Омир
Одисея (1)

Първа песен
Съвещание на боговете. Атина поощрява Телемах

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

и опозна градовете, ума на безбройните хора,

толкова мъки в душата си той по морето понесе,

5 своя живот да запази, другарите вкъщи да върне.

Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.

Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство —

ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.

10 Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса!

Всичките други, които избягаха сигурна гибел,

бяха си по домовете, далече от бран и талази.

Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

15 там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане.

Но кръговратът годишен доведе година, в която

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

страшните свади!). За него изпитаха жал боговете —

20 всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът

с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци далечни

(те на самия предел на света са, на две разделени —

слънцето гдето захожда, живеят и гдето изгрява).

25 Там получаваше той в хекатомби овни и волове

и се любуваше седнал на пира. По същото време

всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.

Първи започна бащата на хората и боговете,

след като в себе си той си припомни за славен Егиста

30 (него съсече Орест, знаменитият син на Атрида).

В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:

„Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!

Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство

мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

35 Мимо съдбата Егист на Атрида законна съпруга

грабна, а него погуби, щом родния праг той прекрачи.

Ние го предизвестихме за неотвратимата казън

(беше ни пратеник Хермес, сразителят зорък на Аргус),

да не убива мъжа, да не му похищава жената,

40 че за Атрида отплата Орест ще потърси, когато

вече съзрял закопнее за своята мила родина.

Ние напразно вещахме чрез Хермес! Отблъсна в сърцето

този разумен съвет, но за всичко Егист бе наказан.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

45 „О всемогъщи наш татко Крониде, върховен владетел!

Истина, той си заслужи напълно такава погибел.

Нека така да погине и всеки подобен злосторник!

Но ми более сърцето за мъдрия мъж Одисея.

Клетникът страда отдавна разлъчен от своите близки

50 в остров, далеч сред вълните стаен като пъп на морето.

В острова, с гъсти дъбрави обрасъл, живее богиня —

щерка на страшния Атлас, познаващ навред из морето

тъмните бездни и здраво подпиращ онези огромни

стълбове, дето делят от небесния купол земята.

55 Щерка му пленник държи Одисея злочест безутешен.

Винаги тя го омайва с вълшебни и галени думи,

свидна Итака дано да забрави. Бленува напразно

той да съгледа дима, възвисяван от родна Итака,

и за смъртта си неспирно копнее. Не се ли препъва

60 с мъка сърцето ти, Зевс олимпийски? Нали Одисей ти

жертвени дари за милост принесе край градските чълни

в ширната Троя? Защо си така разядосан, о Зевсе?“

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетяха, о дъще, из твоите устни!

65 Мога ли аз да забравя така Одисея божествен —

с ум сред мъжете личи и принасяше толкова жертви

нам — боговете, които владеем нашир небесата.

Не! — Посейдон земедържец без отдих враждува с героя —

гневен, задето лиши от едничко око той циклопа.

70 А Полифем богоравен по своята сила преваря

всички циклопи. Роди го свещената нимфа Тооса,

щерка на Форкин, що бди над морето, вълнувано вечно.

С нея се беше сближил Посейдон в пещера полуздрачна.

Ей затова Посейдон земедържец, макар че не иска

75 сам да погуби героя, го тласка далеч от родина.

Но да помислим сега олимпийците тука задружно

как Одисей да се върне дома. Посейдон пък ще трябва

вече гнева да възпира. Че може ли да продължава

той да воюва едничък против боговете всевечни?“

80 Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„О наш родителю, чедо на Кронос, върховен владетел!

Щом е наистина за блажените вече угодно

своята родна земя Одисей многоумен да види,

нека вестителят Хермес, сразителят зорък на Аргус,

85 в остров Огигия бързо да иде и да възвести там

нашата твърда присъда пред гиздавокосата нимфа.

Нека дома се завърне героят, кален в изпитните.

Аз пък в Итака ще сляза и там на сина Одисеев

с гняв ще изпълня сърцето и смелост ще влея в духа му,

90 да събере на съвет дългокосите свои ахейци

и да разгони той всички женихи, които му колят

сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

Ще го изпратя във Спарта, оттам в песъчливи Пилос,

вест от мълвата да чуе — кога се завръща баща му,

95 и да разцъфне за него сред хората слава велика.“

Рече тъй и на нозете си върза вълшебните златни

вечни сандали, които я носеха и над водата,

и над земята безкрайна в гальовния дъх на зефира.

Бойното копие взе си, заострено с меден завършек,

100 тежко, грамадно, с което сломява пълчища от воини,

щом се над тях разгневи дъщерята на мощен родител.

От олимпийския връх като вихър се спусна Палада,

та озова се в Итака до портата на Одисея —

тъкмо пред прага на двора, в десницата с копие медно,

105 образ на гостенин взела, на вожда на тафосци Ментес.

Вътре Атина завари събрани женихите дръзки.

Местеха пулове те и безгрижно сърца веселяха

там върху кожи от бици, които сами са заклали,

а покрай тях глашатаи сновяха и пъргави роби.

110 Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните,

Другите с шуплести гъби почистваха сръчно софрите

и върху тях пред мъжете дробяха камарите с мръвки.

Най-рано пръв Телемах боговидин съгледа Палада.

Той сред женихите мълком седеше печален в сърцето.

115 Мислено виждаше ясно родителя свой благороден —

най-сетне как се явява, женихите как той разгонва,

царския сан как запазва и в собствен дом пак заповядва.

Тъй сред женихите в мисли унесен, съгледа Атина,

спусна се право към входа разсърден, че толкова дълго

120 гост е принуден да чака на прага, пристъпи към нея

бързо, подаде десница и медното копие грабна.

Пръв Телемах заговори и рече словата крилати:

„Поздрав на теб, чужденецо! При нас ще останеш за пира.

Що ти е нужно, ще кажеш, когато ни гозбите вкусиш!“

125 Рече и тръгна напред, подир него Палада Атина.

След като влязоха двама в палата, високо въздигнат,

якото копие взе той и сложи пред стройна колона

вътре в хранилище, гладко излъснато, гдето немалко

копия на Одисей, непреклонен в бедите, стояха.

130 После си госта поведе до трона, прекрасно изписан,

ленена тъкан постла, под нозете му столче постави.

Седна в кресло пъстроцветно до госта, далече от други,

странникът да не попадне в съседство с надменна трапеза,

та отегчен от глъчта, да отблъсне храната, а сам той

135 вест да потърси за своя отсъствуващ татко.

Ето робиня донесе пред тях върху сребрен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономка достопочтена,

140 ястия пищни подбрала със радост от всички запаси.

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви златни стакани самият на масата тури,

а глашатаят без отдих разливаше в чашите вино.

В залата шумно тогава нахлуха женихите дръзки

145 и по кресла и столове насядоха те на редици.

А глашатаи поляха на всички ръце да измият,

и на камари в панерки донесоха хляба робини,

млади момци им наляха догоре стаканите с вино.

Мигом присегнаха те към готовите мамещи гозби.

150 Щом като своята жажд и глад утолиха напълно,

нова наслада горещо в сърцата си те пожелаха —

песни с китара и танци, украса за всяка гощавка.

Ей глашатай подаде звънливата лира на Фемий.

Пееше той по принуда сред безсрамни женихи.

155 Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен.

Към сивоока Атина сега Телемах се обърна,

леко главата си сведе към нея, та друг да не чуе:

„Странниче скъпи, дали ще се сърдиш на моите думи?

Гледай едничката грижа на тези — китари и песни.

160 С леко сърце без отплата пилеят имота на оня,

белите кости на който загниват далече по суша

на дъждовете или ги подмята вълна на морето.

Ех, да го бяха видели, че идва отново в Итака,

щяха да искат да бъдат нозете им много по-бързи,

165 нямаше тука да грабят и злато, и скъпи одежди.

Но той погина, застигнат от орис злощастна. Утеха

нам не остава, дори ако някой от земните хора

каже, че той ще се върне. Помръкна деня му възвратен!

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене!

170 Кой си? Отгде си? Градът ти къде е? Кои са баща ти,

майка ти? Кораб какъв те доведе? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как се зовяха?

(Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е ясно.)

Още това извести ми открито, добре да го зная:

175 пръв път ли идеш ти тук, или вече си бивал в Итака

гост на баща ми? Нерядко спохождаха нашата къща

странници разни, със всички обичаше той да общува.“

Тъй му отвърна сега совооката дева Атина:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено.

180 Ментес зоват ме, а мъдрият цар Анхиал ми е татко.

Славя се аз, че господствам над веслолюбивите тафци.

Тука пристигнах току-що на кораб с другари и плавам

по винобагро море към народи от чужди езици.

Мед ще подиря в Темеса, а возя сребристо желязо.

185 Бързия кораб оставих в полите на Нейон гористи,

в залива Рейтрон ме чака — далеч от града, пред полето.

А се гордея, че още отдавна бащите ни свързват

връзки на гостоприемство. Когато споходиш Лаерта,

този герой престарял, ще научиш от него сам всичко.

190 Вече той, казват, не ходел в града, а си бремето влачел

вън по полето с ратайка старица, която му носи

ястие, още и вино, кога му натегнат нозете,

след като дълго е ходил по ръта на своето грозде.

Аз пък пристигнах, дочул от мълвата, че вече е в къщи

195 татко ти. Но боговете навярно сред път са го спрели.

Вярвай, не е на земята умрял Одисей благороден,

още живее героят, изгнаник сред морски простори

в остров, стаен сред вълните далече. На хора враждебни,

диви мъже, той е все още в плен против своята воля.

200 Но ще предскажа на тебе това, що в душата ми влагат

днес боговете безсмъртни, и то ще се сбъдне без друго —

вярвам, макар че не съм ясновидец и птицегадател.

Дълго той няма далеч да остане от мила родина.

Пак ще се върне, дори да му сложат железни вериги.

205 Изобретателен, все ще измисли той някаква хитрост.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене.

Толкова снажен, нали си телесният син Одисеев?

Чудно приличаш на него в главата, в очите прекрасни.

Ясно го помня, на гости един друг си ходехме често

210 още преди да отплава за Троя, където и други

най-благородни аргейци се втурнаха с кораби вити.

Но след това не видях Одисея, ни той ме е срещал.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Всичко пред теб, чужденецо, съвсем откровено ще кажа.

215 Моята майка разказва, че аз произхождам от него.

Но сам не зная. Та кой ли със сигурност знае рода си?

Все пак желая да бъда наистина син на щастливец,

който сред своя имот ще достигне до старост дълбока.

Но ако искаш да знаеш, от тези, които са живи,

220 най е злощастен сега според хората моят родител.“

Тъй отговори Атина, богинята бляскавоока:

„Не! Боговете не искат за бъдните дни да остане

твоят род жалък, щом син като тебе роди Пенелопа.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

225 що означава глъчът и тълпата? Защо ти са нужни?

Пир или сватба уреждаш? Не е то забавна гощавка.

Мен ми се струва, в дома ти безчинствуват гостите дръзко.

Всеки порядъчен мъж яростта си не ще овладее,

тук ако дойде и види това им позорно държане.“

230 А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Страннико, щом като питаш, то аз ще ти кажа открито:

някога беше домът ни препълнен с богатства и тачен

беше от всички, когато живееше тука баща ми.

Но боговете в гнева си са вече отсъдили друго,

235 този герой без следа от очите на всички укриха.

Нямаше аз да жалея смъртта му дотолкова много,

паднал да беше в земята троянска в кръг на другари

или в ръцете на близки, когато завърши войната.

Гробна могила над него ахейци щяха да вдигат,

240 щеше синът му навеки сред слава велика да грее.

Но похитен е той вече безславно от харпии бесни.

Тръгна, изчезна, забравен от всички, на мене остави

сълзи и скръб. Но не жаля, не стена аз само за него.

Ах, боговете и други тревоги на мен причиниха:

245 колкото златни владеят различните острови тука —

първите хора на Сама, Дулихий, гористият Закинт,

още които сега управляват Итака скалиста,

искат на моята майка ръката, съсипват дома ни.

Нито тя явно отблъсква такава натрапна женитба,

250 нито и силите стигат да вземе да вземе решение твърдо.

Те пък пилеят имота, а сетне и мен ще разкъсат.“

С негодувание тъй му отвърна Палада Атина:

„Клетнико, колко ти липсва баща ти, отдавна отсъстващ,

тежка ръка да стовари връз тези безсрамни женихи!

255 Ех, да се върнеше днеска и тука да спреше пред прага

с двете си копия в длани, заварден със шлема и щита!

Тъкмо какъвто за пръв път в палата ни аз го съгледах,

щедро тогава сред пира тешеше сърцето си с вино.

Беше дошъл от Ефира — от Илос, сина на Мермера.

260 Също за там Одисей бе отплавал на бързия кораб,

мъжеубийствено биле да търси, с което да може

медни стрели да напойва. Отказа отровата Илос —

той се боеше в душата си от боговете всевечни.

Моят баща му я даде от искрена обич и дружба.

265 Ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал,

щеше да стори живота им кратък и бракът им горък!

Всичко обаче лежи върху скутите на боговете —

той за страхотната мъст ще се върне ли в своята къща,

или пък не? А на тебе предлагам сега да помислиш

270 как от палата далеч да прогониш тълпата женихи.

Слушай какво ще ти кажа и смело пристъпяй към дело:

утре в зори призови на площада ахейците храбри,

всичко яви, боговете свидетели нека да бъдат.

Искай да се разотидат женихите по домовете

275 и ако твоята майка желае повторна женитба,

нека се върне в дома на родителя много заможен.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много жертвени дари, прилични за скъпата щерка.

Тебе пък мъдро съветвам, дано да послушаш съвета:

280 двайсет гребци нагласи върху най-издръжливия кораб,

бързай тогава да дириш баща си, отдавна изчезнал.

Все ще дочуеш за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Най-напред в Пилос иди да разпиташ великия Нестор,

285 в Спарта оттам потърси злтокъдрия цар Менелая,

който се върна последен от вси меднобронни ахейци.

Чуеш ли ти, че баща ти е жив и че той се завръща,

Мъката твърдо понасяй година, но пак го дочакай.

Чуеш ли ти, че не е между живите и че е мъртъв,

290 бързо върни се обратно в обичната твоя родина,

гробна могила му насипи с дарове погребални,

както е редно, тогава склони Пенелопа за брака.

След като всичко изпълниш и всичко щастливо завършиш,

виж помисли до ума и сърцето си ти се допитай

295 как до един да изтребиш женихите в твоята къща —

с хитра измама или открито със сила. На тебе

възраст момчешка надрасъл, детински игри не приличат.

Знаеш, че в целия свят се прослави Орест богоравен,

щом отмъсти на Егист, на коварния отцеубиец,

300 който лиши от живот прочутия негов родител.

Но и на тебе, мой друже, прилича, прекрасен и снажен,

да се покажеш и твърд, да те хвали от внуците някой.

Време за мене настана при бързия кораб да ида.

Моите спътници сигур ме нетърпеливо очакват.

305 Имай за другото грижа ти сам и помни що ти рекох.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Виждам говориш пред мене, приятелю, с обич сърдечна

както баща пред сина си, аз няма това да забравя.

Само за малко почакай, макар и да бързаш за пътя.

310 Първо се тук изкъпи, освежи, насити си душата,

весел към кораба после ще тръгнеш, когато ти връча

скъп и прекрасен подарък за спомен от нашата дружба,

както приятеля гост домакинът приятел дарява.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

315 „Не! Не задържай ме вече, аз трябва веднага да тръгна.

Скъпите дари, които на драго сърце ми отреждаш,

щом се завърна, тогава ще взема дома да ги нося

спомен от тебе, а равни и ти ще получиш тогава.“

Рече и тръгна Атина, богинята бляскавоока —

320 вън излетя като птица незрима, на него пък вдъхна

сила и смелост в гърдите, за скъпия негов родител

по-ясен спомен събуди. А щом се размисли дълбоко,

смаян досети се той, че е с някой небесен беседвал.

И богоравният мъж към женихите тръгна веднага.

325 Песен редеше пред тях песнопоецът славен. Безмълвно

слушаха, седнали, всички за пътя обратен от Троя,

който Атина Палада отсъди за гръцките воини.

В горните свои покои дочу вдъхновената песен

Пенелопея дори, на Икарий разумната щерка.

330 Спусна се тя неудържно надолу по стръмната стълба,

но не сама, че до нея вървяха две нейни робини.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря до гредата въз прага на залата, зидана яко,

двете ланити закрила с блестящото було, а редом

335 вдясно от нея застана робиня, а друга отляво.

После със сълзи в очи на певец божествен тя рече:

„Фемие, толкова други пленителни песни ти знаеш

за богове и герои, които певците възславят —

хайде, запей ми от тях пред събраните тук и мълком

340 нека те виното пият. Но повече ти не мъчи ме

с тази мелодия тъжна, тя вечно ми къса сърцето.

Мене съдбата ориса да страдам най-неутешимо:

в спомени вечно копнея за образа скъп на съпруга,

който се слави нашир по Елада и в целия Аргос.“

345 А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага:

„Майко, защо на певец любим забраняваш да пее,

както сърцето му иска? Не са ни виновни певците,

Зевс е виновен едничък, че той вдъхновение праща

на възвисените хора по собствена воля. На Фемий

350 ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци.

Ето пред всичките песни най-гръмка възхвала намира

винаги песен, която звучи за слуха като нова.

А ти въздържай сърцето и слушай гласа на певеца.

Не Одисей сам загуби деня на завръщане вкъщи —

355 паднаха с него край Троя и множество други герои.

Горе сега ти върни се и своите работи гледай —

хурката, още и стана, нареждай на всички робини

ревностно там да се трудят. Речта на мъжете подхожда,

главно на мене, че аз разпореждам на цялата къща.“

360 Смаяна майката тръгна обратно към своите стаи

и си премисли дълбоко разумната реч на сина си.

Щом пък в покоите горе възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруг жадуван, рида тя додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.

365 И зашумяха след нея женихите в тъмната зла —

сластно желаеше всеки легло да дели с Пенелопа.

А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага:

„Чуйте, безкрайно нахални женихи на моята майка!

Нека сега продължава гощавката и веселбата!

370 Шумната глъч прекратете, защото такъв песнопоец

пълни душата със сладост, на бог той е равен по песен.

Но призовавам ви утре в зори за съвет на стъгдата

всички и там ще ви кажа направо аз своите думи:

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

375 Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!

И ако по е приятно за вас, ако по е угодно

само неволник един да съсипвате неотмъстени,

хайде, рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

380 Знайте, че тука дома ще загинете вие мърцина.“

Тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни,

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

Но Антиной, на Евпейта синът, му отвърна тогава:

„Сигурно, теб, Телемахе, сами боговете подучват

385 тъй да се перчиш пред нас и големи слова да говориш.

Само дано над Итака, от морски вълни обградена,

Зевс не даде да царуваш, макар че е твое наследство.“

А на това Телемах разсъдливият бързо отвърна:

„Ти, Антиное, дали ще се сърдиш на моите думи?

390 Чуй! Ако Зевс отреди да царувам, приемам с готовност.

Мислиш ли ти, че това е за хората най-неприятно?

Та да царуваш нима е противно? В чертога си царят

бързо натрупва богатства, на почит е той сред мъжете.

Но без съмнение има в Итака, с вълни обградена,

395 властници още мнозина ахейски — и млади, и стари.

Цар изберете от тях, ако днес Одисей е загинал.

Аз ще остана стопанин над нашата собствена къща,

също над робите, що Одисей завоюва за мене.“

А Евримах, на Полиба синът на това отговори:

400 „Знай, Телемах, лежи върху скутите на боговете

кой занапред ще е цар над ахейците в остров Итака.

Своето ти ще запазиш и своето ти ще владееш.

Надали някой ще дръзне да дойде и граби насила

твойте имоти, додето мъже населяват Итака.

405 Но аз, любезни желая за странника да те попитам:

кой и къдешен е гостът? Коя е страната му родна?

Где е родът му и орната бащина почва?

Може би вест ти донесе, че твоят баща се завръща,

може би иде в Итака по някаква работа лична?

410 Как ненадейно изчезна, съвсем не почака да свържем

с него познанство. Но явно не беше видът му незнатен.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Не, Евримахе! Не ще се завърне в палата баща ми!

Вече не вярвам на вести, отгдето и те да пристигат,

415 нито желая да слушам поличби, макар че ги търси

моята майка — тя вечно в чертога гадателки вика.

Гостът, когото видяхте, е бащин приятел от Тафос.

Ментес зоват го, а мъдрият цар Анхиал му е татко.

Слави се той, че господства над веслолюбивите тафци.“

420 Рече така Телемах, но познал бе богинята вечна.

Танца и бодрите песни женихите пак подкачиха

и веселяха се с вино в очакване вечер да дойде.

Тъкмо се тъй веселяха и тъмната вечер се спусна.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

425 А Телемах се отправи към своята спалня висока,

дигната в ширния двор върху място, за взора открито.

Там са запъти за отдих, отдаден на множество мисли.

С факел запален пред него вървеше грижовната вечно

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

430 Беше я купил Лаерт преди време със свое имане

в нейната младост и хубост за двадесет бика. В палата

той я ценеше наравно с приличната своя съпруга,

но да не сърди жена си, легло не поделяше с нея.

С факел запален вървеше тя близо. От всички робини

435 най го обичаше тя, че го гледаше още от детство.

Щом той отвори вратата на здраво строената стая,

седна във своето ложе, съблече си меката дреха

и я предаде в ръцете на вярната стара робиня.

Тя пък хитона по гънки надипли и леко приглади,

440 та до леглото, с резба украсено, на гвоздей провеси,

стаята бързо напусна и брънката сребърна дръпна,

дверите с нея притегли и с ремък притегна резето.

Цяла нощ сам Телемах на леглото под овнешко руно

мислеше само за пътя, по който го тласна Атина.