Омир
Одисея (12)

Дванадесета песен
Сирените, Сцила и Харибда, кравите на Хелиос

Нашият кораб остави потоците на Океана

и през широкия друм на шумящи талази достигна

остров Еея, където ранила Зората владее

дом, хоровидни поля и местата на светлия изгрев.

5 Там върху пясъчна дюна извлякохме нашия кораб.

Слязохме после и ние на шумния бряг на морето,

в дрямка изчакахме там да изгрее свещената Еос.

Щом се показа Зора розопръста, родена от здрача,

спътници пратих тогава напред към палата на Кирка,

10 за да намерят и вдигнат трупа на другаря Елпенор.

Бързо натрупахме стволи на най-възвисеното място

и му изровихме гроб натъжени, потънали в сълзи.

Щом изгорихме трупа и доспехите заедно с него,

сипахме гробна могила и вдигнахме камък надгробен,

15 а върху гроба отгоре забихме греблото му гладко.

Всичко това уредихме. От Кирка вестта не убягна,

че сме се върнали пак от пределите на тъмнината.

Бързо дойде разкрасена при нас. Подир нея робини

носеха мръвки и хляб и искрящо янтарено вино.

20 Тя, над богини богиня, застана пред нас и ни рече:

„Смели герои! В дома на Аида се спуснахте живи!

Дваж ще умирате вие, а другите само един път.

Но усладете сърцата от гозбите, налейте си вино.

Цял ден пирувайте тука. Когато Зората изгрее,

25 плавайте вече. А аз ще ви пътя покажа, подробно

всичко на вас ще явя, да не би занапред да ви хвърли

някое ваше безумство в беди по море или суша.“

Рече така тя и лесно предума сърцата ни смели.

Цял ден до залеза слънчев пирувахме ние без отдих,

30 ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Слънцето щом се търкулна и мрак над земята припадна,

легнаха всички гребци до въжата на кораба близо.

Тя ми подаде тогава ръка, настрана ме отведе,

легна до мене и тъй ме разпита подробно за всичко.

35 Всичко това й разказах подробно и както се случи.

Тези слова ми изрече тогава могъщата Кирка:

„Благополучно си всичко завършил. Но чуй по-нататък

моите думи, които след време сам бог ще ти спомни.

Ти край сирените първо ще минеш. С пленителна песен

40 те омагьосват плувците, които към тях се насочват.

Който до тях доближи, без да знае, и чуе гласа им,

никога той се не връща и нито децата невръстни,

нито съпругата нявга дома ще го срещнат щастливи,

него веднага омайват сирените с глас сладкозвучен

45 седнали в цветна ливада, от всички страни обградени

с купища кости на хора изтлели и с кожи изгнили.

Но ти, преди да преплаваш край тях, да затъкнеш със сладък

восък ушите на твойте другари, от тях да не може

никой да чуе гласа им, а ти да ги слушаш по воля.

50 Но за ръце и нозе да те вържат на бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан да останеш,

докато двете сирени със звучния глас те омайват.

А ако почнеш да молиш или повеляваш да снемат

твойте другари въжата, те по-силно нека ги стягат.

55 След като твоите хора отминат сирените вече,

повече няма съвети на тебе да дават по кой път

кораба да направляваш. С ума си самичък решавай

где да отидеш. Но аз ще опиша и двата ти пътя.

Вдясно надвисват скали над морето, въз тях се разбиват

60 шумните мощни талази на модрата Амфитрита.

«Планкти» — така боговете блажени наричат скалите.

Тях не прелитат ни птици, ни плахите гълъби, дето

носят на Зевс, на бащата, амброзия в своите човки.

Острият зъбер си грабва от тях непрестанно по някой.

65 Други изпраща бащата, числото им с него попълва.

Кораб дотам приближи ли, загива ведно със плувците.

Заедно корабни талпи и трупове на мореходци

морските бранове грабят и страшните огнени бури.

Само един мореходен съд там невредим е преминал —

70 всичко го знаят — Арго̀, от Еет се завръща тогава.

Също и него тогава вълна би преметнала върху подмола,

Но бе отведен от Хера, която закриляше Язон.

Вляво стърчат две скали. Възвишава се чак до небето

острият връх на едната, от всички страни го загръщат

75 облаци гъсти и мрачни и никога в лято и есен

ясно небе над върха не открива прозрачният въздух.

Смъртен не може по него да се катери и слезе,

ако дори и по двайсет ръце и нозе да напъва.

Гладка е в края скалата, издялана сякаш нарочно.

80 А на скалата посред пещера се тъмнее дълбока,

зинала страшно към запада, към Ереб. Натам насочете

вашия кораб извит, благороден герой Одисее.

Даже и пъргав стрелец от извития кораб не може

гърлото на пещерата от лък със стрела да достигне.

85 Там в пещерата живее ужасно пискливата Сцила.

Тя по гласа си прилича на паленце новородено,

Но е самата ужасно чудовище. Който я види,

няма доволен да бъде, дори божество да я срещне.

Има дванадесет крака, дванадесет все уродливи,

90 вият се над раменете й шест шии и върху всяка

страшна глава се надига с по три реда зъби по челюст

яки и остри, безбройни, набъкани с черна отрова.

До половината скрита стои в пещерата дълбока,

а из ужасната яма навън си показва главите.

95 С тях край скалата се взира и риби под нея нагълтва,

кучета морски, делфини, а още чудовища едри

из неизбройното стадо, което пасе Афродита.

От мореходците никой не се е похвалвал, че с кораб

там без вреда е минавал. Със всяка уста тя му грабва

100 от тъмноклюния кораб по мъж и го вътре завлича.

Близо ще видиш и друга скала, находчив Одисее,

малко по-ниска. Едната от другата изстрел отделя.

Там зеленее висока смокиня с разлистени клони.

Сърба под нея Харибда богинята тъмни потоци.

105 Три пъти в ден ги избълва и три пъти в ден ги насърбва.

Ужас! Тежко ти, оттам ако минеш, когато ги сърба!

И земедържецът даже не би те от злото изтръгнал.

Ти край скалата на Сцила по-близо се дръж и подкарай

кораба бързо край нея, че по-добре там да загубиш

110 само шестима другари, отколкото в кораба всички.“

Рече така, и веднага отвърнах й аз със словата:

„Хайде, тогава кажи ми богиньо, съвсем откровено:

ако избягна въртопа на дивия урод Харибда,

мога ли Сцила отблъсна, щом моите хора нападне?“

115 Рекох така аз, а тя, над богини богиня, отвърна:

„Клетнико, още и тук ли жадуваш за подвизи бранни

и не желаеш дори пред безсмъртните ти да отстъпиш?

Смъртна не е, но остана безсмъртно чудовище Сцила,

страшна е тя, ненаситна, свирепа, непобедима.

120 Тук смелостта не помага. Бегът е единствено средство.

Миг до скалата в доспехи за бой ако ти се забавиш,

аз се страхувам, връз тебе тя пак ще се спусне стремглаво

с всичките свои глави, да отмъкне по още един мъж.

Бързо отплавай оттам и на помощ зови Кратеида —

125 майката, дето е Сцила, човешката напаст, родила.

Тя ще попречи на Сцила повторно връз теб да се спусне.

После ще стигнеш до остров Тринакия. Там са на паша

гойните крави безчет и овцете на Хелиос бога —

кравите седем стада са, и седем стада са овцете —

130 по петдесет брави всяко — те ново потомство не дават

и не измират. Стадата се пазят от двете богини —

гиздавокосите нимфи Лампетия и Фаетуза —

рожби са те на Неера и Хелиос Хиперионов.

Щом ги роди и откърми, почтената майка ги прати

135 остров далечен и двете — Тринакия, да обитават,

за да пасат на баща си овцете и гойните крави.

Тях ако ги пощадиш и за родния край ако мислиш,

скоро в Итака, беди претърпели, ще стигнете вие.

Но ако ти ги докоснеш, на тебе и твоите хора

140 аз предвещавам погибел. Когато ти сам я избегнеш,

късно след много беди, без другари дома ще се върнеш.“

Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.

Стъпки понесе веднага през острова светлата нимфа.

Бързо възлязох отново на кораба. Там заповядах

145 моите хора да дойдат и тежката котва да вдигнат.

Пъргаво те се качиха, насядоха пак на редици

и по вълни посивели удариха мощно греблата.

Зад тъмноклюния кораб ни прати попътния вятър,

съпровождача отличен в морето, надуващ платната,

150 гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки.

Всичките корабни вещи поставихме в ред и спокойно

седнахме. Сочеха пътя и вятърът, и кормилата.

Рекох потресен тогава на моите мили другари:

„Не за един или двама, другари, е редно да знаят

155 що ми предрече сега над богини богинята Кирка.

Ще ви го кажа, че всеки да знае дали ще загинем,

или е някак възможно от орис и смърт да избегнем.

Първо поръча ми тя да страним от брега разцъфтял и

от чародейния зов на примамливи морски сирени.

160 Само на мен позволи да ги слушам. Но трябвало вие

да ме овържете здраво за яката корабна мачта

с върви и прав, да не мърдам, и тъй омотан да остана.

А ако почна да моля или повелявам да бъдат

снети от мене въжата, да стягате още по-силно.“

165 Общата орис разкрих на другарите аз чрез речта си.

Пъргаво якият съд, от попътния вятър понесен,

стигна пред острова, в който живееха двете сирени.

Вятърът стихна внезапно, в безветрие сглъхна морето.

Силата на божество уталожи веднага вълните.

170 Станаха мойте другари и свиха платната — излишни,

та ги надиплиха в трюма на дъното, после отново

седнаха, с гладки весла да разпенят водите спокойни.

С острия меч аз самият от восъчна пита огромна

дребни частици отрязах и с яките длани размачках.

175 Восъкът скоро омекна, надвит от могъщия натиск

и от лъча топлоносен на Хелиос Хиперионов.

С восъка редом затъкнах ушите на всички другари.

Те за ръце и нозе ме овързаха в бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан аз останах.

180 Седнаха пак и с веслата запениха морската бездна.

Стигнали бяхме, отгдето се чува екът на гласа ни.

Плавахме живо, но скрит не остана чевръстият кораб,

щом изравни се с брега. И запяха сирените звънко:

„Тук, Одисее възпяван, тук, гордост велика ахейска,

185 кораба спри, песента и на двете ни слушай омаян.

Никой край нас не минава на кораба свой черноборден,

без сладкозвучния глас от лъките ни цветни да чуе,

но насладен у дома се завръща и мъдрост научил.

Знаем ний всичко, което в полята край Троя аргейци,

190 още троянци търпяха по волята на боговете.

Знаем навред що се върши по тази земя многодарна.“

Мамеше техният глас благозвучен. Сърцето да слуша

жаждаше. С веждите знак заповеден дадох веднага

да ме развържат. Но всички налегнаха здраво веслата.

195 А Еврилох с Перимед от местата се дигнаха бързо,

по-здраво да ме завържат и с още по-здрави вериги.

Корабът щом се изплъзна от двете сирени далече

и не долиташе вече дотам нито глас, нито песен,

моите мили другари извадиха мекия восък,

200 който им втиках в ушите, и махнаха моите върви.

След като островът скоро изчезна зад нас, ненадейно

чух аз бучене и зърнах вълна исполинска и пара.

Моите хора от страх из ръце изтърваха веслата.

Те се повлякоха с шум по вълните. На място застана

205 корабът — губеха тласък веслата, заострени в края.

Минах пред кораба аз и заръчах на моите хора,

след като с кротки слова се обърнах към всеки отделно:

„Скъпи, привикнахме ние към всякакви бедствия вече.

Няма да срещнем беда по-голяма от тази, когато

210 нас Полифем задържа в пещерата дълбока насила.

Но и оттам ви изведох с решителност, доблест и разум.

Тъй ще си спомняте, вярвам, и в тази опасност след време.

Само каквото ви кажа сега, изпълнете с готовност.

Дружно с гребла ударете дълбоките морски талази

215 всеки от своето място. Дано с помощта на Кронион

да се избавим от тази беда и смъртта да избегнем.

Ето какво пък на тебе, кормчийо, нареждам да помниш

твърдо в ума си, додето насочваш извития кораб:

кораба дръж надалече от парата и от прибоя

220 и към онази скала се стреми, да не би неусетно

корабът да се изплъзне нататък за обща погибел.“

Рекох така, и с готовност изпълниха моята воля.

Но не обадих за Сцила, за неотменимата напаст,

моите мили другари от страх да не хвърлят веслата

225 и да не се натълпят към търбуха на черния кораб.

Но бях забравил в бедата печалния позив на Кирка.

Тя ми съвсем забрани да обличам доспехи за битка,

аз пък веднага навлякох прекрасни оръжия, грабнах

копия две във ръце и на предната палуба стъпих.

230 Бях предположил, че първом оттам върху нас ще се хвърли

скалната жителка Сцила, да грабне другарите мили.

Но не можах да я видя. Напразно насилвах очите

да се вторачвам във всеки овраг на скалата мъглива.

Ето че плавахме вече в уплаха през тесния проток.

235 Вляво заплашваше Сцила, Харибда богинята вдясно,

ужас! — тя гълташе жадно солените морски потоци.

После изригваше всичко, водата клокочеше страшно,

сякаш котел върху огън ламтящ, а обилната пяна

стигаше до върховете на двете скали. И когато

240 сръбнеше още веднъж тя солените морски потоци,

нейното гърло пред нас се разтваряше цяло. Скалата

страшно гърмеше, отдолу кипеше по черното дъно

пясък и тиня. Обхвана другарите бледият ужас.

И докато от Харибда очаквахме своята гибел,

245 спусна се Сцила и сграби от вития кораб шестима

мои другари, и то най-добрите в мощта и ръцете.

Щом към другарите аз и към бързия кораб погледнах,

само видях как ръце и нозе се размахват над мене.

Както висяха, със вопли те диреха моята помощ

250 и ме зовяха по име за сетен път с ужас в сърцата.

Както когато рибар от скалистия бряг за примамка

спуща на въдица дълга в морето за дребната риба

стръв, прикачена на бог от ливадния бик, и след малко

той я подхвърля нагоре, във въздуха тя се премята,

255 тъй се премятаха те към скалата летящи нагоре.

Пред пещерата на входа шестглавият звяр ги разкъса.

Жално към мене ръце те протягаха в страшната схватка.

Много неволи изпитах по морските пътища бурни,

никъде нищо по-страшно с очите си не наблюдавах.

260 Минахме вече скалите, Харибда и дивата Сцила

и забелязахме скоро красивия божески остров.

Там по морави пасяха на Хелиос Хиперионов

широкочелите крави прекрасни, овцете му гойни.

Още в открито море аз от черния кораб долавях

265 ясното краве мучене и силното блеене овче,

идеше то из кошари. Тогава си спомних в сърцето

за ясновидното слово на тивския старец Тирезий

и на еейската Кирка, която ми строго поръча

аз да отбягвам земята на Хелиос — хорската радост.

270 Рекох потресен тогава на моите мили другари:

„Чуйте какво ще ви кажа, приятели опечалени!

Искам пред вас да открия какво ми предсказа Тирезий,

също еейската Кирка, която ми строго поръча

аз да отбягвам земята на Хелиос — хорската радост.

275 Там според техните думи ни чакало зло най-ужасно

и затова насочете край острова черния кораб.“

Рекох така и сърцата им мили се свиха в покруса.

А Еврилох на часа със слова непокорни отвърна:

„Неумолим Одисее, безкрайна е твоята сила.

280 Няма у тебе умора — у тебе е всичко желязно.

Ти на другарите свои, от труд уморени, от бдене,

не позволяваш да слязат на суша и там да приготвят

в остров стаен сред вълните приятна вечеря за бодрост.

А заповядваш без друго в припаднала нощ да блуждаем

285 вън от удобния остров отхвърлени в тъмни морета.

Нощните бури са страшни, на бързите кораби носят

черната гибел. А кой ще избегне ужасната орис,

щом изведнъж върху нас връхлети с неочаквана буря

Нот или буйният нощен Зефир, от които предимно

290 бързите кораби гинат, дори без божествена воля?

Нека, застигнати тука от тъмната нощ, да отстъпим

и на брега да приготвим вечеря до бързия кораб.

Утре отново в зори по морето обширно ще тръгнем.“

Рече така Еврилох. Съгласиха се другите с него.

295 Стана ми ясно тогава, че демон беди ни отрежда.

Аз се обърнах към него и рекох словата крилати:

„Аз, Еврилохе, съм сам, затова ме заставяте силом.

Но закълнете се всички пред мене с обвързваща клетва,

че ако срещнете пътем стада от овци или крави,

300 никой от вас не ще дръзне да вдигне ръка светотатна

нито овца, нито крава да коли. Но вие спокойно

яжте храната, която ни даде безсмъртната Кирка.“

Рекох така, и веднага се вклеха по моята воля.

След като те се заклеха и свършиха своята клетва,

305 здравия кораб прибрахме в опасан със зъбери залив

близо до сладки води и напуснаха всички другари

кораба. Почнаха те да приготвят умело вечеря.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

почнаха те да си спомнят със сълзи за свойте другари,

310 дето ги Сцила отвлече от кораба вит и разкъса.

Както те ронеха сълзи, и тъмната вечер се спусна.

Стигна в последната трета нощта преди звездния залез.

Но срещу нас гръмовержеца Зевс изпроводи Борея

заедно с буря от вихри и с облаци черни забули

315 всичко — море и земя. И нощта от небето се свлече.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена из здрача,

най-напред черния кораб под пещерен свод подслонихме,

гдето за отдих и танц се оттегляха полските нимфи.

Свиках събрание аз и на всички другари заръчах:

320 „Има на бързия кораб, другари, храна и напитка.

Нека страним от стадата, че иначе зле ще изпатим.

Всичките крави и гойни овце притежава тук богът —

страшният Хелиос. Всичко той вижда и всичко той чува.“

Рекох така аз и лесно предумах сърцата им смели.

325 Но непрестанно през целия ден свирепствува Нот и

никой друг вятър не вя освен Нот и от изтока Евър.

Докато имаха хляб и достатъчно пурпурно вино,

те от стадата страняха, че мил бе на всеки животът.

Щом се изчерпаха вече на кораба всички запаси,

330 почнаха мойте другари от нужда на лов да излизат.

Всичко, каквото попадне, ловяха — и птица, и риба

с куки извити, защото гладът им гризеше стомаха.

Тръгнах веднъж аз самичък из острова, за да измоля

от боговете, дано ми покажат за връщане пътя.

335 След като аз се оттеглих далече от моите хора,

заветно място намерих, наквасих ръце и в молитва

всички безсмъртни приканих, които владеят Олимпа.

Сладостен сън те разляха веднага над моите клепки.

Зле Еврилох посъветвал тогава другарите мили:

340 „Чуйте, другари, речта ми, макар че сте опечалени:

истина всичките смърти са страшни за тленните хора.

Но е най-страшно от всичко от гладната смърт да погинем.

Нека гоените крави на Хелиос хванем за жертва

за боговете, които владеят небето широко,

345 а ако някога идем в Итака, земя на бащите,

там ще въздигнем веднага на Хелиос Хиперионов

най-пищен храм и прекрасни подаръци в него ще сложим.

Ако поиска той гневен зарад праворогите крави

нашия чълн да погуби в съгласие с други безсмъртни,

350 по-добре в мига да нагълтам вълна и така да намеря

гибел, отколкото дълго на пустия остров да чезна.“

Рекъл така Еврилох. Съгласили се другите с него.

И те подбрали веднага на Хелиос гойните крави —

От синьоклюния кораб пасели си ненадалече

355 кравите широкочели, прекрасни с извити рогове.

Тях, те, глупци, обградили, безсмъртните те призовали,

ръснали кравите с гладки листа от дъб високолистен —

нямало жълт ечемик върху борда на здравия кораб.

Те след молитва заклали животните и ги одрали,

360 та им насекли бедрата, с по два пласта лой ги покрили

и на бедрата отгоре поставили кървави мръвки.

Но като нямали вино да ръснат горящите жертви,

те ги полели с вода и утробата пекли на пламък.

Щом изгорили бедрата, опитали дроба, сърцето.

365 Другото вече на пръти нанизали те ненаситнено.

Сладката дрямка тогава отлитна от моите клепки

и се упътих към кораба бърз край брега на морето.

Вече когато достигах на връщане вития кораб,

там изведнъж ме обгърна лъхът на горената жертва.

370 Стон аз изтръгнах от гръд и приканих небесните гръмко:

„Татко наш Зевсе, и вий богове вековечни блажени,

неодолимата дрямка ми пратихте само за гибел,

моите спътници тук светотатствено дело да свършат!“

Бързо при Хелиос стигна Лампетия дългоодеждна

375 и извести за клането на гойните негови крави.

Пламнал от гняв, той веднага така призова боговете:

„Татко наш Зевсе, и вий, богове вековечни блажени,

хората на Одисея Лаертов за мен накажете!

Моите крави заклали безкрайно нахално. Те бяха

380 моята радост, когато по звездния свод се възкачвах

или когато отгоре към твърдата суша се спусках.

Ако за кражбата вие не отмъстите достойно,

слизам в дома на Аида на мъртвите сенки да светя.“

Тъй му отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

385 „Хелиос ти продължавай да светиш над плодната почва

за боговете всевечни и смъртнородените хора.

Сам аз ще тресна със гръм оглушителен техния кораб

и сред море винобагро на късове ще го разбия.“

Туй аз узнах от Калипсо, богинята гиздавокоса.

390 Тя пък самата призна, че от вестника Хермес го чула.

Щом се завърнах обратно до кораба и до морето,

всички другари един подир други обходих и смъмрих,

но безполезно — лежаха животните вече заклани.

Скоро пред нас се явиха знамения на боговете:

395 кожи пълзяха, мучаха на острите шишове мръвки

печени или сурови и виеха с глас на животни.

Моите верни другари пируваха цели шест дена,

след като бяха подбрали на Хелиос гойните крави.

Седмият ден щом настъпи, проводен от Зевса Кронион,

400 най-сетне вятърът стихна, престана страхотната буря.

Вдигнахме мачтата ние, развихме платната блестящи

и по морето широко ударихме скоро веслата.

След като островът лека-полека изчезна зад нас и

вече не виждахме суша, а само небе и талази,

405 облаци тежки и черни Кронид гръмовержецът спусна

върху извития кораб, смрачи се под него морето.

Корабът по-надалеч не можа да доплава. Внезапно

с рев налетя върху нас ураганният западен вятър,

скъса и двете въжета на мачтата буйната сприя.

410 Мачтата падна назад. Полетяха платна и въжета

към наводнения трюм. Изведнъж острието на стълба

тресна в главата кърмача и смаза му целия череп,

а той самият, подобно гмурец, във въртопа цамбурна

и тъй духът му безстрашен отлитна от своите кости.

415 Блесна Кронион сред гръм и връз кораба мълния метна.

Цял се разтресе съдът, от гърма на Кронион улучен.

Мирис на сяра ни лъхна. Изпаднаха всички от борда

и като морските врани заплуваха те по вълните

около кораба. Зевс им отказваше пътя обратен.

420 Аз се разтичах по чълна, додето вълна не откъсна

двете стени от дървото на кила и той се оголи.

Заедно с него се скърши и мачтата, но от върха й

още висеше въжето, от ремък изплетено здраво.

Кила за мачтата мигом привързах със здравия ремък,

425 седнах отгоре и плувнах понесен от грозните вихри.

Скоро затихна Зефирът, надигнал страхотната буря.

Нот подир него повя и ме в нови страдания хвърли:

тласна ме той по обратния път към пастта на Харибда.

Цяла нощ бях от вълните подмятан. При изгрева слънчев

430 аз пред скалата на Сцила и злата Харибда осъмнах —

тъкмо тя сърбаше жадно солените морски талази.

Скочих, на ствола на дива смокиня високо се вкопчих

и като прилеп увиснах на него. Не беше възможно

нито с краката да стъпя, ни по-горе да се повдигна.

435 Корени беше тя впила дълбоко, и вдигнала беше

клони грамадни и дълги, та с тях да засенчва Харибда.

Аз устойчиво прилепнал зачаках, додето Харибда

мачтата с кила избълва обратно. Те пак се явиха —

късно, по време, когато дома за вечеря се връща

440 съдникът, вече разгледал делата на много младежи.

Ето Харибда отново изригна из гърло гредите.

Бързо отпуснах ръце и нозе и се тъй сгромолясах

право във водовъртежа, встрани от гредите грамадни.

Седнах веднага на тях и, с гребла сякаш, гребнах с ръцете.

445 Вече не ми даде бащата на хората и боговете

Сцила да ме забележи, и аз гибелта си избегнах.

Девет дни бродих така. На десетия в нощ непрогледна

от боговете бях хвърлен в Огигия, там сладкопойната

гиздавокоса властна богиня Калипсо живее.

450 Тя ме прие и обикна. Защо ли това ви разказвам?

Вчера в палата на тебе и твоята мила съпруга

вече аз всичко разправих. На мене изглежда противно

пак да излагам, каквото веднъж съм подробно разказал.