Омир
Одисея (16)

Шестнадесета песен
Телемах познава Одисея

Станаха в ранни зори Одисей и свинарят божествен.

След като двама стъкмиха закуска на жаркия огън,

пратиха те на полето свинете със всички пастири.

Ей Телемах се зададе. Не лавнаха стръвните псета,

5 но завъртяха опашки. Видя Одисей богоравен

псетата как се умилкват, дочу приближаващи стъпки

и начаса към Евмей се обърна с крилатите думи:

„Чуваш ли? Иде тук някой, Евмее, от твоите хора

или познайник. Не лаят свирепите псета, но само

10 махат с опашки. Долавям и стъпки на мъж приближаващ.“

Още преди Одисей да завърши, синът му обичен

прага прекрачи. Учуден свинарят подрипна от място

и на земята изпусна той тези съсъди, в които

смесваше вино искрящо, към своя стопанин се втурна

15 и зацелува главата, очите му светли, ръцете,

заедно двете, и почна да рони потоци от сълзи.

Както добрият родител посрещна любезно сина си,

който е късно роден и единствен, отгледан с грижовност

и от далечна земя се завръща след десет години,

20 тъй Телемаха божествен притисна в прегръдка свинарят

и го обсипа с целувки, от гибел е сякаш избягал.

И през избликнали сълзи му рече словата крилати:

„Пак, Телемахе, се върна ти, мое слънце! Не мислех

тук да те видя отново, откакто отплава за Пилос.

25 Хайде, обична ми рожбо, в колибата влез, за да мога

да ти се вътре нагледам. Едва-що при нас се завръщаш!

Ти пред пастирите често не се явяваш в полето,

а си оставаш в града. Но нима на сърце ти допада

вечно да гледаш тълпата противна на тези женихи?“

30 А Телемах разсъдливият тъй на свинаря отвърна:

„Татенце, тъй и ще сторя, за тебе пристигнах аз тука,

тебе, Евмее, да видя и вести от тебе да чуя,

още ли мойта майка живее дома, или вече

с друг се е в брак съчетала, а ложето на Одисея

35 в спалнята пусто стои, замотано от нишки на паяк?“

Тъй отговори свинарят, надзорник на други пастири:

„Още, разбира се, с храбро сърце Пенелопа удържа

в твоето жилище, гдето във вечно очакване тъжна

целите нощи и дни проживява потънала в сълзи.“

40 Рече тъй и от ръката му медното копие грабна.

Той пък в колибата влезе през прага, дялан от камък.

Скочи бащата, когато той влезе, от своето място.

Но Телемах задържа Одисея и рече словата:

„Госте, седни! Ще намерим за себе си другаде място

45 в нашата къща. Все някак стопанинът тук ще ме смести.“

Рече така. Одисей се повърна и седна. Свинарят

вейки зелени нахвърля и с овнешки кожи покри ги.

Седна тогава отгоре любимият син Одисеев.

Ето свинарят поднесе на двамата печени мръвки —

50 бяха останали те от предишната тяхна трапеза.

Скоро донесе и хляба на цяла камара в панерка,

смеси след всичко в съдина от меденосладкото вино,

после самият той седна срещу Одисея божествен.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

55 След като своята жажда и глад утолиха напълно,

рече така Телемах на Евмея, свинаря божествен:

„Татко, отгде е дошъл чужденецът? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как се наричат?

Той не е тука по суша пристигнал, от всичко е ясно.“

60 Тези слова ти, свинарю Евмее, му в отговор рече:

„Чистата истина, чадо, ще кажа на теб откровено:

слави се той, че от ширния Крит произхожда родът му.

А се отбил тука, обходил безброй градове по земята.

Казва, че странствувал много. Това му съдбата изпрела.

65 Щом се измъквал току-що от кораб на зли теспротийци,

в моята хижа дойде, а сега го отстъпвам на тебе.

Както желаеш, постъпвай. Но за закрила те моли.“

А Телемах разсъдливият тъй му насреща отвърна:

„Твоето слово, Евмее, с печал ми изпълва сърцето.

70 Как у дома си за гост да приема сега чужденеца?

Още съм млад, на ръката си още не се доверявам,

с нея врага да накажа, когото ме първи нападне.

Моята майка пък вечно е в ум и сърце раздвоена,

тук ли при мен да остане и къщата в ред да поддържа,

75 ложето на Одисей и народния глас да почита,

или накрай да последва ахееца най-благороден,

който от всички женихи е най-щедър в сватбени дари.

Но като странникът вече е влязъл във твоята хижа,

аз ще му дам и хитон, и хламида, и красни одежди,

80 дар ще му дам за нозете сандали и меч медноостър

и ще го пратя, където го тегли духът и сърцето.

Ако желаеш, задръж го ти тука под твоята грижа,

аз пък ще пратя веднага одежди и всяка прехрана,

за да не бъде той бреме за тебе и твоите хора.

85 Но при женихите нагли не ще го допусна да иде —

те разпореждат дома с необуздана дързост и буйство, —

за да не го уязвят и на мен ядове да докарат.

Мъчно ще мога самин срещу много мъже да изляза,

Ако и храбър да бъда — далече ме те превъзхождат.“

90 Тъй на това Одисей, богоравният страдник, отвърна:

„Но ако, скъпи, е редно и аз мисълта си да кажа,

къса се в мене сърцето от жалост, когато дочувам

тия нахални женихи какви безобразия вършат

в твоята собствена къща, нехайни пред твоята воля.

95 Но обади ми — ти сам доброволно това ли понасяш,

или те мрази народът, подбуждан от глас на оракул?

Или пък братя виниш, от които очакваш подкрепа

всеки в борбата, дори ако свадата бъде велика?

Ех, да бях млад като тебе, тъй както духът ми е храбър,

100 син да бях на Одисея — безстрашния, или самият

той да се върнеше бродил — надежда аз все пак не губя, —

бих позволил от трупа да откъсне главата ми всеки,

ако не влезех веднага за гибел на цялата шайка

вътре в палата висок на сина на Лаерт Одисея!

105 Ако ли иначе мене самия надвие тълпата,

по-скоро бих предпочел повален да загина дома си,

вместо да бъда свидетел на тези безкрайни злочинства —

как чуждестранните гости те хулят, жените прислужни

как те петнят за противна угода в прекрасните зали,

110 виното как те изчерпват, храните как в пир разхищават

всеки ден и непрестанно, при неизпълними кроежи.“

С тези слова Телемах разсъдливият тозчас отвърна:

„Всичко пред теб, чужденецо, съвсем откровено ще кажа.

Ни срещу мене с ненавист народът изцяло враждува

115 нито пък братя виня, от които очаква подкрепа

всеки в борбата, дори ако свадата бъди велика.

Все до едничко коляно довежда рода на Кронион —

рожба единствена бил е Лаерт на баща си Аркизий,

рожба единствена бил Одисей на Лаерт. Одисей пък

120 рожба единствена мене оставил, без радост за него.

Ето защо се събраха безброй врагове у дома ни.

Колкото знатни владеят различните острови тека —

първите хора на Сама, Дулихий, гористия Закинт,

още които сега управляват Итака скалиста,

125 искат на моята майка ръката, съсипват имота.

Нито тя явно отблъсва такава натрапна женитба,

нито й силите стигат да вземе решение твърдо.

Те пък пилеят имота, а сетне и мен ще разкъсат.

Всичко обаче лежи върху скутите на боговете.

130 Татенце, тичай пък ти при разумната Пенелопея,

за да й кажеш, че читав и здрав съм пристигнал от Пилос.

Аз ще остана сега тук, но ти завърни се обратно —

и извести само нея. Пази да не би да узнае

някой ахеец вестта, гибелта ми мнозина замислят.“

135 На Телемаха така ти, свинарю Евмее отвърна:

„Всичко разбирам и виждам, това са и моите мисли,

но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене:

Бива ли пътем сега да вестя на Лаерт новината?

Клетият старец! Макар за сина си до днеска печален,

140 полския труд той следеше и с всички ратаи в къщи

беше на обща трапеза, сърцето му щом го поиска.

Но откогато за Пилос отплава ти с черния кораб,

казват — съвсем не пирувал, тъй както преди, и не пиел,

нито наглеждал полето, но в стон и ридания тежки

145 в къщи седял си посърнал, останал бил кожа и кости.“

А Телемах разсъдливият тъй му веднага отвърна:

„Жално, но все пак не ще го споходим, макар натъжени.

Ако постигаха всичко нещастните смъртни по избор,

най-напред бих пожелал да се върне баща ми в Итака.

150 Тъй че явиш ли вестта, завърни се назад, при Лаерта

никак недей се отбива. На моята майка поръчай

да изпроводи в часа при Лаерт икономката вярна

тайно, и тя да разкаже на стареца клет новината.“

Рече така и отпрати свинаря. Сандалите вдигна,

155 върза ги той на нозе и пое за града. От Атина

тайна не бе, че свинарят излезе от своята хижа.

Тозчас дойде тя наблизо превърната в млада невеста,

стройна, с прекрасно лице, в ръкоделия светли изкусна.

Видима за Одисея единствен, се спря срещу входа.

160 За Телемаха остана невидима тя и незрима,

че боговете телесно не се появяват пред всички.

Само един Одисей я съзря и овчарските псета.

Те заскимтяха и виха без лай надалече по двора.

Кимна богинята с вежди. Разбра Одисей богоравен,

165 вънка излезе, закрачи край дългата дворна ограда,

и пред богинята спря се. Атина така му прошепна:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

Можеш сега пред сина да откриеш, без нищо да скриваш,

как за женихите гибел и смърт ще подготвите двама,

170 и отидете в прочутия град. Аз самата за дълго

няма далече от вас да остана — жадувам за боя.“

Рече Атина така и го сегна със златния жезъл.

Скоро след туй му загърна плещите с хитон и хламида

чисто изпрана, въздигна снагата, смали възрастта му,

175 замургави му лицето, а бузите пълни изпъна.

Синкаво черна брада по страните му бърже покара.

След като всичко извърши, тя пак отлетя. Одисей пък

в хижата влезе отново. Синът му обичен се смая,

сведе очите от страх, да не е божество от небето,

180 към Одисей се обърна и рече словата крилати:

„Много по-друг от преди, чужденецо, сега ми се виждаш —

сложил си нови одежди, израсла ти стройна снагата!

Сигур си някакъв бог властелин от небесни простори!

Милост яви, че да ти принесем хекатомби угодни,

185 още изящни съсъди от злато. Но дай ни пощада!“

Тъй му отвърна сега Одисей, богоравният страдник:

„Знай, че не съм бог. Защо с вековечните ти ме сравняваш?

Аз съм баща ти, за който в стенания тежки ти много

мъки посрещаш, додето търпиш дързостта на мъжете.“

190 Рече така и целуна сина си. На земята му капна

изпод ресницата сълза, дотогава задържана твърдо.

А Телемах — той не бе убеден, че това е баща му, —

Без да се бави, отвърна и рече словата крилати:

„Не, ти не си Одисей, моят татко. Но демон ме мами

195 с някакъв призрак, да стена аз още по-силно в бедата.

Смъртен не може по никакъв начин със собствен разсъдък

всичко това да измисли, но бог, появил се пред смъртни,

може, когато поиска, да стане младеж или старец.

Старец току-що ти беше, намъкнал окаяни дрипи.

200 Ето сега пък приличаш на бог от небесни простори.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, му веднага отвърна:

„Редно не е, Телемахе, когато баща ти се връща,

от изненада така да се чудиш и маеш в сърцето.

Няма тук друг Одисей да пристигне при вас освен мене.

205 Аз съм наистина този изстрадал и странствувал дълго,

който след двайсет години се връща в земята си родна.

На плячконосна Атина е мойто превръщане дело.

Тя ме направи по воля — за нея е всичко възможно —

първо приличен на немощен старец, сега пък внезапно

210 юноша в сили цъфтящи с прекрасни одежди на тяло.

За боговете от ширни небесни простори е лесно

смъртния да разкрасяват или да го те загрозяват.“

Рече така Одисей и приседна. Затрогнат младежът

срещна с прегръдка, захълцал във плач, благородния татко.

215 И изведнъж се пробуди в сърцата им жажда за вопли.

Те заридаха високо и по-упорито от птици —

ястреби и белоглави орли, на които отмъкнал

техните пилци селякът, преди да им пухът заякне.

Ронеха двамата тъй изпод миглите жалобни сълзи.

220 Може би заникът щеше прегърнати в плач да ги свари,

ако не бе Телемах ненадейно попитал баща си:

„Как те доведоха тук мореходци, обични ми татко,

с кораб ли стигна Итака? Пред другите как се наричат?

Ти не си тука по сушата стигнал, от всичко е ясно.“

225 С тези слова Одисей, богоравният страдник, отвърна:

„Цялата истина, сине, на тебе сега ще разкажа.

Тук ме довозиха с кораб феаките веслолюбиви,

те съпровождат и други, когато ги молят за помощ.

Спящ ме отведоха те през морето на бързия кораб

230 и ме свалиха в Итака, дариха ми дари блестящи.

Цели съкровища — злато и мед, и одежди — аз нося,

скрил съм ги тук в пещерите по волята на боговете.

В острова слязох, напътен от дева Атина Палада,

да уговорим с теб двама убийството на враговете.

235 Но най-напред извести ми числото на всички женихи.

Нужно е аз да ги зная кои са и колко мъже са,

да преценя във сърцето си храбро ще можем ли двама

с тебе сами срещу тях да се бием без ничия помощ,

или ще трябва двамина да търсим от други подкрепа?“

240 Тези слова Телемах разсъдливия рече насреща:

„Много съм слушал аз, татко, за твоята слава велика,

колко си умен в съвети и колко си в мишците мощен,

но ме учудва, че дума голяма изрече. Не може

двамата с теб срещу много и яки мъже да се борим.

245 Не десетица една или две е числото на тези женихи.

Много са повече те. Ей сега ще ги сметна пред тебе.

От дулихийския край са дошли петдесет и двамина

юноша знатни, шестима прислужници в тяхната свита,

двайсет и четири храбри герои дойдоха от Сама,

250 двайсет ахейски младежи са тук от полята на Закинт,

а от самата Итака дванадесет все благородни,

Медонт е с тях, глашатаят, и още певецът божествен

с двама готвачи, които умеят да кълцат месото.

Ако решим да се бием в палата сами срещу всички,

255 аз се страхувам, че само за зло и беди си се върнал!

Но ако можеш за боя и друг помагач да намериш,

то помисли кой на драго сърце ще ни дойде на помощ.“

С тези слова Одисей, богоровният страдник, отвърна:

„Аз ще ти кажа открито, а ти ме изслушай, повярвай

260 и помисли — ако в помощ Атина и татко Кронион

дойдат, ще бъде ли нужно за друг покровител да мисля?“

А Телемах разсъдливият тъй му насреща отвърна:

„Мощна защита са тези, които сега споменаваш.

Горе над облаци те обитават, но двамата властват

265 още над земните хора и над богове вековечни.“

С тези слова Одисей, богоровният страдник, отвърна:

„Няма двамината дълго далече от нас да останат

в ожесточената битка, когато в палата отсъжда

между мъжете женихи и нас яростта на войната.

270 А засега ти веднага иди, щом зората се сипне,

в нашия дом остани сред тълпата от нагли женихи.

Малко по-късно, ведно със свинаря, и аз ще пристигна

в образ на просяк печален и старец, в годините грохнал.

И ако почнат в палата женихите да ме охулват,

275 сдържай сърцето си мило в гърдите, макар и да страдам.

И за нозете дори да ме тътрят навън към вратата,

и със стрели да ме мерят, понасяй ти гледката твърдо.

Можеш, разбира се, с блага реч да увещаваш момците

да се откажат от тези безумства. Но надали някой

280 ще те послуша, че вече съдбовният ден ги очаква.

Друго сега ще ти кажа, дълбоко задръж го в сърцето:

щом като вложи в ума ми съвета премъдър Атина,

аз ще ти кимна веднага с глава. Забележиш ли знака,

колкото бойни доспехи са сложени в мъжката зала,

285 всичко сбери и го струпай накуп в оръжейната стая.

Всичко вземи! Ако почнат женихите да те разпитват,

ти се опитай с любезни слова да ги някак залъжеш:

«Крия доспехи аз от дима, че не са те каквито

тук Одисей ги остави, преди да замине на поход.

290 Вид безобразен приемат в съседство със грозния пушек.

По-основателна грижа ми вложи в сърцето Кронион:

да не започнете свада от виното разгорещени,

да се раните един друг и с кърви да опозорите

пир и сватосване. Лесно желязото тегли мъжете.»

295 Нека за нас да останат по меч и по копие само.

Още ни скрий за ръцете два щита от кожа говежда,

да ги поемем, когато нападнем. Атина Палада

и промислителят Зевс ще объркат тогава вразите.

Друго сега ще ти кажа, задръж го дълбоко в сърцето:

300 ако си истина мой и от нашата кръв произхождаш,

никой не бива да чуе, че аз, Одисей, съм се върнал —

нито Лаерт да научи това, ни свинарят божествен,

нито слугите дома, ни самата дори Пенелопа.

Аз и ти нека сега разберем що замислят жените,

305 можем и някой друг роб да изпитаме, за да узнаем

двама ни кой уважава и кой от сърце ни обича,

тебе пък кой оскърбява и кой пренебрегва в бедата.“

В отговор тъй се обърна към него синът светлозарен:

„Татко, надявам се, скоро сърцето ми ти ще почувстваш.

310 Сам ти ще видиш — не съм обладан от безумство и леност.

Но ще ти кажа, че няма да имаме никаква полза

двама от тази проверка. Съветвам те пак да помислиш.

Ако желаеш за всеки свой роб да разпитваш и питаш,

дълго ще трябва да бродиш из цялото наше стопанство,

315 докато тези рушат безпощадно дома ти, имота.

Но съм съгласен сега да узнаем ума на жените —

в къщи коя те посрамва, коя на дълга си е вярна.

А за ума на мъжете да питаш по разни дворове,

трудно ще бъде. Ще можем и после това да направим,

320 щом като видиш поличба от егидодържеца Зевса.“

Ето такива слова размени Телемах с Одисея.

В същото време пристигна в града якобордния кораб,

който довози от Пилос младежа и всички другари.

След като влязоха навътре в дълбокия залив,

325 бързо извлякоха те върху сушата черния кораб,

роби чевръсти свалиха веднага оттам сечивата

и у дома на Клитида отнесоха скъпите дари.

Пратиха и глашатай да отиде в дома Одисеев,

вест да обади в града на разумната Пенелопея,

330 че Телемах е останал в полето, а кораба черен

право в града е насочил, че може от жал из ресници

бисерни сълзи да рони безстрашната духом царица.

Там се събраха наскоро свинарят Евмей с глашатая,

двамата да донесат новината на тъжната майка.

335 А като влязоха вътре в палата на царя божествен,

тозчас се спря глашатаят сред всички робини и рече:

„Вече, царице, синът ти любим се завърна от Пилос.“

Също пристъпи свинарят и на Пенелопа пришепна

всичко, каквото синът й възлючен заръча да каже.

340 След като точно предаде поръката на Телемаха,

пак при свинете се върна, остави палата и двора.

Ето излязоха всички женихи навън и поеха

слисани и угнетени към дългата дворна ограда.

Там до самите врати на съвет те насядоха редом.

345 Измежду тях Евримах, на Полиба синът, заговори:

„Дело велико, другари, успял да извърши младежът.

Кой да очаква от него това пътешествие морско?

Най-бързоходния кораб да спуснем сега по вълните

и незабавно да вземем на борда гребци мореходци.

350 Те да явят на ония в града да се върнат веднага.“

Още несвършил речта, Амфином към брега се обърна

и забеляза съда мореходен в дълбокия залив.

Сдиплили бяха платната, по пейките бяха гребците.

Той от сърце се засмя и така на женихите рече:

355 „Няма защо да изпращаме вест, щом са в пристана вече.

Някой небесен вестта им предал или те са видели

корабът веслен как пори вълните, но бил надалече.“

Рече така, и отидоха те на брега на морето.

Там въз крайбрежния пясък извлякоха черния кораб,

360 роби чевръсти свалиха веднага оттам сечивата.

И на мегдана се сбраха женихите. Не позволиха

други наблизо до тях да останат — ни млади, ни стари.

А Антиной, на Евпейта синът, се обърна към всички:

„Ах, боговете — прокоба! — спасили от гибел младежа.

365 Цели дни по ветровити скали съгледвачи стояха

плътно един подир други. След залез на ясното слънце

ние не знаехме отдих на суша, но с бързия кораб

плавахме нощем надлъж и нашир до Зората свещена,

да заловим из засада на всяка цена Телемаха,

370 да го убием. А някой безсмъртен го върнал в Итака.

Тук затова да решим да подготвим ужасната гибел

на Телемах, да не може той повече да ни убягва.

Жив докле бъде младежът, не можем да стигнем целта си.

Той обладава самият безстрашие, разум и доблест,

375 а и народът тук вече не гледа на нас благосклонно.

Но да пристъпим към дело, преди да съзве на стъгдата

всички ахейци. Боя се, че дълго не ще се забави,

но разгневен ще се вдигне пред всички мъже да разкаже

как сме сгово̀рно скроили смъртта му, но той ни убягнал.

380 Те, щом узнаят, не ще ни похвалят за злите кроежи.

Само дано не ни сторят беда, от имота ни собствен

да ни пропъдят, да трябва по чужди страни да се влачим.

Ей затова да го пипнем далеч от града из полето

Или на пътя. Имота му, всички богатства да вземем

385 и поделим помежду си по жребие. Но без палата —

той да е на Пенелопа и нейния бъдещ избраник.

Този съвет щом не ви е угоден и искате вие

жив Телемах да остане и бащин имот да владее,

повече да не пилеем благата му в пиршества пищни,

390 стекли се тука, но всеки, завърнал се в своята къща,

да се домогва оттам с дарове. А жената да вземе

момъка, най-щедър в дари, когото съдбата отрежда.“

Рече така. Занемяха за дълго наоколо всички.

Стана накрай Амфином, благородният момък, и рече —

395 дивната рожба на Нис и потомък на цар Арета.

Беше най-личен от всички женихи от острова злачен

и житороден Дулихий, и най-вече беше речта му

на Пенелопа угодна, защото бе добросърдечен.

С помисли чисти изпълнен, така той на другите рече:

400 „Няма защо да желая, приятели, да умъртвявам

аз Телемаха. Ужасно е царска кръв да се пролива.

Най-напред нека потърсим оракули на боговете.

Ако това одобрява гласът на великия Зевса,

аз ще го сам умъртвя, за убийството вас ще приканя.

405 Но боговете не са ли съгласни, съветвам ви, спрете.“

Рече така Амфином, и допадна речта му на всеки.

Станаха бързо оттам и дойдоха в дома Одисеев.

Седнаха в залата те, щом дойдоха, на гладки престоли.

Друго в душата замисли разумната Пенелопея,

410 да се покаже самата пред дръзките свои женихи.

Беше в покоите чула, че смърт за сина й подготвят.

Тъй глашатаят й каза. Подслушал кроежите Медонт.

В залата влезе, робини след себе си беше повела.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

415 спря до гредата въз прага на залата, зидана яко,

двете ланити закрила с блестящото було, със укор

тя Антиной назова и му следните думи изрече:

„О Антиное безсрамен и кобен, за тебе говорят —

бил си най-умният мъж между всички връстници в Итака

420 и по съвет, и по речи. Но где е умът ти прехвален?

Казвай защо си замислил, безумецо, смърт и погибел

за Телемах! Заплашваш потърсили помощ, които

Зевс защитава. Безчестно е зло да замисляш на други.

Или забравяш, че твоят баща пред гнева на народа

425 помощ при нас бе потърсил? Кипеше в сърцата им злоба,

че придружавал баща ти за плячка тафийски пирати

и навредил на теспроти, с които сме свързали дружба.

Искаха да го погубят, сърцето из гръд да изтръгнат

и след това да му глътнат богатата стока в Итака.

430 Но Одисей се намеси и тяхната ярост подави.

Даром сега му разсипваш имота, ухажваш жена му,

търсиш смъртта на сина му, а мене безкрай огорчаваш.

Каня те аз да престанеш и другите да обуздаеш.“

А Евримах, на Полиба синът, на това й отвърна:

435 „О, дъщеря на Икарий, разумна ти Пенелопа!

Само спокойна бъди! Не мъчи си сърцето с тревога!

Няма, не е съществувал и няма да има мъж, който

тежка ръка да стовари върху Телемаха, сина ти,

докато дишам и гледам с открити очи на земята.

440 Слушай сега какво ще ти кажа, и то ще се сбъдне напълно

Черна кръвта му ще струйне по нашето копие мигом.

Често и мен Одисей, разрушителят на градовете,

слагаше на колене и в ръцете ми даваше мръвки,

до зажаднелите устни поднасяше вино червено.

445 Ей затова Телемах ми е най-мил от всичките хора.

Няма защо, аз твърдя, от женихите той да очаква

своята гибел. Но никой не може от бог да убегне.“

Рече й тъй за утеха. Но в себе си мислеше друго.

А Пенелопа възлезе в блестящите китни покои,

450 за Одисея, съпруга бленуван, рида там, додето

сладостен сън й разля върху морните клепки Атина.

Привечер при Одисей и сина му се върна свинарят.

Тъкмо започнали бяха да готвят усърдно вечеря.

Двамата бяха заклали прасе-годинак. А Палада

455 до Одисея, сина на Лаерта, наблизо застана,

с жезъл вълшебен го сегна и пак го престори на старец,

И го облече в одежди окаяни, та да не може

да го познае свинарят и той на стопанката умна

да не избърза с вестта, че не би я запазил в сърцето.

460 Пръв Телемах се обърна към него със следните думи:

„Идеш, божествен Евмее. Какво се говори в градчето?

Вече дали са дома след засадата горди женихи?

Или все още стоят и ме дебнат по пътя обратен?“

Тъй на това ти, Евмее, пазач на свинете, отвърна:

465 „Никак не мислех, когато вървях през града, да разпитвам

и разузнавам за тях. Аз едничко желание имах

да съобщя новината и най-бързо тук да се върна.

Но бързоход глашатай от другарите наши ме срещна,

той най-напред съобщил новината на твоята майка.

470 Но аз научих и друго, видях го с очите си ясно:

след като бях над града, там, където е хълмът на Хермес,

пътем внезапно съгледах как в нашия пристан навлиза

кораб лек. В него на борда стояха мъже многобройни.

Щитове много искряха и копия дълги двуостри.

475 Може би те са, помислих. Но все пак не мога да зная.“

Рече така, а мощта Телемахова свята засмя се,

взор към баща си отправи, но без да го види свинарят.

След като всичко стъкмиха и гозбата беше готова,

всичко делиха по равно и весело встъпиха в пира.

480 След като своята жажда и глад утолиха напълно,

всеки помисли за сън и прие на съня даровете.