Есхил
Евменидите ^[0] (6)

Първи стазим

Първа строфа

 

        Майко Нощ, о моя родна майко,

        мене, мъстта за мъртви и за зрящи,

        майко, чуй: Латониният син^[1]

        зле се надсмя над мене —

        похити ми тоя заек,

        който майчината кръв

        трябва да ми заплати.

 

        Жертва си ти! Бесният химн

        ще порази твойта душа,

разсъдъка отнема той!

        Песен на Еринии —

        звук безлирен, разумът

помръква, вцепеняваш се!

 

Първа антистрофа

 

        Моят дял е твърдо и навеки

        определен от непреклонна мойра^[2]:

        който, от безумство обладан,

        близък човек убие,

        него гоня аз, додето

        иде в ада. Но и там

        няма да се отърве.

 

        Жертва си ти! Бесният химн

        ще порази твойта душа,

разсъдъка отнема той!

        Песен на еринии —

        звук безлирен, разумът

помръква, вцепеняваш се!

 

Втора строфа

 

        Нам от рождение тая съдба ни се падна.

        Нека безсмъртните нашия дял не докосват,

        нямаме обща трапеза,

        светлите дрехи не са наша участ и жребий.

… … … … … … …

 

Моят дълг е да руша

        там, дето брат пада сразен

        с меча на тих, къщен Арей^[3].

        Него, уви, погваме ний!

        Здрав и могъщ нека е той —

        ний го сразяваме с нови кърви!

 

Втора антистрофа

 

        Ние спасяваме други от нашите грижи:

        нам боговете дължат своя мир безметежен,

        ние ги пазим от разпри.

        Зевс не допуща до себе си мерзкото племе

с потопените в кръв ръце.

 

        Моят дълг е да руша

        там, дето брат пада сразен

        с меча на тих, къщен Арей.

        Него, уви, погваме ний!

        Здрав и могъщ нека е той —

        ний го сразяваме с нови кърви!

 

Трета строфа

 

        Слави човешки, достигнали до небесата,

        чезнат, смаляват се, жалко се наземи свличат,

        щом връхлетим върху тях стая черна одежда,

        с нашия злокобен танц.

 

        Ето така хвърлям се аз

        с мощна нога, с неотразим,

        с гибелен скок — смазвам дори

        бързия враг, в трепет е той,

        в злочестина го запращам.

 

Трета антистрофа

 

        Пада, безумният, ала не знае, че пада.

        С толкова много тъма го обгръща грехът му.

        Мрак непрогледен обвива домът му — тъй дума

        людска горестна мълва.

 

        Ето така хвърлям се аз

        с мощна нога, с неотразим,

        с гибелен скок — смазвам дори

        бързия враг, в трепет е той,

        в злочестина го запращам.

 

Четвърта строфа

 

Това е нашата съдба.

С изкусна, с непреклонна мощ

и с вярна памет за дела

престъпни сме дарени ний,

безмилостните божества,

почитащи нетачен дълг,

далеч от вишни богове,

в неслънчеви зраци,

        дето със мъка пристъпват и зрящи,

        и лишени от очи.

 

Четвърта антистрофа

 

Кое човешко същество

не ще изпита смут и страх,

когато аз му възвестя

закона предопределен

от мойра и от богове?

Властта ми е старинна власт

и мене ме тачат,

        нищо, че подземи аз обитавам,

        сред безслънчевия мрак.