Омир
Одисея (10)

Десета песен
Премеждията при Еол, лестригоните и Кирка

Скоро достигнахме остров Еолия. Там обитава

драгият на боговете Еол, на Хипотес потомък.

Островът плава опасан от медна стена непристъпна.

Гордо скалистият бряг се въздига наоколо гладък.

5 Там във дома на Еол са родени днанадесет рожби —

шест дъщери миловидни и шест синове възмъжали.

Своите щерки отдал той в съпружество на синовете.

Те до баща си обичен, до своята майка достойна

вечно седят на трапеза пред ястия вкусни безчетни —

10 мирис от гозби изпълва дома, огласява се дворът

денем. А нощем те, всеки до свойто свенлива съпруга,

спят на легла, украсени с резба, върху губери меки.

Ето дойдохме в града и в красивия дом на Еола.

Цял месец той ме гощава и пита подробно за всичко —

15 и за аргивския стан, и за Илион, как се завръщам.

Всичко това му разказах подробно и както се случи.

После от него поисках на път за дома да ме прати.

Той не отказа молбата и сигурен път ми подготви —

даде ми кожа, одрана от деветгодишен як бик, и

20 в нея напора на диво ревящите вихри завърза —

беше избран от Кронид, за пазител на всичките вихри,

да ги подбужда или обуздава по собствена воля, —

здраво завърза меха във вдълбания кораб с блестяща

сребърна връв, да не вейне от него и най-малък повей.

25 Само лъха на Зефира остави да духа пред мене,

кораба с нас да подкарва. Но всичко напразно —

ние със своята глупост сами си навлякохме злото.

Девет дни храбро браздяхме и денем, и нощем вълните

и на десетия вече съзирахме родната почва.

30 Виждахме яркия пламък на близки пастирски огньове.

Само за миг изнурен съм потънал във сладостна дрямка —

бях ден и нощ на въжата, на друг не възлагах платната,

за да достигнем по-скоро земята си бащина, орна.

Мойте другари тогава един друг се сдумали тайно.

35 Возел съм — мислели — много сребро за дома си и злато,

Почетен дар от Еол, благородния син на Хипотес.

Тъй се е някой провиквал, обърнал очи към съседа:

„Чудно наистина как уважават навред и обичат

този мъж, в който и край или град пожелае да иде!

40 Явно за себе си носи безценни съкровища много

плячка от Троя, а ние, които пътуваме с него,

трябва със празни ръце да се върнем в земята си родна!

Ето сега го почел и Еол с даровете за дружба.

Но да надзърнем по-скоро и видим какво има вътре.

45 Колко сребро ли и колко ли злато в меха е укрито?“

Казали тъй и надвил у мъжете съветът злотворен.

И те развили връвта. Излетели навън ветровете.

Моите спътници мигом извит ураган запокитил

вътре в открито море надалече от родния остров.

50 Аз се пробудих и дълго премислях в сърце благородно:

или в морето да скоча и себе си сам да погубя,

или безмълвно да страдам, додето сред живите бродя?

Но изтърпях и останах. Прострях се на дъното долу

и се загърнах. Отново на остров Еолия буря

55 нашите кораби метна. Другарите стенеха тежко.

Слязохме там върху земната твърд и вода си наляхме.

Сложихме скоро трапеза до нашите кораби бързи.

Щом утолихме напълно глада си с храни и напитки,

спътници взех глашатай и един от другарите мили

60 и към прочутия дом на Еол се упътих. Седеше

той на гощавка в кръга на съпругата и на чадата.

Стигнахме скоро палата и седнахме там върху прага

близо пред дворните порти. Възкликнаха смаяни всички:

„Пак ли при нас, Одисее, се връщаш, от демон преследван?

65 Ние току-що грижовно за път те стъкмихме, да стигнеш

своята родна земя и палата — където желаеш!“

Рекоха тъй, а пък аз със сломено сърце им отвърнах:

„Туй ми направиха лоши другари и дрямка позорна.

Но помогнете ми, скъпи! Това е по вашите сили.“

70 С ласкави думи към тях се обърнах и тъй им говорех.

В залата дъх притаиха. Оттам изкрещя ми бащата:

„Вън, недостоен човече! От острова бързо се махай!

Мога ли аз да приемам за гост и за път да подготвям

този, когото преследва омразата на боговете?

75 Махай се! Щом се завръщаш, омразен си на боговете!“

Рече тъй и от дома ме прогони — аз стенех отчаян.

Бързо отплавахме ние оттам със сърца съкрушени,

но от труда непосилен духът у гребците отпадна,

бяхме от собствена глупост лишени от вятър попътен.

80 Шест дена порехме храбро вълните и нощем, и денем.

Стигнахме в седмия ден пред високите порти на Ламос —

град Телепил лестригонски. Овчаря овчар там подвиква,

щом се прибира. Отвръща му друг и изкарва стадата.

Надница двойна там може безсънния мъж да получи

85 денем подкарал волове, а нощем с овците сребристи.

Пътят на нощите близо минава по пътя на дните.

Ето навлязохме ние в чудесния пристан. Край него

остри отвесни скали като зид непрекъснат се точат,

около входа се вдават един срещу други два върха

90 стръмно над морската бездна. Стеснен е на пристана входът.

Всички закотвиха там равнобордните кораби вити

и доближиха навътре един до друг вързани здраво

в тихия заливен пристан. Вълна — ни голяма, ни малка,

никога там не едрее. Ведрее спокойната гладкост.

95 Аз пък единствен останах в открито море и привързах

черния кораб с въжа о скалата наблизо до входа.

А след това се качих на върха на скала и загледах.

Но не личаха в полето следи от мъже и от бици.

Виждахме само как дим отдалеч към небето се вие.

100 Мои подбрани другари изпратих напред да проучат

кой върху плодната почва живее и с хляба се храни —

двама мъже аз избрах, глашатаят придружник бе трети.

Те, като слезли, поели по пътя, по който колите

смъквали към равнината товари от дънери сухи.

105 Срещнали там пред вратите девойка със стомна в ръцете,

на Антифат, лестригонския цар, дъщерята могъща.

Тъкмо пред бистрите струи на извор Артакия слязла,

гдето от ручея всички си черпели за домовете.

Те поздравили момата с молба да узнаят от нея

110 кой тук над хората властва и той над кои управлява.

Тя им посочила тозчас палата висок на баща си.

Влезли в прекрасния дом и заварили вътре жена му —

цяла планинска вършина, и мигом изпаднали в ужас.

Пратила тя от мегдана да викнат съпруга й славен

115 цар Антифата. Дошъл, но скроил им той гибел печална.

Смазал единия мъж и със него наситил глада си.

Хукнали другите двама към нашите кораби лудо.

Рев той нададе по целия град. Лестригоните мощни,

чули зова му, оттук и оттам заприиждали вкупом

120 хиляди, на великани подобни, а не на човеци.

Почнаха те от скалите да мятат огромни отломки.

Грозна гълчава се вдигна на нашите кораби вити —

вопли предсмъртни на хора и трясък на корабни части.

Както на риби, бодяха телата за стръвни гощавки.

125 Докато гинеха грозно мъжете в дълбокия залив,

острия меч на бедрото реших да измъкна и бързо

на черноклюния кораб въжата задръжни разсякох.

А след това насърчих и подканих другарите мили

дружно весла да наблегнат, бедата от нас да отмахнем.

130 Всички, смутени от злото, удариха яко веслата.

Корабът весел отмина ужасните скални навеси

и полетя по вълните. Загинаха всичките други.

Вече заплавахме ние оттам със сърца съкрушени

в радост, че бяхме спасени, но в скръб за другарите клети.

135 Скоро достигнахме остров Еея. На него живее

гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки,

родна сестра на Еет, на коварния цар и вълшебник.

Двама на Хелиос, който за смъртните грее, са рожби.

Тяхната майка е Перса, на бог Океан дъщерята.

140 Кораба там на брега тихомълком привързахме ние

в сгодния пристан, че пътя ни сочеше бог благосклонен.

След като слязохме ние на суша, два дни и две нощи

в мъка дълбока лежахме гнетени и в тежка умора.

След като блесна на третия ден дивнокоса Зората,

145 копие грабнах, на рамо преметнах двуострия меч и

бързо от кораба аз се запътих от хълм да надзърна,

орна земя дано видя и говор човешки да чуя.

А след това се качих на върха на скала да огледам.

Тъй ми се стори, че дим от земята обширна се вие

150 иззад клонатия лес над високия дом на Цирцея.

Как да постъпя, премислях тогава в ума и душата —

мястото исках да видя, отдето дима се сребрее.

След като дълго премислях, накрая намерих за умно

първо при кораба бърз на брега на морето да ида,

155 обед да дам на мъжете, след туй съгледвачи да пратя.

Вече когато насмалко достигнах до вития кораб,

някакъв бог съжали се над мене — аз крачех самотен,

и ми изпрати пред пътя елен дългорог и грамаден.

След като пасъл в гората, той търсеше близкия ручей

160 за водопой, зажаднял под лъчите на жаркото слънце.

Тъкмо излезе навън от леса, и в гърба го улучих,

а острието ми медно прониза в средата гръбнака.

Той изхриптя и се свлече в праха, отлетя му душата.

С крак въз елена аз стъпих, от раната бързо изтръгнах

165 медното копие и на земята го сложих до него.

Върбови клони и пръти довлякох след туй до потока,

още лика, и до разтег въже аз от всичко усуках

и на огромния дивеч краката с въжето овързах.

Тъй го преметнах през шия и тръгнах към черния кораб.

170 Дългото копие бе ми подпора. Не можех на рамо

само с ръка да го нося — грамадно животно беше.

Смъкнах го аз пред съда на земята и почнах да будя

моите спътници — всички с приятни слова заговорих:

„Рано е още, другари, да слезем в дома на Аида,

175 ако и тъжни, преди съдбоносният час да удари.

Нека сега да похапнем, защото на кораба носим

гозби и много напитки. Не бива гладът да ни мъчи.“

Рекох така и с готовност изпълниха моята воля.

Те си откриха главите край шумния бряг на морето

180 и се почудиха всички — грамадно животното беше.

След като с дивната гледка очи усладиха напълно,

те си измиха ръцете и пищна трапеза стъкмиха.

Цял ден пирувахме ние без отдих до залеза слънчев,

Ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

185 Слънцето щом се търкулна и мрак над земята припадна,

легнахме всички да спим на брега под шума на вълните.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

свиках събрание аз и на всички другари заръчах:

„Чуйте какво ще ви кажа, приятели опечалени!

190 Ние не знаем къде е тъмата, къде е Зората,

нито къде под земята потъва сияйното слънце,

нито отгде то възхожда. Затуй да обмислим веднага

има ли някакъв изход. На мене се струва, че няма.

След като аз се качих на върха на скалата, огледах

195 остров, опасан от всички страни от море безгранично.

Равно е той разположен. В средата му дим се издига

иззад клонатия лес, според както с очи го съгледах.“

Рекох така, и сърцата им драги се свиха в покруса,

спомнили бяха делата на цар Антифат лестригонски

200 и на циклопа насилник, свирепия човекоядец.

Те заридаха горчиво, зарониха сълзи горещи,

но плачовете им жални не носеха никаква полза.

На две сега разделих другарите бронеколенни.

Сложих водачи от двете дружини. Едната предвождах

205 аз, а на другата вожда Еврилох богоравния сложих.

В меднокования шлем запремятахме жребии бързо —

на Еврилоха безстрашен се падна по жребий да иде.

Той се запъти ведно с придружители двайсет и двама.

Плакаха те на раздяла. Останали ние скърбяхме.

210 В горските дебри те скоро открили палата на Кирка,

Зидан от камъни гладки на място, за взора открито,

а край палата гъмжало от лъвове, вълци планински —

някога хора, които Цирцея магьосала с биле.

Не връхлетели свирепо, пристъпили те до мъжете

215 и завъртели гальовно за поздрав грамадни опашки.

Както си псетата махат опашки пред своя стопанин,

щом от гощавка се връща — той все ще им хвърли по залък,

тъй се умилквали вълци и лъвове с лапи широки,

нашите тръпнели в ужас пред тези чудовища страшни.

220 Спрели се те пред дома на богинята хубавокоса

и долетяла до тях сладкозвучната песен на Кирка.

С припеви тя си на стана тъчала божествена тъкан,

мека и тънка, досущ като всяка творба на богиня.

Пръв между тях заговорил Полит, на мъжете водител,

225 измежду всички другари ми беше той най-мил и близък:

„Кой ли, другари, на стана големи платна изтъкава,

пее песен звънлива и целия дом огласява —

или богиня е тя, или смъртна, но нека й викнем.“

Рекъл така, а пък те се провикнали и призовали.

230 Тя се подала веднага, разтворила светлите двери

и ги поканила. Никак не се усъмнили и влезли.

Вънка останал един Еврилох, предугадил той хитрост.

Щом ги въвела, подала кресла и столове да седнат.

Сирене, още брашно ечемичено смесила Кирка

235 с мед златожълт и във вино прамнийско го сипала, още

сложила в чашата биле, та родния край да забравят.

След като дала и пили, докоснала Кирка мъжете

с жезъл вълшебен, след туй ги затворила в своя свинарник.

Техните власи, глави, гласове, външността им изцяло

240 станала свинска. Останал им само човешкият разум.

Паднали жалостни в плен. За прехрана им подхвърляла Кирка

жълъди, орехи диви и дренки стипчиви, каквито

лакомо хрускат свинете, дълбаещи с рило земята.

А Еврилох се притече до бързия, черния кораб,

245 да съобщи за съдбата злочеста на нашите хора.

Но не можа да продума ни слово, макар че се сили.

Тегнеше тежка тъга на сърце му. Очите му бяха

пълни със сълзи, духът предугаждаше стонове тежки.

Тъй като всичките ние в почуда го питахме дълго,

250 той ни разказа бедата на другите наши другари:

„Ние, прочут Одисее, в дъбравата както вървяхме,

в горските дебри открихме след малко палата прекрасен,

зидан от камъни гладки на място, за взора открито.

Някоя ткаеше тъкан голяма и пееше звънко —

255 или богиня, или жена. Призоваха я други.

Тя се подаде веднага, разтвори блестящите двери

и ги покани. Не се усъмниха и влязоха всички.

Вън аз едничък останах, предчувствувах някаква хитрост.

Всички изчезнаха вътре и никой назад не се върна.

260 Дълго останах да чакам, но никого тъй не дочаках.“

Рече така той, пък аз си преметнах огромния меден

меч среброгвозден на рамо, вземах и лъка със стрелите

и му поръчах веднага по същия път да ме води.

Той за молба ми обгърна и с двете ръце коленете,

265 гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

„Там не води ме насила, божествени, тук остави ме!

Зная, че нито назад ще се върнеш, ни някои други

спътници ще доведеш. Затова да избягаме бързо

заедно с тия! Дано да избегнем съдбата злочеста!“

270 Рече така той. Но аз на това отговорих и рекох:

„Щом е така, остани, Еврилохе, ти тук край морето,

за да ядеш и да пиеш до вития, черния кораб.

Аз и без теб ще отида, подбуждан от властната нужда.“

Рекох така и потеглих от кораба и от морето.

275 Вече се бях приближил, долината свещена пребродил,

до възвисения дом на вълшебката в билките Кирка

и ненадейно ме срещна бог Хермес със златния жезъл,

тъкмо да вляза в палата. Той имаше образ на момък

с първия мъх по брадата, цъфтеше във прелестна младост.

280 Той ми подаде ръка, извиси си гласа и ми рече:

„Где си, нещастнико, тръгнал по тези вършини самичък,

без местността да познаваш? Другарите твои превърна

Кирка в свине и в свинарника тя ги натясно затвори.

Тръгнал си може би тях да спасяваш? Боя се, че няма

285 също и ти да се върнеш, при другите там ще останеш.

Но ще те освободя и спася от бедата велика.

Смело иди с тази билка полезна в палата на Кирка.

Тя ще отмахне далече от тебе деня на злината.

Ето ще открия коварните мисли на Кирка.

290 Тя питие ще разбърка и в чашата биле ще сипе.

Но с питието не ще те магьоса. Това не допуска

моята билка, която ти давам. Послушай и още:

щом те вълшебката Кирка докосне със дългия жезъл,

ти измъкни от бедрото веднага двуострия меч и

295 сякаш живота й искаш да вземеш, хвърли се връз нея.

Сплашена, тя ще поиска да легнеш при нея в леглото.

Ти не отказвай тогава с богинята в ложе да идеш,

за да ти пусне мъжете и теб да приеме любезно,

но да се първо врече пред блажените с клетва велика,

300 че срещу теб не замисля никакво бедствие ново

и че не ще те лиши беззащитен от смелост и сила.“

Рече сразителят Аргов така, от земята изскубна

чудното биле, подаде го и ми описа вида му.

Беше му коренът черен, цветът му лъщи като мляко.

305 „Моли“ — така го зоват боговете. За смъртен е трудно

да го изскубне из корен. Но всичко безсмъртните могат.

Хермес пое незабавно оттам към върха на Олимпа

пряко гористия остров, а аз — към палата на Кирка.

Как зачестено сърцето ми почна да бие по пътя!

310 Спрях най-накрай пред дома на богинята гиздавокоса.

Там спрях и викнах високо. Богинята чула гласа ми.

Тя се подаде веднага, разтвори ми блеснали двери

и ме покани. Но аз я последвах с душа нажалена.

Щом ме въведе, подаде ми стол среброгвозден да седна

315 (с дивна резба украсен), под нозете ми столче постави.

В златен стакан питие ми тогава разбърка да пия,

в него тя билето сипа с коварни кроежи в сърцето.

Щом ми го даде и аз го изпих (но не ме омагьоса!),

с жезъла тя ме докосна, гласа възвиси и ми рече:

320 „Хайде в свинарника лягай при другите твои другари!“

Рече така, но измъкнах двуострия меч връз бедрото

и се нахвърлих връз Кирка, уж тъй да й взема живота.

Гръмко извика, преви се, обгърна ми тя коленете

и през избликнали сълзи изрече словата крилати:

325 „Кой си, отгде си? Градът ти къде е? Кои те родиха?

Чудно наистина питието не те омагьоса!

Никой друг смъртен не е на омайното биле удържал,

щом през оградата зъбна се плъзне веднъж питието.

Неумолимо сърце се таи, както виждам, в гръдта ти.

330 Сигур си многоумният смел Одисей, за когото

Хермес, сразителят Аргов със златния жезъл предсказа,

че ще пристигне от Троя на бързия, черния кораб.

В ножнята своя меч ти затъкни, след това ние двамата

нека в постелята наша да легнем и тъй съчетани

335 с връзка любовна, сърцата си нека един друг да открием.“

Рече богинята тъй, а пък аз й отвърнах и казах:

„Може ли, Кирко, да искаш да бъда към теб благосклонен,

щом като моите хора превръщаш в свине у дома си,

мене пък тука задържаш, замислила зло, и ме каниш

340 в твоята спалня да вляза и с тебе легло да споделям,

да ме лишиш в голотата от мъжка сърцатост и сила?

Няма за нищо, богиньо, да дойда във твоето ложе,

ако пред мен не решиш да положиш великата клетва,

че срещу мен не замисляш днес никакво бедствие ново!“

345 Рекох така и веднага се вкле тя по моята воля.

След като тя се закле и с оброка свещен се зарече,

заедно с Кирка възлязох на дивно постланото ложе.

Припнаха четири сръчни робини тогава в палата.

Всичко в чертога на Кирка уреждаха тези девойки.

350 Бяха те все дъщери на дъбрави, на извори бистри

и на свещени потоци, които се втичат в морето.

Сложи едната от тях на креслата изящни от пурпур

губери, а най-отдолу подложи платнени покривки.

Друга от тях пред креслата наблизо наслага трапези

355 сребърни и върху тях заблестели от злато съсъди.

Трета пък медено вино размеси във сребърен кратер

и пред креслата разля от напитката в чаши от злато.

Дева четвърта донесе вода. Под огромна тринога

огън разпали тя бързо, да кипне на него водата.

360 След като кипна водата в котела от мед заблестяла,

тя ме заведе в басейна и там от огромния медник

смес разхладена поля на главата ми и рамената,

за да премахне от мене телесната тежка умора.

Щом ме момата изкъпа, с елей благовонен помаза,

365 тя ми загърна снагата с хитон и прекрасна хламида

и ме изведе, подаде ми стол среброгвозден да седна

(с дивна резба украсен), под нозете ми столче постави.

Ето робиня донесе пред мен върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

370 после поля ми самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред мене икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Тя ме покани да ям, но не можех да вкуся храната.

В мисли потънал седях и в сърцето беди предугаждах.

375 След като Кирка видя, че седя и с ръцете храната

аз не докосвам, че тежка печал ми измъчва душата,

близо до мене пристъпи и рече словата крилати:

„Що седиш като ням, Одисее, пред моя трапеза,

що си сърцето ломиш и не вкусваш напитка, ни гозба,

380 или долавяш тук хитрост? Не бива от днеска нататък

страх да изпитваш пред нищо, че тежката клетва положих!“

Рече така, а пък аз на това й отвърнах и рекох:

„Има ли, Кирко, един поне доблестен мъж на земята,

който да бъде готов да опитва храна и напитка

385 още преди да съгледа свободни другарите свои?

Но ако искрено каниш да пия, да вкусвам от гозби,

нека с очите си видя, че пускаш другарите мили!“

Рекох така аз, а Кирка излезе навън от палата

с жезъл в ръка, отвори свинарника тя и изведе

390 моите хора, подобни на деветгодишни шопари.

Спряха се те срещу мене, богинята всички обходи

и ги помаза един подир други с целебното биле.

Мигом изкапа от тях тази гъста четина, която

от питието ужасно на мощната Кирка порасла.

395 Пак се превърнаха те на мъже, ала много по-млади,

с много по-хубава външност, снагата им по-стройна стана.

Те начаса ме познаха и всеки ми стисна ръката.

Радостни сълзи пророниха всички. От техните вопли

екна палатът. Самата богиня се трогна от жалост.

400 Близо застана и рече ми тя, над богини богиня:

„Зевсороден Лаерте, герой находчив Одисее!

Бързо иди върху кораба вит на брега на морето,

кораба най-напред вие на твърдия бряг изтеглете

и в пещера подслонете богатства и корабни вещи,

405 после върни се обратно със твоите верни другари.“

Рече така и сърцето ми храбро послуша зова й.

Аз се запътих към кораба бърз, към брега на морето.

Близо до бързия кораб намерих другарите верни

в тежка печал. От очите им течаха потоци от сълзи.

410 Както запрени телета към своите майки, които

сити от паша в лъките се връщат в обора закътан,

вкупом се втурват насреща, по пътя си пречки не виждат

и непрестанно с мучене край своите майки подскачат,

също така и онези, когато с очи ме видяха,

415 с плач връхлетяха на мен. Сърцата им силно забиха,

сякаш са вече в града си, в скалистата родна Итака,

гдето са някога расли и гдето са бял свят видели,

и през избликнали сълзи изрекоха думи крилати:

„Зевсороден Одисее, дойде си и тъй ни зарадва,

420 сякаш се върнахме вече в Итака, земя на бащите.

Но разкажи ни бедата на другите наши другари!“

Рекоха тъй, а пък аз отговорих с приятелски думи:

„Кораба най-напред вие на твърдия бряг изтеглете

и в пещера подслонете богатства и корабни вещи.

425 И подир моите стъпки вий вкупом елате,

вътре в палата на Кирка да видите всички другари,

как се гощават и пият — в обилие всичко те имат.“

Рекох така и веднага изпълниха моята воля.

Но Еврилох сам реши да попречи на всички другари.

430 Той се обърна към тях и изрече крилатите думи:

„Но накъде, безразсъдни! Защо сте стремите към гибел

при чародейката Кирка в палата? Но тя ще превърне

всички ни или в глигани, във лъвове или във вълци,

та по неволя да вардим голямата нейна обител!

435 Същото стори циклопът, когото запря в пещерата

нашите хора, тъй дръзко предвождани от Одисея.

Беше едничка причина за тяхната смърт дързостта му!“

Рече така Еврилох, а сърцето ме тласкаше вече

в миг да изтегля кръз яко бедро острието на меча,

440 с него главата му да отсека и в праха да я хвърля,

ако и родственик той да ми беше. Но всички другари

с думи любезни от всички страни настойчиво ме спряха:

„Нека по твоята воля, божествен, да го оставим

тука при кораба бърз да остане да бди неотстъпно,

445 ние без него да идем в дома на свещената Кирка!“

Рекоха тъй и поеха от кораба и от морето.

Но Еврилох не остана самичък на вития кораб,

а ни последва изтръпнал от моите укорни думи.

В същото време в палата грижливо изкъпала Кирка

450 другите мои другари, с уханен елей ги разтрила

и ги загънала в плащи от вълна и меки хитони.

Ние ги сварихме тъкмо в разгара на пира в чертога.

Щом се видяха, те мигом лице във лице се познаха

и възридаха от радост. От вопли палатът кънтеше.

455 Близо застана и рече звездата над всички богини:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

хайде обилния плач прекратете. Самата аз зная

колко беди по морето пустинно понесохте вие,

колко вреди претърпяхте по суша от хора враждебни.

460 Но усладете сърцата от гозби, налейте си вино,

да съберете отново в гърди мъжеството, с което

първо напуснахте вие скалистия остров Итака,

гдето сте някога расли. Унили сега от умора,

мислите вечно злините от вашето бродене тежко,

465 няма в сърцата ви радост, защото изстрадахте много.“

Рече така тя и лесно предума сърцата ни смели.

Ден подир ден без почивка седяхме там цяла година,

ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Месец след месец отмина, големите дни се явиха,

470 щом посред свита от хора накрая настъпи година,

моите спътници мили започнаха да ме предумват:

„Време, безумецо, стана за родния край да помислиш.

Тебе съдбата отрежда да бъдеш спасен и отново

в своята къща висока и в родния край да се върнеш.“

475 Казваха тъй и сърцето ми храбро послуша зова им.

Цял ден до залеза слънчев пирувахме ние без отдих,

ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Слънцето щом се катурна и мрак над земята припадна,

легнаха моите хора за дрямка в покоите хладни,

480 аз пък със Кирка възлязох на дивнопостланото ложе

и за молба й обвих коленете. Богинята чу ме.

Аз се обърнах към нея и рекох крилатите думи:

„О, изпълни ми ти, Кирко, оброка, във който се врече,

в родния край да ме пратиш. Копнея аз там да се върна,

485 още и моите хора, които ми късат сърцето —

винаги те възридават, когато от мен се оттегляш.“

Рекох така, и отвърна ми тя, над богини богиня:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

никога няма насила в палата си да те задържам,

490 само че трябва най-първо друм други да минеш — да слезеш

в мрачния дом на Аид и на Персефонея ужасна.

Там да попиташ душата на тивския старец Тирезий —

слепият кобник запазва и днес още своята мъдрост,

само у него ума след смъртта Персефона остави.

495 Всички останали пърпат в дома на Аид като сенки.“

Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса.

Плаках на ложето рухнал. Не искаше вече духът ми

повече аз да живея и блясъка слънчев да гледам.

След като дълго се валях и дълго ридах на леглото,

500 с тези слова отговорих на гиздавокосата Кирка:

„Кирко, в това пътешествие кой ще ми бъде водител?

Кой е достигнал дома на Аида със черния кораб?“

Рекох така, и отвърна ми тя, над богини богиня:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

505 никак не се безпокой, че ти липсва водач през морето.

Мачтата само сложи, върху нея платната опни и

плавай без страх. Ще повее веднага дъхът на Борея,

щом като с кораба вече преплаваш нашир Океана,

гдето е равният бряг и дъбравата на Персефона

510 от чернолистни тополи и неродовити ракити,

кораба там закотви до въртопа дълбок океански,

ти пък самият слезни в плесента на дома на Аида.

Там в Ахеронт устремява водите си Пирифлегѐтон

заедно с Ко̀кит, а той е ръкав на водите на Стикса.

515 Сливат се край канара многошумно и двата потока.

Най-сетне стигнеш ли близо, герое, където те пращам,

ров изкопай на квадрат приблизително лакът на лакът,

около рова възлей възлияние на мъртъвците

най-напред с мляко и мед, след това с кехлибарено вино,

520 трето с вода. Посипи го със светло брашно ечемично.

И към безмощните сенки молба възнеси, обещай, че

ще принесеш от Итака най-тлъстата ялова крава

в жертва на тях върху клада със дарове много изрядни,

а на Тирезий отделно дарение да обещаеш

525 в жертва овен чернорунен и личен от твоето стадо.

След като там се помолиш на славия сонм от покойни,

черна овца и овен принеси им въз ямата жертва.

Нека към Ереб да гледат. А ти настрани извърни си

към океанските струи лицето. Тогава при

530 тебе цели рояци души от покойници скъпи ще дойдат.

В същото време поръчай на своите мили другари

да одерат умъртвените с мед безпощадни животни,

в огън да ги изгорят и безсмъртните те да приканят —

бога всемощен Аид и ужасната Персефонея,

535 бързо пък сам измъкни кръз бедрото двуострия меч и

седнал въз рова, недей позволява на сенки безмощни

да приближават кръвта, докато не разпиташ Тирезий.

Скоро и сам той, водачо на воини, ще дойде при тебе,

да ти открие на пътя посоката и дължината,

540 как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.“

Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.

Кирка тогава ми даде и плащ, и хитон да надяна.

Сложи си нимфата дълга и светлосребра одежда,

нежно тъкана, ефирна, опаса снагата си с пояс —

545 целия в злато, след туй на лицето си булото спусна.

Аз, през палата преминал, заръчах на моите хора,

след като с кротки слова ги пробуждах, на всеки отделно:

„Хайде станете, другари, от сладкия сън се свестете!

Време е вече да тръгнем. Напъти ме мощната Кирка.“

550 Рекох така аз и лесно придумах сърцата им смели.

Но и оттам не изведох без загуби всички другари.

Най-млад от всички ни беше на нашия кораб Елпенор,

в битките най-малко храбър и в разума най-малко силен.

Той от другарите там надалече, натегнал от вино,

555 място прохладно потърсил в свещения дом на Цирцея.

И щом в просъница чул суетене и говор на хора,

скочил в мига на крака, но уплашен забравил, че трябва

да се извърне назад, за да слезе по дългата стълба,

а се търкулна от покрива долу. Строши си веднага

560 вратния прешлен. Душата му слезе в подземното царство.

После, преди да излезем на другите рекох словата:

„Може би мислите вий, че се връщаме по домовете

в мила родина! Но Кирка ни друга цел предопределя:

мрачния дом на Аид и на Персефонея ужасна,

565 там да попитам душата на тивския старец Тирезий.“

Рекох така, в сърцата им мили се свиха в покруса.

Паднаха те в пепелта, заридаха, заскубаха власи,

но плачовете им жални не носеха никаква полза.

Ние докле на брега на морето към бързия кораб

570 опечалени вървяхме и леехме сълзи обилни,

Кирка по същото време отишла до черния кораб,

вързала близо до него овен и овца чернорунна,

минала леко край нас. Против волята на божеството

кой ще го види с очи, като идва или отминава?