Есхил
Персите (7)

Екзод

 

КСЕРКС

О!

О, нещастният аз! Безпощадна съдба

ме улучи така неочаквано! Ах,

как сурово връхлита враждебният бог

връз персийския род! Що да сторя, уви?

Че изчезва мощта на моята плът

при вида на почтените стари мъже!

Ах, защо, повелителю Зевсе, и мен

не погреба смъртта

сред избитите мои войници?

 

ХОР

Оле, царю, прекрасната наша войска!

И големият блясък на нашата мощ!

И добрите мъже,

покосени от гибелен демон!

 

Земята ридае за свойта младеж,

избита от Ксеркса — препълнил е той

преизподнята с перси. Че в ада са днес

многобройни мъже, цвят на нашия край,

лъкострелци изкусни, грамадна тълпа

от безчет храбреци — те са мъртви сега!

Ай, ай! Ай, ай! Наша предана мощ!

Цяла Азия, царю на тая земя,

на колене печално се свлича!

Комос

Първа строфа

 

КСЕРКС

        Ето мене, един злочестник,

окаяник, роден за зло

на своя род и на бащин край!

 

ХОР

        Чуй приветната ми реч —

злочестият език, злокобният ми вик

на мариандски оплакван^[1]

и моят вопъл, задушен от сълзи!

 

Първа антистрофа

 

КСЕРКС

        Ах, надавайте горък, скръбен,

печален и плачевен звук!

Че срещу мен се обърна бог.

 

ХОР

 

Ще надам плачевен звук

над морското ни зло, над страшното тегло

на скръбен град, на жален род.

Ще викам и ще се заливам в сълзи!

 

Втора строфа

 

КСЕРКС

Йонийският Арес^[2] ни срази,

йонийският — с корабна войска,

        Арес — покровителят вражи,

        той пожъна омразната морска шир

и оня злощастен бряг!

 

ХОР

Уви, крещи, кажи ми всичко!

Къде са толкова скъпи люде?

        Де са твоите другари?

        Де отиде Фаранда̀к,

        Су̀зас и Пелаго̀н,

Дота̀мис, Пса̀мис, Агдаба̀т

и Сузиска̀н от Екбатана?

 

Втора антистрофа

 

КСЕРКС

Оставих ги мъртви до един,

когато намериха своя край,

        паднали от тирския си кораб,

        на брега саламински — там лежат

разбити в скалистия бряг!

 

ХОР

Уви, къде ти е Фарну̀х, къде е

храбрецът Ариома̀рд, къде са

        цар Сева̀к и още онзи,

        благородният Лилѐй,

        Мѐмфис, още Тарѝб,

Масѝстър, още Артемба̀р,

Хистѐхмас?… Де са, отговаряй!

 

Трета строфа

 

КСЕРКС

Горко, горко ми, о!

Те само зърнаха древната,

омразната Атина,

        после — само един замах,

уви, уви, и всички те

        мигом се загърчиха на земята!

 

ХОР

Нима и твойто предано око,

нагледникът на хиляди

и на десетки хиляди бойци,

Алпѝстос, син на Батано̀х,

… … … …

внук на Сеза̀м и Мегаба̀т,

нима и Парт, и снажната Ойбар

        изостави, изостави? О, о, о, беда!

За гордите персийци

това е зло над всяко зло!

 

Трета антистрофа

 

КСЕРКС

Ти будиш мойта скръб

по тях, другарите доблестни,

за зло незабравимо,

        люто, по-страшно от смърт мълвиш!

Ах, вика моето сърце,

        вика от дълбините на плътта ми!

 

ХОР

За много други жалим ний — за Ксант,

водача десетхилядник

на мардите, за храбрия Анха̀р,

за Дѝайксис и за Арса̀м,

        вождове конни!

Ами Литѝмнас, и Дада̀к,

и Толм със ненаситното му копие —

поразен съм, поразен съм! — днес не стъпват те

след царския ти шатър,

положен върху колела!

 

Четвърта строфа

 

КСЕРКС

Да, мъртви са военните ми вождове!

 

ХОР

Да, мъртви, уви, безславно!

 

КСЕРКС

Уви, уви! Беда, беда!

 

ХОР

Уви, уви, нечакано

тегло ни пращат боговете —

през него прозира погледът на Ата^[3]!

 

Четвърта антистрофа

 

КСЕРКС

Каква съдба ни порази завинаги!

 

ХОР

Срази ни, това е видно!

 

КСЕРКС

Какъв обрат, какъв обрат!

 

ХОР

С моряците на Йония^[4]

се сблъскахме така зловещо!

Персийският род е нещастен във войната!

 

Пета строфа

 

КСЕРКС

И как не? Толкова войска

изгубих аз, нещастен!

 

ХОР

Как не? Залезе нашето величие!

 

КСЕРКС

Видя какво остана от войската ми!

 

ХОР

Видях, видях.

 

КСЕРКС

и още тая стрелница…

 

ХОР

Какво е то, спасеното?

 

КСЕРКС

Колчанът за стрелите ми.

 

ХОР

Тъй малко от толкова много!

 

КСЕРКС

Ние сме беззащитни!

 

ХОР

Йонийският народ от бой не бяга!

 

Пета антистрофа

 

КСЕРКС

Премного смел е той! Видях

нечакана разруха!

 

ХОР

Да, ти мълвиш за бягството на флотата.

 

КСЕРКС

От скръб разкъсах дрехите връз себе си.

 

ХОР

Уви, уви!

 

КСЕРКС

Уви е бледна думица!

 

ХОР

Да, двойно, тройно бедствие!

 

КСЕРКС

За радост на вразите ни!

 

ХОР

Сломена е нашата сила…

 

КСЕРКС

Няма я мойта свита!

 

ХОР

… след гибелта на нашите в морето!

 

Шеста строфа

 

КСЕРКС

 

Плачи, плачи над злото! Влез дома си!

 

ХОР

Уви, уви! Беда, беда!

 

КСЕРКС

На моя вик пригласяй ти!

 

ХОР

На скръбен — скръбен дар от скръбник!

 

КСЕРКС

Смеси вика си с моя вик!

Горко ми, ах!

 

ХОР

Горко ми, ах!

Сурова е бедата ни!

Ах, затова страдая!

 

Шеста антистрофа

 

КСЕРКС

Ах, бий се, бий се и плачи за мене!

 

ХОР

Да, плача, обладан от скръб!

 

КСЕРКС

На моя вик пригласяй ти!

 

ХОР

О царю, имаме причина!

 

КСЕРКС

Надай печалния си вик!

Горко ми, ах!

 

ХОР

Горко ми, ах!

Ще смеся, ах, безумните

удари с тежки вопли!

 

Седма строфа

 

КСЕРКС

Ах, бий гърди, ридай с мизийски викове!

 

ХОР

О, скърби, скърби!

 

КСЕРКС

Изтръгвай бели косми от брадата си!

 

ХОР

Със стръв, със стръв! Безкрайна горест!

 

КСЕРКС

Крещи безумно!

 

ХОР

                        Това и правя!

 

Седма антистрофа

 

КСЕРКС

Раздирай с пръсти дрехата си диплена!

 

ХОР

О, скърби, скърби!

 

КСЕРКС

Скуби коси от жалба по войската ни!

 

ХОР

Със стръв, със стръв! Безкрайна горест!

 

КСЕРКС

Очи, плачете!

 

ХОР

                        Аз цял съм в сълзи!

 

Епод

 

КСЕРКС

На моя вик пригласяй ти!

 

ХОР

О-о! 0-о!

 

КСЕРКС

Потънал в скръб, върви дома!

ХОР

Уви, уви!

 

КСЕРКС

Вой в града!

ХОР

Вой — да, да!

 

КСЕРКС

Ридайте, лекостъпни!

 

ХОР

Уви, уви, злочеста твърд на Персия!

 

КСЕРКС

А-а, а-а! Погубени —

а-а, а-а! — с триредни кораби!

 

ХОР

Ще те последвам със печален вопъл!