Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πέρσαι, 472 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2013)
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- —Добавяне
Първи стазим
ХОР
О властителю Зевсе, ти днес порази
неизбройната горда персийска войска,
чрез ужасната гибел на много мъже
ти погреба в тъга
и печал Екбатана и Суза!
Много майки злочести разкъсват була
с изнурени ръце и обливат гърди
с изобилни сълзи
под теглото на своята мъка.
А невестите с кротка, сподавена скръб
копнеят по своите млади мъже
и, загубили нежните брачни легла,
радостта на младежката пламенна връст,
се предават на най-ненаситна тъга.
А и аз, ето, плача над скръбния дял
на злощастно погинали войни.
Първа строфа
Обезлюдената земя
на цяла Азия ридае.
Ах, Ксеркс поведе в поход тая рат,
ах, Ксеркс погуби в битки тоя цвят,
ах, Ксеркс, обезумял, извърши туй,
да, той със морските си кораби!
Как така народът ни
не видя нещастия
с Дарий, с лъкострелния цар,
с милия вожд на Суза?
Първа антистрофа
И морска, и пехотна мощ
потегли в тъмногръдо ято —
на кораби замина тая рат,
от кораби загина тоя цвят,
от кораби подир злощастен бой —
и от ръцете на йонийците.
Както казват, царят ни
с труд спасил живота си
през тракийските равнини
и по сурови друми.
Втора строфа
Другите наши войници — о! —
жертва на по-ранна гибел — а! —
днес по кихрейския бряг[1] — оа̀! —
гният! Плачи, раздирай гръд,
викай за своята горест
до небеса, оа, оа,
викай с глас на безумна,
раздираща сърцето болка!
Втора антистрофа
Бясно ги тласкат вълните — о! —
късат ги немите рожби[2] — а! —
на непорочната шир — оа̀! —
Плаче домът осиротял,
стари бащи, остали
без синове, оа̀, оа̀,
своята горест изплакват —
те знаят цялата ни мъка!
Трета строфа
Дълго закона персийски
в Азия няма да тачат,
данък не ще да ни плащат
под господарска повеля,
ни на колене ще падат
в робска покорност. Погина
прежната царска сила!
Трета антистрофа
Освободените люде
вече развързват езици,
волно приказва народът,
след като падна яремът.
А напоената с кърви
твърд на Аякса погреба
древна персийска слава!