно.

Но ни дома, нито в друг дом ще идем, додето не вземеш

мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.“

290 Рече така Антиной, и допадна речта му на всички.

Всеки изпрати дома глашатай даровете да вземе.

На Антиной глашатаят донесе голям и прекрасен

пеплос извезан. По него забодени бяха дванадесет

фибули — всички от злато, припъхнати в брънки метални.

295 На Евримах глашатаят донесе прекрасно огърле

с наниз от янтар и злато, блестеше подобно слънце.

Пъргав слуга пък донесе на Евридамант обици две —

всяка по тройка клъбца, на зърна от черници подобни.

Но властелинът Пизандър, на мъдрия син Пориктор,

300 накит донесе слугата огърле, богато на приказ.

Всеки ахеец така й поднесе по някой подарък.

Ето възлезе в чертога си горен жената богиня,

а подир нея вървяха робини с дивните дари.

Танца и бодрите песни женихите пак подкачиха

305 и веселяха се с вино в очакване вечер да дойде.

Тъкмо се тъй веселяха, и тъмната вечер се спусна.

Ето донесоха вътре слугите три медни мангала,

залата да осветяват. Наслагаха сухи дървета,

сечени нявга, току-що нацепени с медна секира,

310 мушнаха борина вътре. Поддържаха огъня редом

на Одисея страдалец прислужните деви, които

сам Одисей, зевсородният мъж находчив, заговори:

„Деви на цар Одисей, надалече отдавна отплавал,

хайде идете в покоя при вашата славна царица,

315 с нея мотайте вретена, с ръцете си чепкайте вълна,

седнали заедно с нея, пропъждайте нейната горест.

Огъня аз пък за всички в мангалите тук ще поддържам.

И да изтраете вие дори до Зора златотронна,

няма да сетя умора. Научен съм аз да издържам.“

320 Тъй им говори, а те се спогледаха и се разсмяха.

Грубо сега Меланто, краснобузата дева, отвърна.

Щерка на Долий тя беше. Възпита я Пенелопея

и като свое дете я отгледа, дарява с играчки.

Но не изпитваше жар към печалната Пенелопея,

325 връзка поддържаше тя с Евримаха, със своя любовник.

Към Одисея Меланто се обърна тогава с обида:

„Страннико жалък, изглежда, умът ти съвсем е побъркан,

щом не желаеш да търсиш подслон до жарта на ковача

или пък в някоя кръчма, но тук непрестанно дърдориш

330 дръзко сред роя мъже и сърцето ти срам не познава!

Вино ли твоя разсъдък напълно помъти, или пък

вечно те тласка умът да дърдориш нелепици само,

или навири глава, че надви над несретника Ирос?

Само дано да не скочи тук някой от Ирос по-силен

335 да ти избие лицето отдясно, отляво с юмруци,

да те изхвърли навън из вратата обагрен от кърви!“

Вежди присви Одисей, находчивият мъж, и отвърна:

„Кучко! Какви ги дърдориш? Ще ида аз при Телемаха

и ще му кажа, а той ще те скълца на дребни парчета!“

340 Рече така и изплаши със страшната дума жените.

Хукнаха всички робини навън с колена отмалели —

бяха помислили те, че заплахата в миг ще изпълни.

Но той спокойно остана да бди над пламтящия огън,

без да отделя очи от мъжете, но в същото време

345 друго кроеше в сърцето, и то се изпълни наскоро.

А не остави Атина женихите да се въздържат

от оскърбителни хули, тя искаше още по-силно

на Одисея сърцето да пламне от гняв огорчено.

Измежду тях Евримах, на Полиба потомък, отправи

350 към Одисея обиди, с които извика смеха им:

„Чуйте ме вие, женихи на славена дивна царица,

аз да изкажа какво повелява духът ми в гърдите.

Не без божествена воля в дома Одисеев е гостът.

Блясъкът тука съвсем не изхожда от огъня лумнал,

355 но от главата на този… На лоба си няма ни косъм.“

Рече пък на Одисея, рушителя на градовете:

„Страннико, би ли приел като ратай у мен да работиш

вън на полето далеко? Достатъчно плата ще имаш.

Тръни за плет ще събираш, ще всаждаш израсли фиданки.

360 Ще получаваш храна в изобилие цяла година,

в дрехи ще те облека, ще ти дам за нозете сандали.

Само че ти си научен на зло и ти липсва охота

труд да подхванеш ревниво, навред из народа се влачиш,

за да натъпчеш търбух ненаситен с комат от просия.“

365 С тези слова Одисей, находчивият мъж му отвърна:

„В полския труд, Евримахе, да почнехме с теб надпревара

рано в ранилата пролет, когато денят се проточва,

по сенокоса! Косата превита с ръка да размахам,

да я размахаш и ти, да се хвърлим в надвара и двама,

370 без да ядем, да косим чак до тъмно, а пашата много;

а ако тръгнехме с тебе зад плуга след бикове двойка

огнени, диви, огромни, наситени двата на паша,

равни по възраст и сила и с якост непреодолима,

да ни дадяха четворен участък земя за оране;

375 щеше да видиш как поря надълго пред мене браздата;

и ако бой разгореше по някакъв повод Кронион

още днес, и ако в длан щит и две копия остри,

още и шлем целомеден, прилепващ над челото плътно,

би ме видял сред кипежа на боя на първа редица,

380 нямаше да се заяждаш тогава с търбуха ми гладен.

Но ти си високомерен, а нравът ти груб, нелюбезен.

Мислиш се ти за велик и всемощен ахейски владетел

и затова все дружиш с некадърници жали страхливци.

Ех, Одисей да довтаса отново в земята си родна,

385 презглава ти ще се втурнеш навън през вратата и трема,

ще ти се види май тясна вратата, а тя е широка.“

Рече така, Евримах пък изпадна в несдържана ярост,

мрачно с очи го изгледа и рече словата крилати:

„Ще се разправя аз с тебе веднага, проклетнико неден!

390 Дръзко сред роя мъже ти дърдориш и срама не знаеш!

Вино ли твоя разсъдък помъти напълно, или пък

вечно те тласка умът да дърдориш нелепици само,

или навири глава, че надви над несретника Ирос?“

Рече така и запрати той по Одисея скамейка.

395 Но Одисей, изумен, да убегне от удара, сви се

до Амфинома. Удари скамейката тъкмо ръката

на виночерпеца. Падна със звън на земята стаканът.

А виночерпецът рухна въз пода на гръб и изстена.

А зашумяха веднага женихите в хладната зала.

400 Дръзко подхвърляше някой, обърнал очи към съседа:

„О, ако беше издъхнал по пътя бедняка, преди да

дойде в Итака! Не щеше да вдигне такъв шум в палата!

За един просяк сега се препираме. Няма от пира

тъй да усетим наслада, щом злото надмощие взема.“

405 И заговори свещената мощ на сина Одисеев:

„Вие беснеете вече, безумци, в души не таите,

че сте достатъчно яли и пили. Размиря ви демон.

Хапнахте вече. Сега се отдайте на сън в домовете,

ако това ви харесва. Но никого няма да гоня.“

410 Тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

Стана накрая Амфином, благородният момък, и рече —

дивната рожба на Нис и потомъкът на цар Арета:

„За справедливия укор не бива, приятели, никой

415 на Телемах да отвръща със злобни слова и обиди.

Повече не безпокойте нещастния странник и други

роби, които обслужват покоите на Одисея.

Нека сега глашатаят да напълни отново стакани,

за да възлеем и всички да идем за сън у дома си.

420 Странника нека оставим на грижите на Телемаха

в къщата на Одисея, в която дойде той молител.“

Рече така, и на всички женихи допадна речта му.

Ето и Мулий дойде, глашатаят от остров Дулихий,

на Амфинома служител. Той смеси напитката в кратер,

425 чаша на всеки поднесе и всички веднага възляха

на боговете блажени и пиха от сладкото вино.

Щом пък възляха и пиха, сърцето им колкото иска,

всички за сън и почивка си тръгнаха по домовете.